Проф. Костов пред Dir.bg: До месец трябва да се замислим - удължаваме платото или пускаме младите на амбразурата

Предложението на Медицинския експертен съвет е за масово тестване сред рискови контингенти - възрастни и хора с придружаващи болести

Снимка: Dir.bg

Проф. Костов пред Dir.bg: До месец трябва да се замислим - удължаваме платото или пускаме младите на амбразурата

13:02 | 26 март 2020 | Автор : Никола Костадинов 709 113368 Снимка: Dir.bg

И най-голямата опасност не е толкова страшна, когато си информиран и подготвен за нея. Така начинът да запазим спокойствието на читателите е да ги осведомяваме с данни от първа ръка.

Студио Dir

За целта на вашите въпроси за коронавируса на живо в студиото на Dir.bg отговаряха проф. Коста Костов - пулмолог от УМБАЛ Св. "Анна" Окръжна болница и председател на Медицинския експертен съвет (МЕС), доц. Дора Александрова - вирусолог от Хематологична болница, доц. Йорданка Ямакова - реаниматор от УСБАЛ по онкология, д-р Ралица Йорданова - инфекционист от Инфекциозна болница и д-р Велислава Донкин - клиничен психолог от Хематологична болница.

Днес ви представяме интервюто с проф. Коста Костов. За читателите на Dir.bg той направи експертен разрез на стратегическия въпрос - кой път за противодействие на коронавируса да изберем.

"Строгата карантина в рамките на един месец е адекватна. По-свободен режим могат да си позволят само добре осигурени държави с мощни здравни системи. Мисля, че всички колеги в студиото биха потвърдили, че ние не сме точно такава. Не трябва да допускаме възможния натиск от голям брой инфектирани и заболели, защото нашата система няма да издържи и смъртността ще се качи изключително много", започна проф. Костов.

Въпрос за все по-често отлаганите планови приеми на пациенти заради ангажимента на болниците с коронаворуса обаче го накара да обясни детайлно различните подходи:

"Нашият модел е строга карантина. Тя предполага продължително плато с недопускане на пик в един и същи момент. А част от специалистите, но само тези в силно подготвените мощни здравни системи като немската, казват, че една здравна система би могла в определен момент да поеме този пик, да бъде затруднена, да изпадне в криза за много кратко време, но след това излиза от нея и нещата тръгват по обичайния начин."

Липсата на достатъчно мощ на здравната ни система е проблемът, който пречи да подходим като някои от по-голямите държави, но избраният от нас алтернативен модел също крие своите рискове:

Виж още Гледахте на живо в Dir.bg: Читателите питат, специалистите отговарят

"Вторият модел е нашият - едно плато, недопускане на пик. Тази здравна система във времето се препълва в по-дълъг период от време от бавнонарастващите пациенти с COVID-19. Всички болници в период от 3-4 месеца се препълват, защото отделенията се блокират, има заразни, не могат да се използват всички места и т.н. Това е вече въпросът - какво правим с другите болни. Рискът е, ако това се случи, много голяма част от болниците за хронични болести ще бъдат загубени и смъртността би могла да бъде много по-висока, отколкото за един пиков момент да загубим определено количество болни. Това е много дискутабилен момент. Всичко зависи от това какво е нивото, колко дълго ще е платото. В този смисъл е позицията по отношение продължителността на кризата."

Професор Коста Костов подчерта, че след един месец Медицинският експертен съвет ще каже своето мнение по отношение на нататъшните строги мерки, но отсега предупреди:

"След един месец правителството, а и всички, които го съветваме, трябва много сериозно да помислим. Дали сме склонни да удължим това плато или сме склонни да пуснем младите на амбразурата. Да оставим рисковите, възрастните, пенсионерите, вкъщи. Айде, младите напред. Да си ходят на работа и да видим. Те да поемат удара, да направят едно здраво имунно общество, готово да посреща вируса без никакви проблеми, да можем да се сблъскваме с тази епидемия и дори да не я усетим, да постигнем един групов имунен статус, но тази отговорност трябва да поемат младите. Всички рискови контингенти у дома и се тестуват тогава, когато някой от тях има симптоми."

