По-скоро предсрочни парламентарни избори ни очакват преди Великден, прогнозира конституционалистът проф. Пламен Киров в интервю за Dir.bg. Той припомни, че президентът този път е ограничен от основния закон и е длъжен до 7 дни да връчи на избраната парламентарна група третия мандат. Тя пък няма срок, но според проф. Киров политическата симетрия с останалите два мандата изисква да не протака повече от десетина дни. Така, по думите му, вероятно ще трябва Румен Радев след процедурата през следващите две седмици да разпусне парламента и да насрочи предсрочен вот от края на март до 12 април, защото след това вече започват великденските празници. Пламен Киров призова още властта да помисли върху предложението на шефа на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов и да заяви на ЕК, че не можем да изпълним ангажиментите си в частта "Енергетика" от Плана за възстановяване и устойчивост. Юристът коментира още, че няма как политик да заведе съдебно дело за песен, предвид казуса с Лена Бориславова, която вероятно ще търси правата си по съдебен ред срещу сценаристите на Слави Трифонов. 

- Какво следва оттук нататък, след като в понеделник ПП върнат втория мандат неизпълнен, какви са сроковете по Конституция и можем ли според тях да кажем ориентировъчно кога евентуално ще бъдат насрочени изборите?

- От този момент нататък президентът има 7 дни. Вече не може да мисли един месец на кого да връчи мандата. Има по Конституция седемдневен срок да прецени коя от следващите парламентарни групи - третата, четвъртата, петата, шестата или на седмата да връчи. Ограничен е със срок.

Третият мандат не е персонален, той не го връчва на лице, посочено от съответната парламентарна група, а го връчва на ПГ. И Конституцията не визира срок, в който тази третата ПГ да излъчи кандидат за министър-председател, съответно предложение за състав на правителство. Но тъй като на първия проучвателен мандат, макар и персонален, срокът е седемдневен, има все пак някаква юридическа симетрия, без Конституцията изрично да посочва срок. Защо при третия опит някоя от следващите парламентарни групи да бъдат привилегировани по отношение на първата и втората по численост?

Значи би трябвало и третият проучвателен мандат да бъде седемдневен. Хайде, да не е седем дни, но някъде до десетина дни, някакъв такъв разумен срок. И веднага се поставя въпросът - е, да де, но става въпрос за трета, четвърта, пета и т.н. парламентарна група по численост. Очевидно възможностите й не са толкова големи, колкото на първата и втората, и затова да им се осигури повече време. Ами те са имали достатъчно време.

Пък в конкретния случай бих казал, че са имали цялото време на света, защото три месеца се мотаем с една процедура по чл. 99 от Конституцията. Благодарение на президента, който е изключително либерален човек и даде възможност на политическите сили да правят каквото искат в тези три месеца, така че да формират някакво правителство. Те правиха всичко друго, но не и опити да сформират правителство.

Вече, като че ли, няма смисъл да се удължава парламентарната агония. И в рамките на две седмици, максимум до към края на месеца, трябва да приключи процедурата, ако президентът все пак иска да докара нещата до април месец. Жалко, че 1 април не е неделя. Иначе би трябвало на 1 април да насрочи.

- Намеквате, че пак ще ни лъжат на избори ли?

- Да, с Деня на лъжата правя алюзия. Точно така, да ни излъжат отново... Шегувам се, разбира се. Но трябва да се отиде към дата в края на март до началото на април. Разбира се, не точно в навечерието на Великден.

- Например, 26 март се пада в неделя по календара.

- 26 март, 2-3 април - до 12 април все може, а по-нататък вече влизаме във великденските дни, не е подходящо, може би. Макар че какво означава да не е подходящо? За нас не е подходяща зимата, не е подходящо лятото. Може би само пролет и есен трябва да се правят избори. Най-накрая да вземат и да се разберат, да фиксират в Конституцията някакъв времеви диапазон, в който да се провеждат избори, та президентът да не се чуди и да не се мае кога да ги насрочи. Това пак в сферата на шегата, макар че вече шегите не са уместни в ситуацията, в която се намираме. Както виждате, те се забавляват в парламента, през това време служебното правителство управлява по някакъв начин и държавата се движи в някаква посока, дали в правилната, дали не, това е друг въпрос.

Но ако трябва да сработи парламентарното управление от гледна точка на политическата отговорност на правителството пред парламента и той да се заеме с класическата си задача на законодателен орган, то това означава, че трябва да се сформира парламентарно правителство, парламентът да стабилизира своя мандат и да се захване със законодателните инициативи, които правителството ще реализира и по този начин ще захрани законодателния процес. Сега служебното правителство внася някакви законопроекти, но то няма политическа програма, защото не е парламентарно правителство и няма политически сили, които да стоят зад него и да се ангажират с някаква конкретна политика. Говореха за тези прословути 22-23 законопроекти, които са свързани с Плана за възстановяване и устойчивост...

- Но междувременно, още преди да сме ги приели, се очертава отново да отваряме Плана и да предоговаряме.

