Рискован лов на тайни между САЩ и Китай, разширяват шпионските си операции
Борбата между разузнаванията не води задължително до война, пише в. „Ню Йорк Таймс“
Докато китайският шпионски балон се носеше над континенталната част на САЩ през февруари, американските разузнавателни служби са научили, че президентът на Китай Си Цзинпин се е разгневил на висши китайски военни.
Шпионските агенции са се опитвали да разберат какво знае Си и какви действия ще предприеме, когато балонът, първоначално насочен към американските военни бази в Гуам и Хаваите, се отклони от курса.
Си не се е противопоставял на рисковани шпионски операции срещу Съединените щати, но американските разузнавателни агенции са стигнали до заключението, че Народноосвободителната армия е държала Си в неведение, докато балонът е бил над Съединените щати.
Американски официални лица не обсъждат как шпионските агенции са получили тази информация. Според американски служители, запознати с разузнавателната информация, те разкриват, че когато Си научил за траекторията на балона и разбрал, че това е провалило планираните разговори с държавния секретар Антъни Блинкън, той се скарал на висши генерали, че не са му казали, че балонът се е заблудил.
Епизодът хвърли светлина върху разширяващата се и изключително потайна конкуренция между САЩ и Китай. Кризата с балона, малка част от много по-мащабните китайски шпионски усилия, отразява безсрамната нова агресивност на Пекин в събирането на разузнавателна информация за Съединените щати, както и нарастващите възможности на Вашингтон да събира собствена информация за Китай.
Основните усилия и на двете страни са насочени към намиране на отговор на двата най-трудни въпроса: Какви са намеренията на лидерите на съперничещата страна и с какви военни и технологични възможности разполагат те?
Американските служители, повечето от които говорят при условие за анонимност, подчертават мащаба на предизвикателството. ЦРУ се фокусира върху самия Си Цзинпин и по-специално върху намеренията му по отношение на Тайван. Контраразузнавателните оперативни групи на ФБР в цялата страна са засилили издирването на китайски усилия за набиране на шпиони в Съединените щати. През последните 12 месеца американските агенти са установили десетина прониквания на китайски граждани във военни бази на американска територия.
ЦРУ. и Агенцията за отбранително разузнаване на Пентагона създадоха нови центрове, насочени към шпионаж срещу Китай. Американските служители са усъвършенствали възможностите си за прехващане на електронни комуникации, включително чрез използване на шпионски самолети край бреговете на Китай.
Китай гледа на това по различен начин. Говорителят на китайското външно министерство Ван Вънбин заяви, че "САЩ са страната номер 1 по наблюдение и разполагат с най-голямата шпионска мрежа в света".
В края на февруари, няколко седмици след като отмени важно пътуване до Пекин заради епизода с балона, Антъни Блинкън се конфронтира с китайския първи дипломат с оценката на американското разузнаване, че Пекин обмисля да предостави оръжия на Русия. Това разкритие повиши напрежението, но също така може да попречи на Китай да изпрати оръжията, твърдят американски служители. И когато Блинкън най-накрая отиде в Пекин през юни, той повдигна въпроса за дейността на китайското разузнаване в Куба.
Значително подобреното спътниково разузнаване на Китай и кибератаките са най-важните средства за събиране на разузнавателна информация, твърдят американски служители. Флотът от шпионски балони, макар и далеч по-малко усъвършенстван, позволява на Китай да използва нерегулираната зона на "близкото космическо пространство". А правителството на САЩ предупреждава съюзниците си, че възможностите на Китай за електронно наблюдение могат да се разширят, ако държавите по света използват технологии от китайски комуникационни компании.
Изкуственият интелект е другото бойно поле. Правителството на САЩ вижда своята водеща роля в областта на изкуствения интелект като начин да компенсира числената сила на Китай. Китайските официални лица се надяват, че технологията ще им помогне да се противопоставят на американската военна мощ, включително чрез определяне на местоположението на американските подводници и установяване на господство в космоса, твърдят американски официални лица.
Американските служители също така са по-загрижени от всякога от усилията на китайските агенции да събират разузнавателна информация чрез лични контакти. Те твърдят, че главната разузнавателна агенция на Китай - Министерството на държавната сигурност - се стреми да поставя агенти или да вербува хора в цялото американско правителство, както и в технологични компании и отбранителната индустрия.
