freeimages.com
За тайната на осиновяването и самоличността
И социалното министерство е за промени в Семейния кодекс, които да подкрепят правата на осиновените деца
Министерството на труда и социалната политика също е за промени в законодателството, които да подкрепят осиновените деца, но настоява да се прави разлика между тайната на осиновяването и тайната на произхода с акцент върху правата на осиновеното дете, а не на осиновителите. Заместник-социалният министър Лазар Лазаров коментира за БТА, че социалното министерство ще участва в работната група, сформирана от правосъдното министерство за промени в Семейния кодекс.
Според него процедурата за получаването на информация за произхода в момента е усложнена и създава трудности, защото е свързана само с важни обстоятелства, които налагат предоставянето й - например болести, предавани по наследство.
Тайната на осиновяването пречи на децата да имат ясна самоличност
Лазаров смята, че тайната на осиновяването пречи на децата да имат ясна самоличност и не им дава възможност на по-ранен етап да свикват с факта на осиновяването. Отпадането на тайната ще помогне и на родителите, за които винаги е трудно да изберат подходящия момент да споделят факта с детето, и не са подготвени за последствията. Не на последно място са и опасенията от възникване на връзки между роднини. Затова според становището на социалното министерство трябва да се прави разлика между тайната на осиновяването и тайната на произхода с акцент върху правата на осиновеното дете, а не на осиновителите.
Министерството на труда и социалната политика подкрепя правото на всяко дете на информираност, на идентичност, фамилна и медицинска история. Съществуват и възможности за въвеждане на минимална възраст, на която детето да научи истината. От ведомството не подкрепят предоставянето на информация на всяка цена на осиновителите за биологичното семейство на детето, заради прецеденти от разсиновяване поради етническа принадлежност, определени заболявания на родителите и опасения от наследственост.
Отпадането на тайната на осиновяването и на произхода не е само законодателен въпрос, а и на обществени нагласи
Отпадането на тайната на осиновяването и на произхода не е въпрос само на законодателство, а на обществени нагласи, допълни Лазаров.
Според председателя на парламентарната социална комисия Хасан Адемов въпросът със законодателните промени за отпадането на тайната на осиновяването трябва да бъде подложен на широка дискусия. Необходимо е да се запознаем с практиката в Европа, където, доколкото ми е известно, тя е в подкрепа на позицията на неправителствените организации, които искат отпадането й, допълни той.
Адемов смята, че нормативните промени не може да са дело само на един народен представители или на отделна парламентарна група. Този въпрос е от групата на ценностните и назрява необходимостта от сериозна обществена дискусия.
По думите на Адемов хората, които са навършили пълнолетие, имат крещяща потребност да научат кои са биологичните им родители. Според сегашното законодателство те трябва пред съда да предоставят информация за важни обстоятелства, заради които се налага тайната на осиновяването да отпадне, а в много случаи такива обстоятелства трудно могат да бъдат дефинирани, коментира председателят на социалната комисия. Той допълни още, че е необходима не само законодателна инициатива, но и проучване на обществените нагласи важни по този въпрос.
Според неправителствени организации, въпреки препоръката към България от Съвета по правата на човека на ООН за въвеждане на законодателство, което забранява тайната на осиновяването и гарантира правото на детето да знае своя произход, тя продължава да е регламентирана законово и да се практикува.
Заради запазването на тайната, произходът и роднинските връзки на детето се скриват или заличават, което нарушава правата му на запазване на самоличността, гражданството, името и семейните му връзки, гарантирани от Конвенция на ООН за правата на детето. Не се събира и съхранява важна за произхода на детето информация и такава, свързана с медицинските обстоятелства около него, включително и генетична предразположеност, което изкривява снемането на анамнеза при здравно обслужване, коментират от НПО.
Процедурата по единствената уредена от законодателството възможност за установяване на биологичния произход /чл. 105 от Семейния кодекс/, протича бавно и е само по съдебен път.
