06:13 | 05.11.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Смъртта на Сталин и животът на последния "червен император"

Дори и днес мненията за съветския диктатор продължават да са полярни и противоречиви

Снимка: Getty Images

Смъртта на Сталин и животът на последния "червен император"

Дори и днес мненията за съветския диктатор продължават да са полярни и противоречиви

12:02 | 5 март 2023 | Автор : Стоян Гогов 383 27391 Снимка: Getty Images

Александър Велики, Чингис Хан, Наполеон Бонапарт - историята на човечеството е белязана от противоречиви личности, платили кървава цена за своето място в нея. Мечтата им - създаването на най-силната и най-голяма империя в света.

Преди 70 години - на 5 март 1953 година, умира Йосиф Сталин. В продължение на около 30 години той управлява държава, заемаща 1/6 от сушата на Земята. Волята му е закон за стотици милиони души. Кой е Сталин и какво знаем за последния "червен император"?

Из улиците на калния Гори

Иосеб Бесарионис дзе Джугашвили (на руски Йосиф Висарионович Джугашвили) се ражда в края на 1879 година в малкия грузински град Гори. Семейството му е бедно, а родителите му - деца на крепостни селяни. Когато Иосеб е съвсем малък, баща му се пропива. Четири години по-късно той напуска къщата завинаги, но дотогава оставя кървав отпечатък в нея. Боят и тормозът е ежедневен. Съществуват и други версии за това кой е истинският баща на момчето. Но истината е, че от малък той израства без татко.

Младият Иосеб е изключително усърден ученик

Снимка: Getty Images

Майка му, Екатерина Геладзе, губи двете си предишни деца. Само на 5 години малкият Иосеб прекарва тежка едра шарка оставила трайни белези по лицето му. Година по-късно той е блъснат от бързо движещ се файтон. Оцелява по чудо, но ударът оставя лявата му ръка трудно подвижна завинаги.

Животът в малкия и кален Гори бил труден. В сърцето на Кавказ вярата в Бога била една от малкото надежди на хората. Двете разминавания на Иосеб със смъртта карат Екатерина Геладзе да стане още по-силно вярваща. Докато момчето е само на 7 години, майка му започва да го готви за свещеник.

Първият опит да го запише на училище претърпява неуспех - Иосеб не говори руски, а по това време Грузия е част от Руската империя. Едва 3 години по-късно той влиза в първи клас, но бързо се доказва като едно от най-умните деца в цялото училище. Там Иосеб проявява за пръв път и лидерските си качества. Той успява да се наложи над по-големи и силни от него деца, като дори "дирижира" заснемането на своя клас, поставяйки себе си в центъра на снимките. По спомените на съучениците си той не зачитал нито един авторитет, освен своя.

Тежкото детство на Иосеб е отбелязано в една от по-късните срещи с майка му.

"Защо ме биеше толкова много?", пита той. "За да стигнеш до сегашните си успехи!", отговаря майка му.

Майката на Сталин – Екатерина Геладзе, позната под името Кеке

Снимка: Getty Images

През 1894 година Иосеб завършва с пълно отличие и е приет в Тифлиската духовна семинария. Днешното име на Тифлис - Тбилиси. Изглежда мечтата на майка му е постигната. Иосеб изучава духовните книги и Библията с особен успех. Докато е в семинарията обаче той губи своята вяра.

"Знаеш ли, те ни заблуждават - няма никакъв Господ. Бяхме измамени. Ако Бог съществуваше, щеше да направи света по-справедлив", заявява Иосеб на свой състудент.

Междувременно поезията се превръща в основното му хоби. По-късно негово стихотворение дори попада в антология на грузинската поезия.

Докато е в семинарията Иосеб открива своята "нова вяра" - ученията на Карл Маркс. В края на 19 век той става член на грузинската социалдемократическа организация "Месаме даси".

Само на 20 години Иосеб организира първата си стачка, попада в полезрението на властите и оглавява социалистическа група в тифлиското железопътно депо. Заради пропуснати изпити, той е изключен от семинарията.

