Ново огнище на хаос и насилие – какво се случи в Еквадор и какво значи това за Латинска Америка

20:54 | 10 януари 2024 | Редактор : Денис Коробко 116 14059 Снимка: БТА/AP Photo/Xavier Caivinagua

Не изминаха и десет дни от поне временното разреждане на напрежението между Венецуела и Гаяна, свързано не само с претенциите на Каракас към богата на полезни изкопаеми обширна територия на съседната държава, но и с пристигането на британски боен кораб в знак на защита на бившата колония, а в Латинска Америка се разпали друго огнище, този път с насилие и хаос - Еквадор.

Венецуела

Въоръжени мъже с маски нахлуха във вторник в телевизионна станция в най-големия град на Еквадор, взеха за заложници водещи и служители и размениха изстрели с полицията, докато камерите бяха включени, преди нарушителите да бъдат усмирени и арестувани.

Насилието, предавано на живо по телевизията, избухна в град Гуаякил.

Полицията съобщи в социалните мрежи, че след епизода с нахлуването в телевизия TC Televisión е арестувала 13 души, като е открила "оръжия, експлозиви и други доказателства". Заложниците са били отведени на безопасно място.

До вторник следобед най-малко 10 души са загинали, а двама са били ранени в епизодите на насилие в Гуаякил. Съобщения за експлозии, горящи превозни средства, грабежи и стрелба бяха регистрирани в редица населени места - Есмералдас, Мачала, Лос Риос и други градове. Всички образователни институции в страната преминаха към дистанционно обучение. В центъра на Кито (столицата на републиката) след съобщения за мародерски действия бе изпратена бойна техника. В град Гуаякил пътищата бяха блокирани, а железопътната гара - затворена, съобщи местната преса.

Снимка: AP/БТА

Президентът на Еквадор Даниел Нобоа обяви вътрешен въоръжен конфликт и нареди на въоръжените сили да "неутрализират" две дузини банди, които той определи като "терористични организации". Въоръжените сили на страната заявиха, че оттук нататък смятат бандитите за законни военни цели, а парламентът обеща амнистия на военните за евентуална злоупотреба с власт.

Завземането на телевизията беше предшествано от бягството от затвора на Адолфо Масиас, лидер на най-голямата банда - "Лос Чонерос", който е излежавал 34-годишна присъда, която изобщо не му е пречела да управлява "бизнеса" от килията си (според някои публикации причината за бягството на престъпния бос са били плановете за преместването му в строго охраняван сектор на затвора). Любопитен е фактът, че Масиас, по-известен като "Фито", вече веднъж е бягал от затвора - през 2013 г.

През нощта срещу 10 януари, след избухването на безредиците, местните власти също така обявиха, че е избягал и главатарят на втората по големина банда "Лос Лобос" Фабрисио Колон Пико. В няколко затворя са избухнали бунтове. Най-малко 139 затворнически надзиратели са били взети за заложници (заложниците са освободени, нападателите са задържани).

В понеделник Нобоа, за когото възстановяването на сигурността в страната, залята от бандитско насилие, подхранвано от процъфтяващата търговия с наркотици, е приоритет, обяви 60-дневно извънредно положение и изпрати над 3000 полицаи и военни в търсене на Адолфо Масиас. "Свърши времето, когато осъдените за трафик на наркотици, наемните убийци и организираната престъпност диктуват на правителството какво да прави", заяви Нобоа, който встъпи в длъжност през ноември, след избори, доминирани от тревоги за сигурността и икономиката.

Наркокартелите в Еквадор предизвикват бунтове в страната, за да покажат, че те държат властта, а не новият президент, смятат експерти, като подчертават, че той е заложил почти всичко на борбата с наркопрестъпността. Сега на Нобоа му остава около година и половина до следващите избори (той беше избран за остатъка от мандата на предшественика си) и ако сега излезе победител, вероятно ще бъде преизбран.

Някога относително спокойна страна, заобиколена от по-буйни съседи, Еквадор се бори да овладее рязкото нарастване на престъпността, предизвикано от наркобанди, които се конкурират за осигуряване на изгодни маршрути за трафик и изграждат връзки с картели от Мексико, Албания и други страни. Процентът на убийствата на глава от населението в страната през 2023 г. - 46,5 на 100 000 души - се е увеличил осем пъти от 2018 г. насам и е сред най-високите в региона.

Престъпната дейност в Еквадор е започнала да процъфтява през последното десетилетие по време на лявото правителство на Рафаел Кореа, който подхождаше небрежно към трафика на наркотици, стига насилствената престъпност да беше ниска. Ленин Морено и Гилермо Ласо, неговите по-умерени наследници, не успяха да спрат разпространението на насилието в затворите по улиците, а неуспешната им политика в областта на сигурността отчасти е причина за ниската им популярност, когато напуснаха поста.