Китайските агенти използват социалните медии - по-специално LinkedIn - за привличане на потенциални обекти на вербуване. Според настоящи и бивши служители всеки път, когато американец заеме публично оповестена работа в разузнаването, той може да очаква наплив от китайски граждани в социалните медии.
В отговор на тази заплаха федералните агенции тихомълком са започнали или разширили вътрешните си операции за залавяне на шпиони. ФБР има хиляди открити разследвания свързани с китайското разузнаване. Всички тези служби вече разполагат с контраразузнавателни и кибернетични работни групи, които са съсредоточени основно върху заплахата от китайското разузнаване.
Критиците обаче твърдят, че някои от контраразузнавателните усилия на американското правителство са расово пристрастни и параноични, което е равносилно на нов "червен страх" - обвинение, което поне отчасти се подкрепя от делата, които Министерството на правосъдието е трябвало да прекрати, и от закриването на програмата "Китайска инициатива" по времето на Тръмп.
Китай предприе свой собствен мащабен кръстоносен поход срещу разузнаването, който напомня политическите кампании от епохата на Мао. На 1 юли Китай прие мащабно разширяване на закона за контраразузнаването. През август Министерството на държавната сигурност обяви, че "всички членове на обществото" трябва да помагат в борбата с чуждестранния шпионаж, и предложи награди за всеки, който предостави информация.
Съперничещите си правителства също така са създали нови подслушвателни пунктове и тайни споразумения за обмен на разузнавателна информация с други правителства. Американските и китайските агенти са засилили операциите си един срещу друг в ключови градове - от Брюксел до Абу Даби и Сингапур, като всяка от страните се стреми да окаже влияние върху чуждестранни служители и да набере добре разположени агенти.
Изкуството на четенето на мисли
За американските шпионски агенции решенията и намеренията на Си Цзинпин са може би най-ценната разузнавателна информация, която те търсят, но той е и най-неуловимата мишена.
Сега американските агенции проучват защо точно министърът на отбраната на Китай, генерал Ли Шанфу, очевидно е бил разследван за корупция и защо Си е отстранил външния си министър Цин Ган. Американската дипломация и политика зависят от познаването на мотивите, които стоят зад тези стъпки.
Преди десетилетие мрежата от информатори на Съединените щати в Китай беше ликвидирана от китайски контраразузнавачи, след като самоличността на информаторите беше разкрита. Оттогава ЦРУ е изправено пред голямо предизвикателство да възстанови мрежата си. Това се дължи отчасти на факта, че разрастващата се мрежа за електронно наблюдение в Китай затруднява свободното движение на американските служители в Китай, за да се срещат с контактите си.
Според бивш служител на разузнаването Китай дори разполага със софтуер за изкуствен интелект, който може да разпознава лицата и да открива походката на американския шпионин, което означава, че традиционните маскировки не са достатъчни, за да се избегне откриването. Американските агенти вече трябва да прекарват дни, а не часове, в издирване на китайски агенти, преди да се срещнат с източник или да разменят съобщения, казват бивши служители на разузнаването.
И Си Цзинпин, подобно на други авторитарни лидери, ограничава използването на телефони и електронни комуникации, именно с цел да затрудни чуждестранните разузнавателни служби да прехващат заповедите му.
Но служителите в огромната бюрокрация под ръководството на Си използват електронни устройства, което дава възможност на американските агенции да прехващат информация - това, което шпионите наричат сигнално разузнаване - за да получат известна представа за вътрешните дискусии на своите китайски колеги.
При инцидента с балона ЦРУ започва да следи балона в средата на януари, когато китайската армия го изстрелва от остров Хайнан, твърдят служители.
Американските служители също така са установили, че командирите в Централната военна комисия, която Си председателства, не са знаели за този конкретен полет, докато той не повлякъл нещата към криза, и са изказвали недоволството си от генералите, които са курирали програмата за наблюдение.
След тази криза Китай спря операциите на флота си от балони, но американски служители твърдят, че според тях Пекин вероятно ще възобнови програмата по-късно.
