Ще бъде ли ротация думата на 2024 г. - зависи от серия избори в календара

Догодина избираме евродепутати, главен прокурор, лидери на ДПС и БСП, нови лица в регулаторите и в Конституционния съд

15:02 | 1 януари 2024 | Автор : Ива Капкова 49 3630 Колаж: Dir.bg, Траяна Генчева Снимки: БТА/Булфото

Новата 2024 г. ще ни донесе богат набор от избори - европейски, вътрешнопартийни, в съдебната власт, в Конституционния съд и в регулаторите. Гражданите са тези, които ще избират нашите представители в Европейския парламент, политиците в парламента пък, от наше име ще избират съдии и прокурори в съдебния и в прокурорския съвет, магистрати в КС и членове на регулаторите. Не е съвсем сигурно дали предсрочният вот за парламент ще ни отмине, но поглеждаме с едно наум и към такава вероятност.

Избрано

Две са събитията, определящите профила на вътрешнополитическата година, която ни предстои - ротацията между управляващите партии и европейските избори.

Първа в календара е ротацията между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, които трябва да си предадат щафетата - Мария Габриел да седне в стола на Николай Денков. Не всички официално замесени в споразумението потвърждават до момента, че промяна в него не се очаква и външният министър гарантирано ще стане премиер. Засега на това публично продължават да държат от ПП. Останалите мълчат и чакат заветния час. В същото време в публичното пространство вече си проби път една хипотеза, която може и да е само за опипване на почвата и тест на нагласите, а именно, че Бойко Борисов може да е следващият премиер през март. Мартенското време е по женски изменчиво и капризно, така че не са изключени изненади.

Така или иначе, сигурно е, че тогава Николай Денков трябва да подаде оставка ведно с министрите и парламентът да избере нов премиер и нови министри, защото това изисква Конституцията. Ротация няма как да стане само с едно събиране на багажа и опразване на премиерския кабинет. За имената на министрите предстоят вътрешносемейни битки и тежки преговори. От ГЕРБ, поне публично, бяха вдигнали мерника на няколко членове на кабинета, сред тях бяха здравният и спортният министър, а покрай разбирателството по бюджета, като че ли от компанията засега отпадна Асен Василев. От ПП-ДБ пък ще продължат да държат на позицията, че още в самото начало с ГЕРБ са се разбирали само за смяната на премиера. Където се пресекат интересите на двете страни, там ще започне министерският списък.

Ротацията би преминала толкова по-гладко, колкото по-конкретно всичко е твърдо договорено, а това става само през подписване на документ за общо управление. Без документ всеки може да се отмята от всичко. От самото начало от ГЕРБ държаха на споразумение, но от ПП-ДБ се дърпаха. После темата заглъхна и спорадично едните или другите партньори в некоалицията я повдигат, но така и към момента си остава като мъглявината Андромеда. Един такъв предбрачен договор дава основание и легитимност на претенции единият партньор да разтрогне брака, ако не е удовлетворено някое от условията му.

Успешното разпределение на местата в регулаторите също се явява гаранция за скрепяване на отношенията и безоблачна ротация, дори без споразумение. Остават за попълване местата в куп комисии и регулаторни органи, сред които НЗОК, антикорупционната комисия, КЗП, КС, инспекторатът към ВСС, прокурорският и съдебният съвет и още - КЕВР, където мандатът на шефа й изтече през лятото на 2020 и беше извънредно удължен до избор на нов.

Бонус към мирно прехвърляне на властта и продължаване на съвместното управление биха добавили и конституционните поправки, ако преминат безпроблемно през ситото на Конституционния съд. Който пък вече е сезиран от президента, а да го направят, се заканиха и от опозицията.

Снимка: Конституционен съд

Има риск конституционните съдии да обявят за противоконституционна прясно редактираната Конституция, което вероятно няма да бъде изненада, предвид негативните оценки на куп магистратски организации. Такова становище ще върне промените в основния закон на старта, а не е изключено и да разтрогне сглобката, в краен случай. Макар досега да има редица поводи за подобно разтрогване и не се стигна дотам. Пак от решението на КС ще зависи делбата на влияние в новия ВСС - в съдийския и прокурорския, както и изборът на нов главен прокурор. Каквато и да е тя, бъдещите магистратски органи още предварително се оказаха политически обяздени.