Какво е юридическото решение?
С промени в Семейния кодекс да се отдели информацията, идентифицираща биологичните родители от информацията, съдържаща се в социалното досие като например - данни за семейната среда, характеристики на биологичното семейство - история на семейството, фактори на средата, причини за изоставянето и пр. Това коментира за БТА юристът - специалист по осиновявания, Фани Давидова.
В социалното досие на всяко дете, оставено за отглеждане в институция, има два вида данни - първите данни идентифициращи биологичното му семейство и вторите данни, разказващи историята на самото дете. При осиновяване първата категория данни следва да се разкриват единствено при съгласие на биологичните родители, но втората категория информация - историята на детето следва да му бъде предоставена след навършване на пълнолетие.
Според Давидова, в две решения на Европейския съд по правата на човека, съдът указва, че всяка страна-член трябва да направи баланс между правото на децата да узнаят произхода си и правото на биологичните родители да запазят своята анонимност. Съдът аргументира необходимостта от защита на биологичните родители с правото на жените да родят в здравословна среда, защото не са редки случаите на посегателства върху новородените, ако майката знае, че тайната на осиновяването ще бъде разкрита. Според Давидова социалното досие има функция на семеен албум.
Всеки гражданин на този свят има право да знае как е бил роден, в каква среда, какви са били причините за изоставянето му, коментира юристът и допълни, че в момента правната уредба е изключително сурова към осиновените деца и е задължително тя бъде променена.
Въпросът за разделянето на социалното и биологичното досиета подлежи на обсъждане, защото Семейният кодекс дава възможност за осиновяване и без съгласие на родителя, когато родителят не се грижи за него трайно, коментира предложението заместник-социалният министър Лазар Лазаров.
Друга възможност да се осинови дете без съгласието на родители е, когато детето е настанено в специализирана институция и до 6 месеца не е поискано прекратяване на това настаняване. Тези фактори също трябва да се отчетат при крайното решение, смята Лазаров.
Юристът Фани Давидова изказа личното си становище, че е добре законодателят да помисли върху установяване на регламент, според който осиновителите задължително да съобщават факта на осиновяването на своите деца, каквато е практиката в скандинавските държави.
Според него процедурата за получаването на информация за произхода в момента е усложнена и създава трудности, защото е свързана само с важни обстоятелства, които налагат предоставянето й - например болести, предавани по наследство.
Тайната на осиновяването пречи на децата да имат ясна самоличност
Лазаров смята, че тайната на осиновяването пречи на децата да имат ясна самоличност и не им дава възможност на по-ранен етап да свикват с факта на осиновяването. Отпадането на тайната ще помогне и на родителите, за които винаги е трудно да изберат подходящия момент да споделят факта с детето, и не са подготвени за последствията. Не на последно място са и опасенията от възникване на връзки между роднини. Затова според становището на социалното министерство трябва да се прави разлика между тайната на осиновяването и тайната на произхода с акцент върху правата на осиновеното дете, а не на осиновителите.
Министерството на труда и социалната политика подкрепя правото на всяко дете на информираност, на идентичност, фамилна и медицинска история. Съществуват и възможности за въвеждане на минимална възраст, на която детето да научи истината. От ведомството не подкрепят предоставянето на информация на всяка цена на осиновителите за биологичното семейство на детето, заради прецеденти от разсиновяване поради етническа принадлежност, определени заболявания на родителите и опасения от наследственост.
Отпадането на тайната на осиновяването и на произхода не е само законодателен въпрос, а и на обществени нагласи
Отпадането на тайната на осиновяването и на произхода не е въпрос само на законодателство, а на обществени нагласи, допълни Лазаров.
Според председателя на парламентарната социална комисия Хасан Адемов въпросът със законодателните промени за отпадането на тайната на осиновяването трябва да бъде подложен на широка дискусия. Необходимо е да се запознаем с практиката в Европа, където, доколкото ми е известно, тя е в подкрепа на позицията на неправителствените организации, които искат отпадането й, допълни той.