- Ние ще го предоговаряме, защото благодарение на "Продължаваме промяната" и четворната коалиция в предишния злополучен парламент, успяхме да ратифицираме чак на 7 юли, миналата година споразумение с ЕК за финализиране на мерките по Плана за възстановяване и устойчивост. Да ги питам - при ратифицирано споразумение как ще предоговарят самия план? Това е изключително трудна задача. И на мен ми се струва, че единственото разумно предложение за изход от тази ситуация е подсказано от ръководителя на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов. Той предложи нашите отговорни политически лица да отидат и да заявят на ЕК, че ние не сме в състояние да изпълним ангажиментите, които сме поели, защото трябва да си ликвидираме енергийната система, да си затворим ТЕЦ-овете, които ни гарантират евтина електроенергия. Другата алтернатива означава ние до 2026 да затворим въглищните електроцентрали и да въведем режим на тока или да започнем да внасяме електроенергия, което ще бъде непосилно за българските граждани.

- Можем ли обаче да си позволим отказ от вече подписан договор, не сме ли обвързани вече с този документ?

- Тук вече съществува голям проблем. Но тогава, когато ние сме в невъзможност да изпълним едни ангажименти, защото, ако ги изпълним, означава да си направим едно ритуално сепуко тук, на жълтите павета, това означава, че трябва да се търси някакъв изход от ситуацията. И в този случай ще минем, ако трябва, и без тези 13 милиарда, които са ни обещали, но трябва да си съхраним енергетиката. Защото само тя ни остана. Това е единственият отрасъл, който все още си държи главата над водата. И ако ние и него затрием, въпреки че правим неимоверни опити вече двайсетина години за това, не виждам как по-нататък ще продължим да съществуваме като държава, не като икономика. Това е много страшно. Някои хора да се позамислят за това, което предстои, а то никак не е лесно, предвид на сегашната ситуация.

- Виждаме един блокаж в политическата система, политическото колело не се върти нормално, защото, ако стигнем след трите мандата до нови избори, ще се окаже, че общо половин година сме загубили в опити да правим кабинет и сме били управлявани от поредното служебно правителство. Как да се избегне занапред този фрагментиран парламент? Той ще продължи ли да се възпроизвежда?

- Най-вероятно ще се възпроизведе, защото нашата политическа система е нелечимо болна.

- Тогава не трябва ли да сменим нещо в механизма на функционирането й, за да имаме гаранции, че правителства ще има?

- Ние системите можем да ги сменяме непрекъснато, през пет години, само че няма как да сменим политиците и народа си.

- А трябва ли да вдигнем бариерата за влизане в парламента, за да е по-голямо ситото и да гарантира по-лесно формиране на мнозинства?

- Могат да се направят много неща, но не виждам кой ще ги направи в парламента. Първо, че могат да се забранят предизборните коалиции - тоест, всяка партия да отиде и да се явява на избори, и ако премине 4-процентния праг, да влиза вътре и да прави следизборни коалиции. Тоест, да формира коалиционни мнозинства и коалиционни правителства. Може да се вдигне бариерата за коалициите - да бъде различна от тази за политическите партии, които се явяват самостоятелно на избори. Може просто да се вдигне изборната бариера. Може да се въведе смесена система с мажоритарен елемент.

Могат да бъдат направени много неща, обаче за тази цел е необходимо да се формира мнозинство, което да работи в тази посока - да измени избирателната система и да промени Изборния кодекс. Ама като че ли такива ентусиасти няма в парламента засега и не се появяват. Това означава, че ще продължим да възпроизвеждаме това, което в момента виждаме - едни политически проекти, които се появяват за три месеца, преминават бариерата поради ниска избирателна активност и по-нататък ще получаваме винаги от същото. До момента, в който нещата ще станат толкова зле, че проблемите на политическата система ще бъдат решени не в парламента, а на улицата.

- Кой ще бъде избран от президента за третия мандат, според Вас?

- Все си мисля, че това ще бъде формацията на генерал Янев - "Български възход".

- А не "Демократична България", както напоследък призовават от ГЕРБ?

- Те си го говорят, обаче това, че го говорят, съвсем не означава, че го искат. Ако бъде даден мандатът на ДБ, как ще стане така, че изведнъж ДБ ще обърне гръб на "Продължаваме промяната" и ще тръгне да прави коалиция с ГЕРБ и още някой, с оглед на политическата им стратегия да бъдат заедно с ПП на местните избори в края на тази година?

- Все пак - кабинет или избори?

- Избори, разбира се.

- Няма шанс за третия мандат?

- Не, има шанс, но шансът не зависи от желанията и усилията на българските институции и на политическите сили. Шансът е изключително в ръцете на едно посолство на чужда държава в България.

- Като юрист да ни разясните - може ли да се води съдебно дело за клевета заради песен?

- Аз чух за тази песен. Няма да я слушам. Никакво любопитство не изпитвам, така че няма да гледам нито клипа, нито ще слушам песента.

- Може ли обаче да създаде прецедент, предвид факта, че мнозина политици са осмивани и друг път, било то с карикатури или друг вид сатира?

- Не, не може да се води дело и ще обясня защо. Защото персоната, на която е посветена песничката, е политическо лице. Тя не е обикновен гражданин. И има практика на Европейския съд по правата на човека в Страсбург, че политическите лица могат да бъдат подлагани на сатира и тяхното усещане за доброто им име в обществото не бива да бъде щадено по същия начин, по който на обикновения гражданин. След като си политическо лице и си се хванал на политическото хоро, ще го танцуваш с всички произтичащи от това последици.