Поет, саботьор и банков обирджия

Началото на 20 век се оказва трудно за Иосеб. Той живее бедно, организира стачки, а по петите му са органите на властта. Руската империя не одобрява исканията на работниците за по-справедливо заплащане и повече права.

За кратко Иосеб получава работа в обсерваторията, но я напуска, защото бяга от полицията. Проблемите със закона го карат да ползва псевдоними. През годините му на нелегалност Иосеб използва редица прякори - Сосо, Бесошвили, Нижерадзе, Чижиков, Иванович, Коба. В историята обаче се налага последният му такъв, създаден сравнително късно - Сталин.

Прякорът произхожда от руската дума за стомана - "стал". Грузинецът сам нарича себе си Стоманен човек. Псевдонимът не само отразява виждането му за себе си. Той е нарочно избран да наподобява прякора на друг известен социалист в Руската империя - Владимир Ленин.

В началото на века Сталин намира работа в склада на рафинерията на Ротшилд в Батуми. Той веднага започва да организира стачки, саботирайки дейността в предприятието на известния милиардер.

През 1902 година полицията успява да арестува Иосеб. Докато е в затвора Руската социалдемократическа работническа партия се разцепва, а той остава лоялен към нейното най-радикално болшевишко крило, оглавявано от Ленин. Той обаче все още не е виждал кумира си.

След излизането от затвора Сталин става напълно отдаден на бъдещата революция. Той успява да се превърне в ключов за партията социалист в района на Задкавказието. За това помагат "стоманените" му качества на човек, готов на всичко в името на революцията.

Младият революционер участв в стачки и саботажи, но копнее за по-велики дела

Снимка: Getty Images

В сутринта на 13 юни 1907 година Сталин организира един от най-големите банкови обири в Руската империя. Около 20 мъже атакуват банков дилижанс с бомби, пушки и пистолети. Конвоят превозва 241 000 рубли към Държавната банка на Руската империя. Охраната е разстреляна. Броят на убитите и ранените по време на нападението достига близо 100 души. Обирът успява. Парадоксално един от вътрешните агенти помага на Сталин, не защото е социалист, а само защото харесвал поезията му.

На 29 години Сталин вече се е превърнал в един от най-големите "финансисти" на Болшевишката партия. Мрежата му от бандити и разбойници осъществяват серия от нападания, целящи "експроприацията" на богатството на по-заможни граждани или държавни служители.

През 1912 година Сталин и Ленин вече се познават лично. Грузинецът става главен редактор на първия брой на вестник "Правда". През цялото това време властите обаче са по петите му.

До началото на Първата световна война Иосеб няколко пъти е бил заточван в Сибир. По време на последния си престой там, властите го интернират отвъд Полярния кръг. Там го заварва един от най-съдбоносните моменти в историята на Руската империя. В периода 1914-1916 година Сталин е напълно изолиран. Единствените му контакти с живи хора са тези с малкото сибирско племе Евенки, практикуващо шаманизъм. Бившият духовник намира спасение в усамотението и риболова. Той започва и връзка с 14-годишната Лидия Перепригина от село Курейка.

Предателствата, страха от затвора и изолацията белязват психиката на Сталин с огромна мнителност и параноя. Макар заточен, той продължава да копнее за световна революция.

Революция и гражданска война

Докато Сталин е в изгнание, Русия влиза в Първата световна война и през октомври 1916 г. грузинецът и други болшевики в изгнание са мобилизирани в руската армия. В началото на 1917 година Сталин е прегледан от съдебен лекар, който го обявява за негоден за военна служба поради осакатената му ръка. Той прекарва още няколко месеца в заточение.

През март 1917 година Йосиф Сталин се връща в Петроград, където отново се включва в ръководството на Болшевишката партия. Той пише статии в партийния вестник "Правда" и играе активна роля в изборите за Всерусийски конгрес на Съветите.

Сталин, Ленин и Калинин през 1919 г.