Виж още Имунологът от БАН доц. Анастас Пашов пред Dir.bg: Вече знаем, че коронавирусът има 2 щама

Председателят на Медицинския експертен щаб все пак изрази надежда, че в България върлува по-лекият от двата нови щама на коронавируса. Сигнал за това дава липсата на истински епидекиологичен взрив в страната към този момент.

"Моето впечатление е, че някак си, до този момент, дано съм прав, на нашата епидемия нещо й куца - в добрия смисъл на думата. Дотук вървим добре. Силно се надявам да продължи така - докато умуваме какво да правим, докато стягаме болници и легла, да минем сравнително безболезнено. Голямата ми надежда е, че сме изтеглили дългата клечка, защото в самото начало китайците изолираха два типа вируси. Дано сме изтеглили дългата клечка на добрия, по-благия вирус. Ако е така, бихме могли да очакваме по-малко усложнения, по-леко протичане".

Професор Костов настоя, че сред факторите от първостепенна важност е информираността за цялата епидемиологична картина:

"Ние не знаем цялата картина. Никой не я знае. Може би по-близо са само Южна Корея, Сингапур, вероятно Германия. Те използват всички възможно методи да стигнат до пълния обем на епидемията. Според мен, с начина, по който подхождаме, никога няма да разберем пълния обем, но това бих го пренебрегнал, ако се измъкнем с минимални загуби. По отношение на заиграването със смъртността - вижте каква е тя в Южна Корея. Всичко зависи от обема на епидемията. В България не сме наясно какъв е този обем. В страните, които са наясно, като Южна Корея, като Германия, смъртността, разстлана във времето и в обема вирусоносители, не е толкова голяма. В Южна Корея тя не надвишава 1.1%. В някакъв момент дори беше 0.6%. Забележете - в Сингапур доскоро имаше 0% смъртност."

Виж още Създават Медицински съвет за борбата срещу коронавируса (Видео)

Тук дойде и ред на въпроса за тестването. Предложението на Медицинския експертен съвет е за масово тестване сред рискови контингенти - възрастни и болните с придружаващи болести.

"За да имам впечатление от обема на епидемията, искам да имам по-голям обем бързи тестове. Ако след 3-4 месеца направим PCR на някого, никога няма да разберем дали този човек е минал през епидемията. Ако искаме да съставим картина на епидемичния взрив, няма да успеем без бързи тестове. Не само в края, а и в началото, защото и в началото, макар това да не са диагностични тестове, тези скринингови тестове ще натоварят много по-малко системата. Много по-малко карантинирани, много по-малко психично депресирани, много повече хора ще бъдет спокойни, че не са суспектни за носителство. Да не говорим, че след 34-35-ия ден, когато вече няма да излъчваме на вируса, ами... отивай си на работа, човече, какво правиш, защо си вкъщи? Иди да играеш футбол, излизай по парковете, ходи си в офиса, отивай във фитнес залата. Тази възможност ни дава само IgG (бел.ред. - антитяло за траен имунитет). Този човек не може да стои 3 месеца вкъщи, ако това строго извънредното положение продължи толкова. Ако съм шеф на фирма, след 40 дни ще си платя тестове, ще изследвам моите подчинени и всички с IgG ще ги пратя на работа. В друг смисъл, ако направя огромно или възможно по-голямо количество бързи тестове, може би цели класове ще могат да отидат на училище или студенти да се върнат да вършат ежедневните си занятия. Ако имаме информация за целия епидемичен взрив, по-нататък ще можем да правим и нашите анализи за бъдещето. Да знаем какъв е обемът, колко от тях са били диагностицирани с PCR, колко от тях са били позитивни на бързи тестове, колко са носители на IgM. Всичко това ще бъде една съвсем различна картина.

Професор Костов направи и аналогия с подхода в Германия:

"По отношение спестяване на бързи тестове - немският модел. Ако имаме IgM носител в едно семейство, цялото се затваря и се счита за потециален вирусоносител. Ако в него има възрастен човек, който е без симптоми, без да е изследван, се счита, че е вирусоносител и към него се отнасяме с повече внимание. Как се е случило това? С бърз тест. Не сме правили PCR на този един член на това семейство, за да разберем, че тук имаме вирусоносители. Така пестим средства, PCR е скъп метод. С много по-мако средства много по-голям обем изследвания и само за рисковите контингенти и тези с вторични болести можем да тръгнем да доказваме допълнително с вече диагностични методи."