През цялото това време в първите два месеца на годината ще вървят интензивно преговори вътре в образуванието зад кабинета - освен за министри, за позиции в регулаторите и за двете вакантни места в КС с изтекъл мандат от две години. Делбата вече е не на две, а на три, макар ДПС упорито да отрича да влиза във властта. Някъде между регулаторите и съдебната власт сглобката между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ е поставена на изпитание и на общинско ниво в София. Там вариантите са два - или се продуцира по същия модел и в Столичния общински съвет, рискувайки отцепването на "Спаси София" и преминаването й в опозиция, или кризата продължава до нови избори за общински съвет. Скандалът с Паметника на Съветската армия вече вби клин в колелото на възможно мнозинство с БСП, а демонтажът, спрян от съда, се очертава да бъде тема на раздор между политиците и в обществото и през новата година.

Снимка: БТА

Ако приемем, че всичко премине гладко, ротацията потръгне без сътресения и партньорите си поделят регулаторите, чисто хипотетично такова едно миролюбиво съвместно съществуване може да изтрае без трусове най-много два месеца. След това се задават избори и отново формациите 3 в 1 ще трябва да се разграничат, ако искат да имат собствена физиономия и силно представяне в Брюксел. От друга страна пък същото наблюдавахме и на местните избори - яростни нападки в предизборната кампания, които не разтрогнаха брака по сметка и всичко си продължи по старому.

Европейските избори между 6 и 9 юни догодина са следващото голямо изпитание за управляващи и опозиция - дали ще се затвърдят позиции, или ще има отстъпление. Тогава предстои да изберем 17 наши представители в Брюксел. Очертава се да наблюдаваме надпревара най-напред между формациите в новата тройна коалиция - кой ще излезе едни гърди напред и ще капитализира добрия резултат в претенции за повече власт и за това, че именно той кара влака на сглобката. И, разбира се, всичко това в успоредна конкуренция с опозицията.

ГЕРБ ще има задачата минимум да не отстъпи от сегашните 6 места и от лидерската позиция, ДПС традиционно силно се представя на евроизбори и ще се бори да надгради, БСП ще стяга редиците, окрилена от електоралния допинг, в който се превърна за левите сюжетът с Паметника на Съветската армия. "Възраждане" ще щурмува сериозно, тъй като за партията на Костадинов е въпрос на чест да покаже, че и в Европарламента е в челото, което почти сигурно ще изхвърли ВМРО зад борда, макар в момента да имат двама евродепутати. Възрожденци се надяват да яхнат антиевропейските настроения, които да им помогнат да се изкачат по-високо дори от някоя от трите управляващи формации в момента.

Снимка: БТА

ИТН ще се бори за място под европейското слънце, за повече едва ли ще има сили, а на ПП и ДБ този път може да им се наложи да се разделят. "Демократична България", в чийто състав са ДСБ, "Да, България" и Зелено движение", имат само един евродепутат в момента - Радан Кънев. От онзи момент обаче до сега те в пъти вдигнаха електоралните си резултати, така се очертава шанс да увеличат бройката евродепутати спрямо май 2019.

Снимка: БТА

"Продължаваме промяната" пък ще участват за първи път на избори за европейски парламент, но при самостоятелно явяване са застрашени да останат по-назад в класацията, ако се доверим на ерозията в електоралното доверие, което отчитат социолозите от последните местни избори насам. От всички формации в коалицията ПП-ДБ, официално само ДСБ членува в европейското дясно семейство на ЕНП, Зелено движение е член на Европейската зелена партия, а ПП и "Да, България" гравитират към либералите. Би било идеологически трудно да се съберат заедно по подобие на местните избори. Ако решат да се явят с обща листа, което не се очаква, всички, освен "Демократична България", рискуват да изпаднат надолу в класацията и заради традиционно силните преференции, които получават на всички избори - техните избиратели са първенци по пренареждането на листи с преференциален вот. Така или иначе, конкуренцията вътре в ПП-ДБ и помежду им ще е сериозна за това кой ще се докаже с по-силни европейски карти.