Снимка: Getty Images

През есента на 1917 година Сталин влиза в първия състав на новообявеното Политбюро. Там са още Ленин, Троцки и Свердлов. Русия все още не е излязла от войната, правителството на Керенски е слабо, а народът все така недоволен от действията на ръководителите му. Хаосът след Февруарската революция е идеален за болшевиките. Въпреки малобройния си състав те са крайно амбицирани да поемат властта в свои ръце.

Заедно с Троцки, Сталин участва в подготовката на Октомврийския преврат, прераснал в революция и гражданска война. Макар да работят заедно, Сталин развива изключителна ненавист към Троцки. Двамата са коренно различни.

Троцки - надменен, но даровит оратор е фаворизиран от интелигенцията. Сталин - тих, груб, и много по-стъпил на земята е подценяван от мнозина.

По-късно пропагандата иконизира Сталин като "Велик кормчия"

Снимка: sovietposters.com

В новосъставеното правителство той заема поста на народен комисар по въпросите на националностите. След началото на Гражданската война, Сталин е изпратен в град Царицин, който по-късно е преименуван на Сталинград. Там Червената армия успява да спре настъплението на Белите на север по река Дон. Успехът обаче не минава без противоречия.

Повече от десетилетие преди да започне с кървавите си чистки, Сталин арестува и разстрелва много от собствените си офицери, които смята за нелоялни. По-късният успех във военната кампания го убеждават в правилността на решението му.

Битката за Кремъл

Годините на революционен терор и гражданската война каляват допълнително свикналия с трудностите и жестокия живот Сталин. Те го убеждават, че интригите, бруталните тестове на лоялност и разстрелите са работещ метод по пътя към властта.

Още преди официалното основаване на СССР Ленин започва да се оттегля от ръководството. Неговата болест се оказва "най-голямата награда" за ученика, базирал псевдонима си на лидера на революцията.

Сталин приема предложението да стане първият генерален секретар на болшевишката партия. Този пост не е свързан пряко с ръководството на държавата. Сталин обаче е повече от доволен.

Докато Троцки е убеден, че именно той ще бъде наследникът на Ленин, Сталин започва да изгражда мрежа от агенти и поддръжници. Той се съюзява с Зиновиев и Каменев, за да намали влиянието на Троцки.

В битката за властта бъдещият господар на Кремъл няма истински съюзници. Всъщност той вижда в тях потенциални врагове, поради което просто ги използва и насъсква един срещу друг.

Болният Ленин пише писмо до своите другари. В него той ги предупреждава, че Сталин е устремен към "необятната власт". Според него той трябва да бъде свален от поста си генерален секретар на болшевишката партия, а вместо него трябва да се "намери човек, който да е по-търпелив, по-лоялен, по-вежлив и по-внимателен".

В края на живота си Ленин смята, че издигането на Сталин в редиците на партийния елит е най-голямата му грешка

Снимка: Getty Images

Чертите в характера на Сталин - капризен, обидчив, неотстъпчив и отмъстителен, са причина тежко болният Ленин да поиска смяната му. Писмото на първия съветски вожд е прочетено пред членовете на Политбюро 4 месеца след смъртта на Ленин. Сталин обаче не изглежда притеснен. Той подава оставка, която веднага е отхвърлена. Причината - грузинецът вече е изградил напълно мрежите си от влияние.

Мнозинството от комунистическите ръководители, тъй наречената "Стара гвардия", гледа на Сталин като на посредствен и лесно управляем човек. За разлика от тях, той няма престижно образование, липсва му обаяние и има по-скоро "бандитско" минало.

Само за няколко години Сталин методично отстранява конкурентите. Първо Троцки, а впоследствие и останалите - Каменев, Зиновиев, Риков, Раковски, Томски, Бухарин и др.

По време на вътрешните дебати в партията, Сталин първо е от страната на дясната опозиция, но когато тя "изиграва своята роля", прави крайно ляв завой. Голяма част от политическите разногласия и спорове, работят изцяло в негов интерес.

Самият той е повече от доволен, че противниците му са го подценили. Същевременно обаче той им е кръвно обиден за това. В съзнанието му представителите на "Старата гвардия" се превръщат в същински класов враг. Когато той се сдобива с мечтаната си "необятната власт", всеки един от тях плаща за дързостта си да подцени "грубия грузинец".

