Пропиленият месец и германският урок

Румъния няма да се отвори, когато иска Меркел, а тогава, когато румънските власти изготвят план

11:57 | 14 април 2020 | Редактор: Йоана Ене Доджою, инф. сайт Зиаре 45 13548 Снимка: БТА/AP

Мисля, че Румъния трябва да бъде признателна на Германия, че прави за няколко хиляди румънци това, което румънските власти не са в състояние. И не само сегашните власти, а хронично.

Новият коронавирус

Това, което се случи в Румъния с хората, заминаващи за Германия (за да работят в земеделието - бел.ред.), беше възмутително заради пълната липса на организация. Очевидно се е знаело за заминаването им. Би било наистина ужасно да си представим, че в условията на извънредно положение подобно движение на хора и автобуси е минало незабелязано.

Фактът, че позволяваш на тези хора да заминат на работа, когато ти не можеш да им предложиш никакъв шанс, ми се струва правилно, но не в условия, които противоречат напълно на всички правила, които се опитваш да наложиш в този период на обществото.

Освен че по този начин ги излагаш на опасност, даваш и фрустриращ пример на тези, които са били глобени, че не са написали часа в декларацията си, или на онези, които са те възприели на сериозно и не са излизали от вкъщи цели седмици. И така ограниченията стават все по-трудни за спазване и все по-малко се спазват.

Моментът на сравнението идва с пристигането в Германия, където хората са посрещнати организирано, проверени са, настанени са по съответния начин и са поставени под един вид активна карантина. Германската държава прави всичко възможно икономиката й да функционира. И нямам много съмнения, че ще успее.

Тази разлика показва защо ние, с доста малък брой тежки и смъртни случаи, се готвим да влезем във втори месец на извънредно положение, без никаква перспектива, докато останалата част на Европа започва да отваря постепенно и внимателно икономиката си, включително и в полза на някои румънци.

Румъния няма да се отвори, когато иска Меркел, както казват разни "националистопати", а тогава, когато румънските власти бъдат в състояние да изготвят един ясен план за повторно отваряне.

Парадоксално е за мен, че за възстановяването на икономиката и за важността му говори най-разпалено не някой министър, не премиерът или президентът, а един медик - професор Александру Рафила (председател на Румънското дружество по микробиология), който за разлика от властите изглежда е наясно, че "имаме много спешна нужда, свързана с икономиката. Трябва да направим стъпки към постепенно връщане към нормалността и да се върнем на работа. Ако не се върнем на работа, всички мерки, които си представяме в здравната система, ще бъдат неосъществими".

Аз не разбирам каква полза имаше от този месец на извънредно положение. Според мен предназначението му, с всичките съответни органичния, беше да даде време на държавата да се подготви за новата ситуация и да даде ход, както правят останалите страни, на нова форма на функциониране при дадените обстоятелства.

Но ние след един месец дори маски в магазините нямаме. Течаха военните наредби, обикновено към полунощ, за да звучат по-сериозно, с представяне в стил стенд-ъп комедия, които като цяло не правеха друго, освен да коригират предишните военни наредби.

Да погледнем най-скорошната. Излезе (вътрешният министър) г-н Марчел Вела, за да ни съобщи, че се забранява износът на зърнени храни, бисквити и тестени изделия. За да открие на следващия ден, че не може да спре износа в рамките на Европейския съюз. Поправката беше направена от (премиера) Лудовик Орбан с безочливото извинение, че не сме разбрали добре какво е казал г-н Вела предишната вечер (разбира се, съществува и убедителната хипотеза, че самият г-н Вела не е разбрал какво е казал, но това е друга история).

Мина още един ден и председателят на (асоциацията на производителите на брашно и тестени изделия) "Ромпан" разкри, че забраната на износа на тестени продукти ще предизвика големи загуби: "Ние губим пазари, анулирайки договори, пазари, за които сме работили 10 години, за да ги спечелим, като Египет например".

Научавайки това, сякаш не беше задължително да го знае предварително, министърът на земеделието обеща корекция.

По отношение на бюджетните служители имаме три категории: тези, които работят на пълен работен ден, тези, които работят частично, и тези, които не правят нищо. В частния сектор влезе в техническа безработица само последната категория, останалите си гледат работата.

Не разбирам защо държавата си поставя за цел да изпрати в техническа безработица и полезните служители за половин месец, докато плаща същевременно половин месец на бюджетните служители, които не правят нищо.

Вероятно финансовият резултат би бил същият, ако влязат в пълна техническа безработица служителите, които не могат да работят, и бъдат оставени с пълна заплата тези, които могат да работят. Това е, ако говорим за техническа безработица, която предполага прекъсване на дейността.

Ако става въпрос за временно намаляване на държавните заплати, което работодателят има право да реши, то трябва да се нарича така. Защо да не може да се нарече и приложи по правилния начин? По електорални причини, разбира се. Същите, поради които дори сега, с дефицит до небето, (управляващата) Национално-либерална партия не се е отказала напълно от идеята за увеличение на пенсиите.

Вместо да измисля всякакви неясни и некомпетентни военни наредби, правителството би трябвало да работи отчаяно по план за възстановяване на икономиката. Липсата й предизвиква бедствие, несравнимо по-голямо от самия COVID-19.

ИЗБРАНО