Скритите ползи за кръводарителя
Изследване доказа редуцирането на устойчиви химически отрови в кръвта
От началото на годината в страната се проведоха множество кръводарителски акции и кампании. Кръвното донорство е висш хуманен акт, който спасява милиони животи годишно. Ползите от него обаче не са само за нуждаещия се. По правило загубата на близо половин литър кръв стимулира процес на обновяване на кръвните клетки, за да компенсира намаленото количество и увеличава защитните сили на организма.
От времето на Хипократ до 19 век, когато медицината все още не е имала отговор за произхода на редица заболявания, широко практикуван терапевтичен метод е бил кръвопускането. Считало се е, че всяка болест е проява на прекомерно натрупване на кръв и за нейното лечение е необходимо тази кръв да се източи. Верни на тази философия, не малко хора са оставяни да кървят буквално до смърт, какъвто се предполага, че е случаят с американския президент Джордж Вашингтон.
Въпреки, че през 1628г. английският анатом и физиолог Уилям Харви открива кръвообращението и го публикува в труда си "Анатомично изследване на движението на сърцето и кръвта у животните", практиката на кръвопускане не се преустановява веднага, а бавно затихва през годините. Днес този метод се използва прецизно и внимателно в аюрведическото лечение като дренажна терапия под щателното внимание на специалист и проследявано от съвременни кръвни изследвания.
И все пак, трябва да има някаква причина близо 20 хиляди години човечеството да е намирало панацея в този метод. Това, което днес със сигурност се знае, е че в големи количества загубата на кръв може да е от полза при много малък брой хематологични заболявания (полиглобулия, полицетемия вера, хемохроматози), но кръводаряването (до 500мл) и вземането на кръвна проба, имат реални и доказани ползи за организма.
Ползите от кръвопускането са проследени в множество изследвания. От тях става ясно, че след кръводаряване организмът усвоява по-добре кислорода, подобрява кръвообращението си, стимулира се работата на имунната система и се засилва детоксикацията. Счита се, че редовните донори на кръв намаляват риска от инфаркт, хипертония, рак, чернодробна увреда, хемохроматоза, причинена от прекомерно усвояване на желязото и намаляват телесното тегло.
Има наблюдения върху позитивните ефекти при различни заболявания и симптоми, като захарен диабет, повишено кръвно налягане, подагра, затлъстяване и нарушена кръвна циркулация, но при тези медицински състояния количеството кръв, което се отнема, е по-малко от количеството при кръводаряване и като цяло, съвременната медицина има далеч по-прецизни терапии да държи под контрол тези заболявания.
Елиминация на устойчиви токсини
През април 2022 г. престижният американски журнал на Американската медицинска асоциация (JAMA) публикува революционно проучване, което доказва детокс ползите от кръвното донорство върху т.нар. "вечни химикали" - пер- и полифлуороалкилираните вещества (PFASs). Сдобили са се с името си "вечни", защото съдържат едни от най-силните химични връзки в органичната химия - въглерод-флуорните. Това ги прави устойчиви на разграждане и освен, че се натрупват в кръвта, остават трайно и в околната среда.
Тези устойчиви органични химикали се намират в дрехите от изкуствени материи, в килимите, дамаските, хартиените и пластмасови кутии за хранителна доставка, в някои храни, много от незалепващите покрития на съдовете за готвене и мн. др. Замърсяването на подпочвените води с тях и навлизането им в домакинствата чрез питейната вода е все по-обсъждана тема сред еколозите и са причина Стокхолмската конвенция през 2020 г. да поиска ограничаване на производството и приложението на част от тези химикали. Тези мерки обаче се очакват да влязат в сила едва в края на 2023 година.
Въпреки, че живеем поколения изложени на тези химикали, съвременната им употреба достига най-високи нива в последното десетилетие. Влиянието, което оказват върху организма след натрупване има отношение към чернодробната увреда, заболяванията на щитовидната жлеза, намаляване на фертилитета, покачване на холестерола, затлъстяването и рака.
Кога обаче можем да даряваме кръв и колко често, както и кои са медицинските заболявания и състояния, при които не се допуска кръвно донорство, четете в следващ материал по темата.