Баща на нациите

Много важен момент в кариерата на Сталин са тезите му за националните малцинства. Според него всички те имат право да се самоопределят и да имат автономност. Той описва идеята си още преди Октомврийската революция. След нея обаче я прилага доста избираемо и винаги със скрита цел - повече власт.

Роденият в малък и кален кавказки град революционер знае, че принципът "Разделяй и владей" е повече от верен. Той успява да настрои едни срещу други всичките си противници в партията. Така в крайна сметка той се сдобива с пълната власт в Съветския съюз.

Сталин пренася принципа и на национално ниво. Голяма част от конфликтите в постсъветското пространство могат да се проследят до границите, определени от Сталин.

Първият пример за това е Нагорни Карабах. Населеният с арменци регион е включен в състава на Азербайджан. Според външната дипломация решението целяло да спечели благоволението на Турция. Историята обаче показва друго. Докато Армения и Азербайджан са част от СССР, съдбата на арменците в Карабах е сигурна. Излизането им от Съветския съюз или разпада на империята обаче значели сигурен междуетнически конфликт.

Прекрояване на граници, обособяване на автономни зони, подтискане на етноси и създаването на нови нации - всичко това става част от мрежата, с която Сталин превръща СССР в международна супер сила.

Сталин умело използва настроенията в различните етноси за своя изгода

Снимка: Getty Images

Паралелно със създаването на нови нации, Сталин провежда и процес на русификация. Макар СССР да няма официален език, в такъв се превръща руският. Съветският вожд участва и в преместването на цели етнически групи.

Преди Втората световна война той създава Еврейска автономия в най-далечната източна част на Сибир. Официално, тя трябва да стане дом на народа, който все още няма собствена държава и да спечели симпатиите на международната общност. Неофициално, Еврейската автономна област с център Биробиджан се ползва напълно за политическите цели на Сталин - вътрешни и външни.

Създаването на Молдова, като отделна от Румъния държава. Превръщането на Македония в отделна нация са събития, които могат да се проследят и до идеите на Сталин.

Индустриализация и Голодомор

Икона за едни и демон за други, Сталин има постижение, което безспорно променя облика на Русия.

В края на Първата световна война Руската империя е бедна и изостанала аграрна страна. Тя е разкъсвана от социални и етнически противоречия. Около 20 години след революцията на територията й се разгаря най-кървавият конфликт в човешката история - Втората световна война. Въпреки всички трудности само за 40 години селската и опустошена страна се превръща в световна супер сила. СССР се сдобива с атомна бомба, изпраща първия човек в Космоса и става модел за десетки страни по света. Всичко това нямаше да бъде възможно без индустриализацията на Сталин.

През 1922 година поне 80% от населението на СССР е непълно неграмотно. Първата световна война, Революцията и последвалата я Гражданска война ликвидират голяма част от потенциала, останал от разпадналата се Руска империя.

Болшевиките обаче поемат курс към бърза индустриализация и ограмотяване на населението. С цената на много жертви са построени стотици заводи, канали, язовири и цели градове.

Национализацията и централизацията дават пълна власт на Москва върху икономическите процеси в страната. Само за две десетилетия Русия наваксва загубени векове в икономическото си развитие.

Сталин променя облика на страната. Преди 90 години той обаче причинява една от най-тежките национална катастрофи в историята на Украйна.

Гладомор, наричан още Украински геноцид, води до смъртта на милиони. Оценките за жертвите му варират от 1,5 до 10 милиона. 80 процента от жертвите са етнически украинци.

Геноцидът е предизвикан от масов глад. Причина за него стават принудителните доставки на украинско зърно на фона на слабата реколта през 1932 година. Москва конфискува жито от селяните и налага смъртно наказание дори за кражбата на малки количества брашно.