Адемов смята, че нормативните промени не може да са дело само на един народен представители или на отделна парламентарна група. Този въпрос е от групата на ценностните и назрява необходимостта от сериозна обществена дискусия.
По думите на Адемов хората, които са навършили пълнолетие, имат крещяща потребност да научат кои са биологичните им родители. Според сегашното законодателство те трябва пред съда да предоставят информация за важни обстоятелства, заради които се налага тайната на осиновяването да отпадне, а в много случаи такива обстоятелства трудно могат да бъдат дефинирани, коментира председателят на социалната комисия. Той допълни още, че е необходима не само законодателна инициатива, но и проучване на обществените нагласи важни по този въпрос.
Според неправителствени организации, въпреки препоръката към България от Съвета по правата на човека на ООН за въвеждане на законодателство, което забранява тайната на осиновяването и гарантира правото на детето да знае своя произход, тя продължава да е регламентирана законово и да се практикува.
Заради запазването на тайната, произходът и роднинските връзки на детето се скриват или заличават, което нарушава правата му на запазване на самоличността, гражданството, името и семейните му връзки, гарантирани от Конвенция на ООН за правата на детето. Не се събира и съхранява важна за произхода на детето информация и такава, свързана с медицинските обстоятелства около него, включително и генетична предразположеност, което изкривява снемането на анамнеза при здравно обслужване, коментират от НПО.
Процедурата по единствената уредена от законодателството възможност за установяване на биологичния произход /чл. 105 от Семейния кодекс/, протича бавно и е само по съдебен път.
Какво е юридическото решение?
С промени в Семейния кодекс да се отдели информацията, идентифицираща биологичните родители от информацията, съдържаща се в социалното досие като например - данни за семейната среда, характеристики на биологичното семейство - история на семейството, фактори на средата, причини за изоставянето и пр. Това коментира за БТА юристът - специалист по осиновявания, Фани Давидова.
В социалното досие на всяко дете, оставено за отглеждане в институция, има два вида данни - първите данни идентифициращи биологичното му семейство и вторите данни, разказващи историята на самото дете. При осиновяване първата категория данни следва да се разкриват единствено при съгласие на биологичните родители, но втората категория информация - историята на детето следва да му бъде предоставена след навършване на пълнолетие.
Според Давидова, в две решения на Европейския съд по правата на човека, съдът указва, че всяка страна-член трябва да направи баланс между правото на децата да узнаят произхода си и правото на биологичните родители да запазят своята анонимност. Съдът аргументира необходимостта от защита на биологичните родители с правото на жените да родят в здравословна среда, защото не са редки случаите на посегателства върху новородените, ако майката знае, че тайната на осиновяването ще бъде разкрита. Според Давидова социалното досие има функция на семеен албум.
Всеки гражданин на този свят има право да знае как е бил роден, в каква среда, какви са били причините за изоставянето му, коментира юристът и допълни, че в момента правната уредба е изключително сурова към осиновените деца и е задължително тя бъде променена.
Въпросът за разделянето на социалното и биологичното досиета подлежи на обсъждане, защото Семейният кодекс дава възможност за осиновяване и без съгласие на родителя, когато родителят не се грижи за него трайно, коментира предложението заместник-социалният министър Лазар Лазаров.
Друга възможност да се осинови дете без съгласието на родители е, когато детето е настанено в специализирана институция и до 6 месеца не е поискано прекратяване на това настаняване. Тези фактори също трябва да се отчетат при крайното решение, смята Лазаров.
Юристът Фани Давидова изказа личното си становище, че е добре законодателят да помисли върху установяване на регламент, според който осиновителите задължително да съобщават факта на осиновяването на своите деца, каквато е практиката в скандинавските държави.