Виж още Проф. Хинков: 4000 човека загинаха за месец от свински грип и нямаше извънредно положение

Читателски въпрос за сравнение между познатите вече грипни епидемии и коронавируса накара професор Коста Костов да коментира и събитията в Италия. Той разкри, че в сърцето на най-засегнатата област Ломбардия - Милано, живее сбствената му дъщеря:

"Вирусът на SARS-CoV-2 е по-патогенен защото за много кратко време той засяга голяма част от обществото и е с по-високи морбидни показатели. Ще се опитам да дам някои цифри, които внасят повече оптимизъм. В Брой 88-и на International Journal of Infectious Diseases от 2017 г. има интересна статия, която анализира грипните епидемии в Италия. Неслучайно казвам Италия, защото през последните години прави впечатление, че там грипните епидемии протичат по-тежко. Моята дъщеря живее в Милано и макар да не е лекар, я попитах каква според нея е причината. Тя отговори, че там има свръхбогато население на по-висока възраст, което си угажда доста добре, много от тези хора са с вторични заболявания. Ще си позволя да дам един любопитен анализ на италианските случаи. 2013/14 г. от грипната епидемия в Италия са починали 7400 души. За следващите години данните са приблизителни. През 2014/15 са починали около 20 000. През 2016/17 - 15 000, а през последната година - 2018-а - около 24 000. Общо около 68 000 за 4 години. Когато коронавирусната епидемия в Италия достигне 68 000, ще кажем, че ситуацията е драматична. Средната въраст на жертвите в Италия към момента е 80.5 години - предимно възрастни хора. 50% от тях имат 3 и повече патологии. Ако направим разрез на смъртността, ще видим, че жертвите са предимно възрастни хора с доста изразена придружаваща патология, най-често сърдечно-съдови заболявания."

В отговор на допълнителни въпроси от читателите проф. Коста Костов цитира изследване, което е събрало всички противовирусни мерки. Най-ефективната от всички, дори пред строгата карантина, се оказала миенето на ръцете. На питане за климатичните инсталации пулмологът разясни:

"Въпросът е свързан с това до каква степен има риск да се заразиш от въздуха. Последните проучвания сочат, че вирусът би могъл да се задържи около 3 часа във въздуха. Въпросът е до каква степен има шанс да минеш през това облаче от вирус точно в този момент, ако си на улицата или си в една голяма сграда. Не сме отрекли и възможността да бъдеш заразен от контакт, от кихане, от кашляне, именно затова са предпазните мерки - болните със симптоматика да се пазят. Според мен обаче по-основният път на заразяване е чрез докосване на повърхности. Американци направиха проучване. Взели са проби от повърхността на една стая на болен. От 10-15 места, включително и от тоалетната, преди тя да бъде санитарно обработена. 80% от повърхностите са били заразени с вируса. След санитарна обработка са взели отново проби с резултат 0."

На финала на дискусията професор Коста Костов отправи и своето послание към читателите на Dir.bg:

С голяма надежда очаквам да се измъкнем от тази епидемия по-мъдри. Да излезем от нея - ние медиците, с по-голямо доверие в обществото. Вижте какво се случи. Кои са героите днес? За пръв път в моя живот те не са политиците. Къде останаха олигарсите? Не са те, не са богатите хора. Героите днес са медиците. Ние сме българските герои. В този смисъл очаквам нещо изключително да се случи. Излизайки от тази епидемия, българското общество да помъдрее и да разбере, че където няма добро здравеопазване, опитни, достатъчно медици, болници, оборудване, където няма училища, университети, няма истински духовен живот и това общество може да се самоунищожи. Може би в тази епидемия ще намерим нещо, което сме загубили по пътя - нашата човешка общност, а по-нататък ще си спомняме за нея като за едно пречистващо време.