Под ръководството на Уилям Бърнс, директор на ЦРУ от 2021 г., управлението е наело повече експерти по Китай, увеличило е разходите за дейности, свързани с Китай, и е създало нов център за мисии в Китай. И макар че американските служители отказват да обсъждат подробности за мрежата от информатори на агенцията, Бърнс заяви публично през юли, че ЦРУ е постигнало напредък във възстановяването на "силен човешки разузнавателен капацитет".
Макар да не е ясно колко силна е новата мрежа, някои американски служители смятат, че изключително авторитарният стил на управление на Си Цзинпин дава възможност на разузнавателните служби да вербуват недоволни китайски граждани, включително от средите на политическия и бизнес елит, които през предишните десетилетия са се възползвали от по-слабия партиен контрол и по-малко идеологизираното ръководство.
Някои видни китайски личности, включително "принцове" на елитни семейства на Комунистическата партия, казват в частни разговори, че не са съгласни с посоката, която Китай е поел.
Китай също така влага ресурси, за да определи начина на мислене на висшите американски служители. В обвинителен акт на Министерството на правосъдието, разкрит през юли, се посочва, че китайски бизнесмени, свързани с правителството, са се опитвали да вербуват бившия директор на ЦРУ Джеймс Уулси, който веднага след изборите през 2016 г. се кандидатира за служител в кабинета по национална сигурност в администрацията на Тръмп.
Неотдавна сложна, целенасочена атака в платформата за изчисления в облак на Microsoft даде на Китай достъп до имейлите на висши дипломати от Държавния департамент, включително на американския посланик в Пекин и на министъра на търговията Джина Раймондо.
Американските служители, пътуващи до Китай, предприемат сложни контрамерки, за да избегнат кражба на държавни тайни. Те получават специални мобилни телефони и лаптопи и им се казва да оставят обикновените си устройства вкъщи.
Денис Уайлдър, бивш анализатор на американското разузнаване за Китай и старши научен сътрудник в университета в Джорджтаун, казва, че разгадаването на намеренията на американските лидери е един от най-важните приоритети за китайските разузнавателни служби.
При липсата на реална информация за намеренията американските и китайските служители се съсредоточават върху събирането на информация за военните възможности на другата страна. Съединените щати, например, са засилили въздушното си наблюдение на китайските военни бази.
В същото време китайски разузнавателни агенти са проникнали в много части на тайванското правителство през последните десетилетия, твърдят бивши служители на американското разузнаване. Сега китайските агенти се опитват да научат повече за усилията на администрацията на Байдън да снабди Тайван с определени оръжейни системи и да осигури тайно обучение на тайванските войски. Китайските агенти търсят и повече подробности за нарастващото военно сътрудничество между САЩ и азиатските съюзници.
"За какво е всичко това?" - попита конгресменът Майк Галахър, републиканец от Уисконсин и председател на новата комисия за Китай в Камарата на представителите, визирайки шпионските усилия на Пекин. "Моите предположения, основани на това, което виждаме около нашите военни бази, на базата на техните кибератаки, са, че всичко това е насочено към Тайван", смята той.
Други американски служители също така твърдят, че желанието на Китай да научи повече за готовността на американските въоръжени сили обяснява опитите му да наблюдава военни бази в САЩ. През последните 12 месеца, според американски служители, те са проследили около дузина опити на китайски граждани да се промъкнат до военни бази, за да правят снимки или да измерват електромагнитната активност. Според тях някои от последните опити са насочени към бази, които биха играли важна роля в конфликт с Тайван.
През август Министерството на правосъдието обвини двама американски моряци в предоставяне на военни тайни на китайски агенти. Моряците не се признаха за виновни.
Събирането на разузнавателна информация обаче само по себе си не е прелюдия към война. Шпионската борба всъщност може да замени въоръжените сблъсъци, както често се е случвало по време на Студената война.
Служителите на американското разузнаване смятат, че Китай не иска да воюва сега за Тайван, заяви през март пред Конгреса Аврил Д. Хейнс, директор на националното разузнаване. "Оценяваме, че Пекин все още вярва, че има най-голяма полза - каза тя, - като предотвратява спираловидно нарастване на напрежението и като запазва стабилността в отношенията си със Съединените щати".
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}