Междувременно аржентинският министър на сигурността Патрисия Булрих заяви, че Буенос Айрес ще бъде готов да окаже военна помощ на Еквадор в борбата с организираната престъпност. Като цяло, според министъра, проблемът с трафика на наркотици има континентален характер и това, което се случва в Еквадор, Колумбия, Перу и Боливия засяга и Аржентина, която е в тежка икономическа криза и е изправена пред несигурно бъдеще, след избирането на новия президент Хавиер Милей. Размахвайки "верижен трион" Милей обеща да овладее хиперинфлацията с помощта на шокова терапия, въвеждане на долара вместо песото и други радиални мерки (той вече съкрати 5000 държавни служители), които съвсем не е сигурно, че ще имат ефект.

Президентът на вече споменатата по-горе Венецуела Николас Мадуро заяви след победата на Милей, че в Аржентина е спечелила неонацистката крайна десница, а идването на власт на десен екстремист с колониален проект е ужасна заплаха. Мадуро също така обвини аржентинеца че възнамерява да продължи традицията на диктатурите, установени през 70-те години на миналия век в Аржентина, Чили и Уругвай, както и отправи остри критики към Хавиер Милей за отказа му да се присъедини към БРИКС.

Снимка: AP/БТА

На фона на словесните атаки обаче Мадуро също така заяви, че подкрепя Аржентина в претенциите ѝ за Фолклендските/Малвинските острови (подобни думи са се чували и друг път от Каракас по време на управлението на предшественика му - Уго Чавес) - Милей също смята, че контролираните от Великобритания острови безусловно принадлежат на страната му. Макар експертите да ги смятат за предизборен словесен фойерверк, изказванията на Мадуро са тясно свързани с потенциалния конфликт между Венецуела и съседна Гаяна - неотдавна Каракас обяви почти две трети от територията на съседката си за своя. Преди дни Мадуро потвърди "историческите права" на Венецуела върху спорната територия с Гаяна и одобри плана на Националното събрание да разгледа на второ четене закон, който включва Гаяна-Есекибо като 24-ти щат на южноамериканската република. Претенциите на Мадуро накараха Лондон да изпрати военен кораб (HMS Trent) край бреговете на бившата британска колония. В отговор Венецуела започна военни учения с отбранителен характер в Карибско море с участието на 5600 военнослужещи, бойни самолети и кораби. На 31 декември Мадуро заяви, че учението ще продължи, докато HMS Trent не напусне района. И така, на 1 януари беше съобщено, че британският кораб се е оттеглил и Мадуро нареди да се прекратят маневрите.

Въпросните събития бяха предшествани от референдум във Венецуела за анексирането на богатият на петрол регион Гаяна-Есекибо. 95 % от гласувалите се изказаха "за" и на картите на Венецуела територията на Гаяна-Есекибо вече ще се отбелязва като част от страната. Преди това тя беше показвана в защриховано поле, което означаваше, че територията е спорна. Тогава Бразилия обяви намерението си да разположи допълнителен контингент на границата си с Венецуела, а бразилският президент Луис Инасио Лула да Силва изрази надежда, че "здравият разум ще надделее и от двете страни" на спора.

Гаяна също постави войските си в повишена бойна готовност и поиска от Съвета за сигурност на ООН да се намеси в ситуацията, която заплашва да дестабилизира целия регион.

Ако Венецуела реши да предприеме военно нахлуване в Гаяна-Есекибо, това ще бъде възможно да стане само през бразилска територия. В районите, където Венецуела и Гаяна граничат пряко, придвижването на войски е практически невъзможно поради терена.

След избухването на безредиците в Еквадор вчера и перуанските власти засилиха охраната на границата си с тази страна. В северните райони бе обявено извънредно положение.

Перуанската полиция е започнала специална операция в граничния район, опасявайки се от проникване в страната на представители на еквадорски организирани престъпни групи, които традиционно бягат по този път. По-рано се появиха съобщения, че избягалият от затвора Адолфо Масиас - Фито, може да е избягал по същия маршрут в Перу (или да е отишъл в Колумбия), така че беше отправен призив да се проверят тайните и не толкова тайните пътища, по които обикновено минават всички "бегълци".

Освен това потребителите на социалните мрежи от Перу съобщиха за масиран приток на мигранти от Еквадор. Президентът на Перу Дина Болуарте свика извънредно заседание на Министерския съвет заради кризата у съседите. Местни медии пък твърдят, че оръжията и гранатите, използвани от престъпните групировки в Еквадор, са били собственост на перуанските въоръжени сили.

Снимка: БТА/AP

Притесненията в Перу са напълно основателни - президентът на страната Болуарте дойде на власт преди около година след отстраняването от власт и ареста на президента Педро Кастильо (Болуарте беше негов вицепрезидент), което пък бе съпроводено с масови кръвопролитни сблъсъци, стрелба, протести и десетки загинали. В Перу тази година предстоят и президентски избори.

Случващото се в Еквадор и Венецуела, нестабилността на икономиката в редица латиноамерикански страни, предстоящите избори, както и куп други фактори справедливо предизвикват притеснения от избухването на по-голям конфликт на континента, което на фона на войната в Украйна, противопоставянето между САЩ и Китай, както и ситуацията около Тайван, едва ли вещае нещо добро, смятат анализатори.

ИЗБРАНО