Резултатът от принудителните зърнени доставки е катастрофален. За няколко месеца украинската провинция, една от най-плодородните области в света, се превръща в сцена на масов глад. Съветското правителство отрича случващото се и забранява на чуждестранни журналисти да пътуват в региона.

Част от историци смятат, че гладът от 1932 - 1933 е етническо прочистване, част от програмата на Йосиф Сталин. Други са на мнение, че катастрофата не е умишлена, а плод на икономически грешки и лошо планиране. Някои виждат в Гладомора и класов отпечатък - гладът не засяга градовете с работническо население, а само селските райони.

Червен терор и репресии

В края на 30-те години на 20 век Сталин вече е пълноправен диктатор на Съветския съюз. Той е успял да заличи малките наченки на демократичност във вземането на решения, изграждайки строго йерархична структура. Много от старите членове на болшевишката партия и героите от Гражданската война запазват своите резерви към Сталин.

Параноята на съветския вожд може би наистина спасява живота му от редица заговори. С все по-голямата власт страхът от преврат и предателство стават по-големи. В края на 30-те години на миналия век образът на Сталин започва да се превръща в икона. В негова чест се наименуват градове, строят се паметници, пишат се поеми. Идва време за първото "жертвоприношение" в името на новия бог.

През 1937 г. Сталин започва своята Голяма чистка. Политическите репресии целят да смажат всяка една съпротива и недоволство - без значение дали то съществува или не. Висши комунисти, приближени, приятели и дори негови роднини влизат в списъците за "ликвидиране".

Диктаторът не се задоволява с убийството на своите съперници. Той ги изтрива от историческите снимки и енциклопедии, с което ги превръща в "несъществуващи хора".

Държавният тероризъм е насочен най-вече към политически и военни ръководители. Жертви на чистките са генерали от Червената армия и адмирали от Червения флот, хора на изкуството, писатели, учени, наред с граждани, заподозрени в най-малкото съмнение към Сталин.

Разпитите се провеждат с тежък бой и изтезания, а много от обвиняемите "признават вината си". Сам прекарал години в Сибир, Сталин възражда каторгата в много по-брутален вид.

Създадена е мрежа от лагери, наречена ГУЛАГ. Те се превръщат в постоянен дом за политическите затворници. Условията за живот са повече от тежки. До края на десетилетието броя на разстреляните надвишава половин милион, а този на арестуваните е над 1 милион.

Особено печални стават лагерите по поречието на река Колима. Тя се намира в най-североизточните земи на Сибир - на хиляди километри от Москва и на дни път от всяка светлина на цивилизацията.

Лагерниците са вкарани в мините, за да добиват злато. Работният ден често надвишава 12 часа. Въпреки минусовите температури облеклото е оскъдно, а храната - порция супа и понякога хляб. Варлам Шаламов описва преживяното в лагера, където животът на затворниците се измерва с дни.

Създадената от Сталин система поставя криминалните затворници над политическите. Те често са бити и унижавани от истински престъпници. Много от затворените продължават да вярват, че са попаднали в трудовите лагери без знанието на своя "вожд". Не малка част от тях пишат писма до Сталин, в които му се молят за живота си. Други дори продължават да вярват в "непогрешимостта" на съветския лидер.

Истинската цел на лагерите не е само евтиният робски труд. Съветската бюрокрация установява бързо, че той е с доста ниска икономическа ефективност. Сталин цели пълното пречупване на морала на всеки възможен свой опонент и критик.

Генералисимус Сталин

Има данни, че немското разузнаване използва вихрещите се в СССР чистки за своя изгода. Британският историк Робърт Конкуест твърди, че Хайнрих Химлер и Райнхард Хайдрих са създали конспирация, която трябвало да представи маршал Тухачевски като част от антисталинистки заговор.

Нацистите използват параноята на Сталин и настроенията на обкръжението му в своя полза. През 1937 година талантливият съветски главнокомандващ е разстрелян. По време на големите чистки Кремъл на практика обезглавява цялата Червена армия. Убити и заточени са десетки хиляди офицери.