Малко преди старта на кампанията за европарламент, в началото на пролетта, Шенген вече ще е частично отворен за нас и може да се очаква отпушването по въздух и вода да даде повод за изтъкване на успеха и повече тонус на управляващите, които да калкулират шенгенската тематика в гласове. Въпрос на разказ обаче коя от формациите ще си припише заслугите - вероятно тази, която държи изпълнителната власт, а тя е ПП-ДБ. Риск обаче има Шенген да не се окаже бонус за властта, тъй като за българите и бизнеса най-важно е да ни пуснат по сухопътните граници и да сложим край на опашките. Предстои да видим дали ще се окаже предизборна дезинформация или истина твърдението на Австрия, че ни пускат в Шенген срещу прием на сирийски и афганистански мигранти - нещо, което българските управляващи категорично отричат.

В същото време евроизборите ще покажат една идея по-реалистично от местния вот кой в каква кондиция се намира в национален мащаб и вероятно от резултата на всеки ще зависи какво ще е политическото му поведение - и вътре в сглобката, и извън нея. Едва ли обаче изборите за ЕП могат да натежат толкова, че да развалят сглобката, освен ако някой не пожелае и предсрочни парламентарни избори. А общият противник на всички партии ще се окаже обезвереният български избирател, който традиционно проявява най-малък интерес към избори за европейски парламент.

На този фон две от тъй наречените системни партии ще избират нови лидери. Първи са в Движението за права и свободи, които почти сигурно вече са си харесали нов титуляр след оставката на Карадайъ. И не само са си калесали, но именно Пеевски към момента е единственият кандидат и предизвестен победител. Председателят на ПГ на Движението почти сигурно ще е и новият лидер след националната конференция през февруари. Не е изключено амбициите му след поемане на партийното кормило да се пресегнат и до изпълнителната власт - след ротацията.

Съдбата на Корнелия Нинова пък ще се решава наесен, когато изтича вторият й лидерски мандат и би трябвало да се проведе пряк избор за председател на партията. Преди това обаче социалистите ще трябва да проведат своя ежегоден конгрес, който да насрочи вътрешнопартийните избори. Датата на конгреса към момента не е ясна, а Нинова ще е изправена пред две възможности - да признае, че е изкарала два мандата начело на БСП и да се оттегли в Европарламента, или да твърди, че е управлявала само един мандат, защото първият не се брои - била е избрана по стария устав.

Снимка: БТА

При варианта Нинова се спасява в Брюксел, се очертават още два подварианта - неин аватар да оглави партията на прекия вот за лидерския пост, някой от вътрешната опозиция да се впусне в битка, или да се излъчи консенсусна фигура, която да не е обусловена ярко нито в единия, нито в другия лагер. Дилемата е гарнирана и с други рискове от международен характер за БСП - под ръководството на Нинова и с консервативни политики соцпартията си създаде проблеми с ПЕС и е на една грешна стъпка да изхвърчи от европейското социалистическо семейство.

Снимка: БТА

По маршрута на всички тези политически събития ще галопира и президентът, който няма да пропуска случай да срита по кокалчетата управляващите. И макар че вече подложи крак на още топлата нова Конституция със запращеното й в КС на финала на старата година, можем да очакваме че серията ще продължи и в новата - и с думи, и с вето. Почти сигурно е, че напрежението между него, изпълнителната власт и мнозинството ще продължи да се нажежава, както и другото - че управляващите едва ли ще се осмелят да поемат огромния риск с преждевременното отстраняване на президента.

А дали след сглобката, и ротация ще се превърне в дума на следващата година, зависи най-вече от желанието на ГЕРБ. Предстои да го преживеем, одобрим или заклеймим. Но за това ще си говорим на финала на 2024.

ИЗБРАНО