На 12 декември преди 104 години, точно в разгара на Първата световна война, около 1000 френски войници се качват във военен влак, който да ги прибере при семействата им в родината Франция за Коледните празници. 

Близо месец и редом с британците те се сражават на италианския фронт в Битката при Капорето. Когато ситуацията в Североизточна Италия се подобрява, главнокомандващият тогава френските сили генерал Файол решава да пусне войниците, за да потуши бунтовете във френската армия за липсата на отпуск. 

В края на ноември 1917 г. Файол организира жп транспорт от италианския град Виченца, през Торино и Френските Алпи, до гарите в Лион. Влакът бил конструиран по италиански модел, композицията била съставена от общо 17+2 вагона, теглени от само един локомотив заради липсата на такива в района. Предвиждало се общият товар, заедно с пътниците, да надвиши 500 тона, а имайки предвид недобрата спирачна система и наличието на един-единствен двигател, машинистът споделил своите притеснения, че влакът може да е нестабилен и да не успее да се справи със стръмния жп маршрут. 

За жалост думите му останали нечути от транспортните власти, а вместо да се приберат за празниците, френските войници загинали в една от най-ужасяващите железопътни катастрофи не само във Франция, но и в цялата история на жп транспорта. 

Снимка: Getty Images

Два допълнителни вагона предопределят съдбата на войските

Влакът преминал през тунела "Мон Сени" и спрял на гарата в Модан за около час, за да пропусне останалите влакове. Междувременно към композицията били прикачени още два вагона, преди да продължи пътя си към френския град Шамбери. Повечето от военните офицери използвали престоя, за да се прехвърлят на друг влак - експреса Модан-Париж, а обикновените войници останали на допълнително натоварената италианска машина.

След Модан влаковата композиция започнала бавно да се спуска към долината. Според историческите справки машинистът управлявал машината с около 10 км/ч, за да може да я удържи. Последвал обаче по-стръмен наклон и влакът полетят надолу, а скоростта се ускорила до 135 км/ч. Поради големия товар от над 500 тона и огромната опашка от вагони спирачната система не сработила, а влакът дерайлирал. Всичко това се случило на малко повече от километър от следващата гара "Сен Мишел дьо Мориен" и малко след прекосяването на железния мост над река Арк.

Първият излязъл извън релсите вагон се движел неконтролируемо с над 100 км/ч при разрешени около 40 за този участък. Останалите части от композицията започват да се блъскат една в друга и се запалват заради дървения материал, от който са направени, и заради прегрелите спирачки и необезопасеното електрическо осветление във влака.

Като допълнителен реактив за пожара били и боеприпасите от багажите на войниците. 

Машинистът успял да спре локомотива чак на следващата гара, оставяйки след себе си непоправими щети. Там чакал и друг влак - с британски войници, който умишлено бил задържан от служителите на "Сен Мишел дьо Мориен", защото иначе челният сблъсък при високата скорост на дерайлиралия влак и този на гарата е щял да предизвика още по-голяма трагедия. 

Снимка: Getty Images

Близките помещения на фабрики и заводи мигновено се превърнали в полеви болници и морги. Жертвите били толкова много и гледките толкова страшни, че голяма част от загиналите не могли да бъдат идентифицирани. 

На място умират над 500 души, други над 100 след това в болниците или при транспортирането им. По официални данни общият брой на жертвите е малко над 600, но различни независими източници твърдят, че вероятно данните са потулени и жертвите са поне 800. 

Снимка: Getty Images

Оцеляват едва 138 души, като сред живите е и машинистът на влака. 

Всичко потъва в дълбока мъгла

Френските власти правят всичко възможно инцидентът да бъде засекретен. Върху медиите е оказан натиск, така че нищо от злощастната катастрофа да не излезе в пресата. 

Отделни изречения се съобщават в големите френски медии, но дни след инцидента. 

Няколко служители на железопътния транспорт, които обслужвали линията от Италия до Франция, били заведени до военния съд, но така и не получили присъди - били оправдани. 

Години по-късно за влаковата катастрофа започва да се говори открито, като се строят и няколко монумента в памет на загиналите френски войници. 

Част от телата на загиналите и останките им са били преместени във военно гробище в Лион.