Интригите и доносите са причина някои от най-талантливите учени да бъдат превърнати в роби-миньори. Пример за това е бащата на съветската космическа програма Сергей Корольов. В следствие на донос пред НКВД, Корольов е отведен именно в най-тежкия лагер на река Колима.

През 1941 година Германия обявява война на Съветския съюз. Чистките са намалили значително интелектуалния и технологичен капацитет на Червената армия. Само за няколко месеца армията на Хитлер се оказва през Москва.

Първоначално Сталин не може да повярва на случващото се. По-рано той лично нарежда арестуването и разстрелването на агенти, носещи му информация за подготвяното от Берлин нападение. Съветският вожд виждал в това английски заговор и провокация.

Каленият в множество изтощителни битки за власт грузинец обаче бързо стъпва на краката си. Той взима решение, което допринася най-много за победата на СССР във войната. Същевременно неговият опонент Адолф Хитлер тръгва по точно противоположния път. Става дума за прякото управление на армията.

Сталин води разгорещени спорове с генералите на Червената армия. Жуков редовно опонира на съветския вожд. Никой обаче не е заплашен с "ликвидация". В крайна сметка военните успяват да действат независимо, а Сталин се съгласява с предложените от тях планове, щом се запознае добре с тях.

За контраст, Хитлер се налага все повече над щаба си. Той пренебрегва съветите на своите маршали и генерали, променяйки стратегическите цели на кампанията спрямо собственото си мнение.

Ялтенска конференция от 1945 година разделя света на зони на влияние

Снимка: Getty Images

"Генерал Студ", помощта на западните съюзници, голямата армия и нейните генерали нямаше да окажат ефект, ако Сталин бе взел грешните решения.

По време на Втората световна война той проявява организационните си качества - преместването на индустрията отвъд Урал и мобилизирането на пълния потенциал на страната - икономически, военен и интелектуален. Задействана е дори подложената на репресии и гонения Православна църква.

След победата Сталин е обявен за носител на най-високото армейско звание - генералисимус. СССР увеличава сферата си на влияние до границите на Западна Европа.

Последни години

Месеци след края на най-кръвопролитния конфликт в историята, човечеството се оказва на прага на нов световен конфликт. Отношенията между Запада и СССР се влошават драстично, връщайки се до нивото си от преди Втората световна война.

Държавата на Сталин обаче е много по-подготвена. СССР се сдобива със своя атомна бомба на 29 август 1949 г. Това премахва шансовете от директна военна агресия срещу съветската държава.

Сталин обаче спазва споразумението си с Чърчил за разделянето на света на зони на влияние. Москва не помага на комунистите в гражданската война в Гърция.

В края на живота си Сталин подозира в заговор почти всеки от своето обкръжение. Броят на затворниците в ГУЛАГ вече надхвърля 4 милиона души. 74-годишният Сталин обаче подготвя нова голяма чистка. Той организира т.нар. "лекарски процес".

Генералисимусът замисля масово изселване на евреите в Сибир, където преди това е създал тяхна "автономна област". В Съветския съюз се разгаря вълна от антисемитизъм.

При всяка една чистка, Сталин винаги е обезглавявал нейните извършители. Ръководството на НКВД винаги е свършвало в "списъците за ликвидация". Съветският вожд никога не допуска никой да придобие прекомерна власт. Това би значело шанс някой да оспори негласната му титла на "червен император". В края на живота си обаче той допуска повторяемост. В началото на подготвяните нови чистки Сталин умира.

Според официалната версия той е намерен да лежи на пода в резиденцията си, след като никой не е посмял да влезе часове наред в неочаквано тихата му стая. Чак ден по-късно - на 2 март той е прегледан за пръв път от лекари.

На 5 март в 21.50 часа Йосиф Висарионович Сталин умира. Според медицинския доклад, смъртта се дължи на мозъчен кръвоизлив в базалните ганглии.

Целият живот на Сталин е изпълнен със слухове, конспирации и мистификации. Те са свързани както с неговите родители и раждане, така и със смъртта му. Съществува теория, че началникът на съветските тайни служби, Лаврентий Берия, всъщност отравя диктатора.

