Новите мнозинства и коалиции в НС

Как Украйна, БНБ и РС Македония пренареждат парламентарния пъзел

08:12 | 6 април 2022 114 14314 Снимка: "Булфото"

Почти изтече четвъртият месец от управлението на четворната коалиция между "Продължаваме промяната", Българската социалистическа партия, "Демократична България" и "Има такъв народ", а кризите не намаляват. И докато здравната е в затишие, икономическата и енергийната дебнат зад ъгъла. Ситуацията в парламента е не по-малко напрегната. Зачестяват не само искрите между управляващи и опозиция, а и в самата управляваща коалиция.

Избрано

Възможно ли е в такава обстановка да се говори за затихнала политическа криза изобщо? Кои са възможните спънки пред стабилността на парламентарното мнозинство.

Три теми прокарват основните разделителни линии - помощта за Украйна, изборът на гуверньор на БНБ и решението по Македонския въпрос. Около тях се изграждат и новите, т.нар. плаващи, мнозинства в сърцето на парламентаризма - Народното събрание.

Военната помощ за Украйна

Сред най-щекотливите теми е предстоящото гласуване за оказване на военно-техническа помощ на Украйна, внесено от "Демократична България". И тема, заради която се стигна до отстраняването на Стефан Янев от поста министър на отбраната.

Категорично против пращане на оръжието за Украйна са от БСП. Социалистите обявиха темата за една от "червените линии", които не могат да бъдат прекосени. От ИТН също не са казали "да", въпреки че малкото им коментари по темата, главно от Станислав Трифонов и Тошко Йорданов, са проатлантически. Изказванията на двамата са лаконични и гласят: "България е член на НАТО". Въпреки че лидерът Кирил Петков нееднократно е заявявал, че оръжие за Украйна няма да бъде изпращано, депутатите от "Продължаваме промяната" не опонират публично на внесеното от "Демократична България" предложение.

На този фон твърдението на Атанас Атанасов, че разполага с информация, според която "ГЕРБ и ДПС ще подкрепят това решение", създава предпоставка за ново парламентарно мнозинство. Гласовете на ДБ, ГЕРБ и ДПС са общо 109. При намален кворум може да позволи приемане на предложението дори без ПП, ИТН, БСП и насрочилите протест на 6 април "Възраждане". При присъствието на всички депутати в пленарната зала дори частична подкрепа от ПП и/или ИТН, би хвърлила партньорите от БСП в изолация с "Възраждане".

Гуверньор на БНБ

Друга ключова тема е изборът за шеф на БНБ. Издигането на различни кандидати в рамките на управляващата коалиция - Андрей Гюров от "Продължаваме промяната" и Любомир Каримански от "Има такъв народ", зададе тон на разделение. Нито една от двете сили не демонстрира готовност за отстъпки. Изявление на председателя на НС Никола Минчев пред "Нова тв" през уикенда създаде очаквания от БСП и "Демократична България" да подкрепят Гюров. В същото време и леви, и десни, алармират, че без общо решение крайната дума ще има опозицията.

В зависимост от това дали ГЕРБ, ДПС и "Възраждане" ще гласуват или ще намалят кворума, мнозинството по този въпрос може да бъде под формата на тройна коалиция от ПП, БСП и ДБ или по-голяма, с участието на доскорошното "статукво".

След вълната от компромати през последната седмица, трудна за категорично отхвърляне остава и възможността Гюров и Каримански да бъдат оттеглени, а процедурата да стартира след преговори за общ кандидат.

РС Македония

Третият, но не по степен на важност, въпрос е Македонският. От първия си ден като премиер лидерът на "Продължаваме промяната" Кирил Петков посочи европейското бъдеще на югозападната ни съседка като приоритетна тема за външната ни политика.

За вдигане на ветото върху преговорите за присъединяване на РС Македония в ЕС засега застават "Демократична България" и ДПС. Категорично "против" са БСП и "Възраждане". По-близо до тях гравитират ГЕРБ и "Има такъв народ", като при настоящите условия четирите политически сили оформят коалиция на нежелаещите.

Тук лидерска позиция заема и държавният глава Румен Радев. Реакцията му срещу готовността на Кирил Петков за отстъпки извади наяве напрежението между ПП и президентската институция. Румен Радев използва всяка възможност, за да подчертае, че Скопие няма да има европейско бъдеще без приемане на отдавна поставените български условия.

Неофициални информации сочат, че това разположение на силите е попречило на премиера Кирил Петков да реализира план за отпадане на ветото преди края на френското европредседателство през юни. Замисълът е бил това да бъде обявено на 24 май - по време на отбелязването на делото на Кирил и Методий в Рим и в присъствието на делегации от България и Северна Македония.

ИЗБРАНО