Никой обаче не може да оспори фактите. Страхът към Сталин е огромен. Обезпокояването на диктатора можело да бъде фатално. Така никой не се осмелява да отвори вратата на стаята му, за да провери дали той е добре.

Погребението на Сталин е едно от най-големите в човешката история

Снимка: Getty Images

След смъртта си тялото на Сталин е балсамирано и положено в мавзолея на Ленин. В Кремъл борбата за власт се разгаря наново. Берия не успява да избегне включването си в един последен "списък за ликвидация".

Две години след кончината на Сталин, СССР започва процес на десталинизация. Извадени са наяве някои от най-мрачните деяния на режима на съветския диктатор. Въпреки това Кремъл не може да скъса напълно с миналото си. ГУЛАГ е закрит, но репресиите остават. Култът към личността е развенчан, само, за да се появи отново в по-мек вариант.

Десталинизацията не е завършила напълно до разпада на СССР

Снимка: Getty Images

Наследство

Днес наследството на Сталин продължава да живее в пряк и преносен смисъл. Режимът му е намерил продължение в страни като Северна Корея. Индустриализацията му позволява на Русия и днес да бъде част от клуба на световните сили. Заложените от него междуетнически мини - продължават да избухват методично 70 години след смъртта му. Успехите му във Втората световна война и превръщането му в "червен император" продължават да му печелят последователи дори и днес.

Освен с противоречивите си постижения, Сталин продължава да бъде помнен и с множество реплики и анекдоти.

"Има човек — има проблем, няма човек — няма проблем"; "Не е важно как са гласували, а кой брои гласовете"; "Смъртта на един е трагедия, а на милиони - просто статистика" - това са някои от най-известните цитати, приписвани на Сталин. Липсват сигурни доказателства, че те са изречени от него.

Въпреки това цитатите се доближават до реално казани от него реплики. По повод нефтената индустрия в СССР, Сталин заявява - "Ако има нефт, ще го има и Байбаков. Ако няма нефт, няма да го има и Байбаков".

"Проверката е висша форма на доверие" и "Незаменими хора няма!" изразяват реалното му мнение за формулата на властта.

"Образованието е оръжие, чиито ефекти зависят от това кой го държи в ръцете си и срещу кого е насочено". Съветският вожд е искрен. Той добре разбира, че всеки елемент на прогреса може да бъде използван за контрол и управление.

Не рядко Сталин проявява черно чувство за хумор. В навечерието на Големите чистки той заявява - "Животът стана по-весел, живее се по-весело".

Не рядко Сталин се проявява като човек, който не отстъпва от принципите си. По време на Втората световна война той отказва да спаси живота на своя син Яков, като го размени за пленения маршал Паулус.

"Само си помислете колко много наши синове са свършили в лагери! Кой би ги заменил с Паулус? По-лоши ли са те от Яков?", заявява Сталин. Според други съветският лидер допълва, че никога не би разменил маршал за обикновен лейтенант.

За Сталин също са изречени доста заслужаващи внимание думи.

"За всяка дори най-невинна забележка по адрес на Сталин - също разстрел. Мълчанието е агитация, това се знае отдавна", така заточеният в Сибир Варлам Шаламов описва оруелския свят на сталинския режим.

Всъщност "необятната власт" на Сталин е причината Оруел да напише своя известен роман "1984".

Освен своето геополитическо наследство и влияние, Сталин има и преки наследници, които също заслужават да се споменат.

Противно на по-късни социалистически режими, Сталин е противник на формирането на династия. Множеството му брачни и извънбрачни връзки са причина той да остави голям брой наследници. Ние няма да се спрем на децата му, но ще обърнем внимания на неговите внуци.

Пънкарка в САЩ, полковник национал-комунист и театрален режисьор - това са само малка част от тях.

Post-Soviet visual. Joseph Stalin’s granddaughter Chrese Evans living in Portland, USA, 2018 pic.twitter.com/6Q38jFmAPz
— Soviet Visuals (@sovietvisuals) November 21, 2022

Олга Питърс, преименувала се на Крис Питърс, живее в американския град Портланд. Собственичка на антикварен магазин и е будистка. Пънкарката с множество татуировка е внучка на съветския диктатор. Тя счита дядо си за престъпник, макар да споделя, че много пъти е била обвинявана за действията му, без въобще да е живяла по това време. Крис е дете на любимата дъщеря на Сталин - Светлана Алилуева.

Контрапункт на Крис Питърс е внукът на диктатора от най-недолюбвания и тормозен от Сталин син. Eвгени Джугашвили е син от любовница на разстреляния в Германия Яков. Eвгени е полковник, който се определя за национал-комунист. Той защитава делото на дядо си и счита Сталин за най-добрия лидер в руската история. Eвгени Джугашвили печели популярност, но се превръща в критик на властта на Владимир Путин. Макар на 80 години, той умира при неизяснени обстоятелства. Тялото му е открито на улицата до дома му.

Yevgeny Dzhugashvili, grandson of Stalin, has reportedly died in Moscow aged 80. Here’s a picture I took of him in 2003 in Georgia. pic.twitter.com/LfZNfRjGC6
— Tom Parfitt (@parfitt_tom) December 22, 2016

Александър Бурдонски е театрален режисьор и син на също трагичния Василий Сталин. Според него дядо му е "шекспиров образ, съчетаващ в едно величие и лудост". Именно това съчетание прави Сталин толкова противоречива личност.

Проучване на Центъра Левада от 2021 г. показа, че Йосиф Сталин е посочен от 39% от руснаците като "най-забележителната фигура на всички времена". Сталин е на първо място, следван от Владимир Ленин с 30% и Александър Пушкин с 23%.

Единствената друга страна с масово положително отношение към Сталин е родната му Грузия. Изследване на Държавния университет в Тбилиси от 2013 г. установява, че 45% от грузинците имат "положително отношение" към "най-известния грузинец".

Парадоксите около Сталин продължават далеч след смъртта му. В Русия той е почитан не само от крайната левица, но и от крайната десница. След 2008 година се правят опити съветският диктатор да бъде канонизиран като светец. Днес, някои църкви пазят икони на Сталин. В новопостроения главен храм на въоръжените сили на Русия може да се открие мозайка с лика на диктатора.

През 2017 година президентът Владимир Путин заявява, че "демонизацията на Сталин е метод за атака срещу Русия".

Tamil Nadu CM MK Stalin speaks to Bihar CM Nitish Kumar following rumours about alleged "attacks" on migrant workers and says that such persons are "acting against India's integrity"

(file photo) pic.twitter.com/ORzPOCzq7q
— ANI (@ANI) March 4, 2023

Сталин има фенове и дори имитатори в други страни. Най-известният от тях е индийският политик М.К. Сталин. Днес той е губернатор на щата Тамил Наду. През 2022 година индийският Сталин влиза в Топ 30 на най-властните и силни индийски политици. МК Сталин се ражда на 1 март 1953 година, а според мнозина той е буквална реинкарнация на съветския диктатор.

През 2011 година историкът Тимъти Д. Снайдер завършва проучването си на отворените съветски архиви.

Той установява, че по най-консервативни оценки режимът на Сталин е отговорен за поне 9 милиона смъртни случая, като 6 милиона от тях са били умишлени убийства. Тези цифри превръщат Сталин в един от най-големите масови убийци в световната история.

Майкъл Фицджералд, професор по психиатрия в Тринити колеж Дъблин, нарича Сталин "успешен" психопат. Други учени правят опит да категоризират психическото здраве на съветския диктатор по DSM-IV идентификатора на Американска психиатрична асоциация. Според тях екстремното насилие в детството му е отключило неговите психопатологични черни.

Самият Сталин предполага участта на своя образ след смъртта си.

"Аз зная, че след моята смърт на гроба ми ще донесат купчина боклук, но вятърът на историята безжалостно ще го развее", заявява съветският диктатор. Сигурно е едно - по един или по друг начин, мечтата за величие на малкото момче от калния Гори може да се нарече осъществена.