Френският президент Еманюел Макрон изпусна шанса си по отношение на Украйна. Изправен пред военното струпване на Русия по украинската граница и последвалото нахлуване в съседната страна, Макрон пропадна в заешката дупка на безплодните разговори с Владимир Путин. В момента, в който можеше да поеме кормилото като лидер на Европа, той направи грешна преценка и не успя да поеме политическата инициатива, пише "Политико".

Вместо това в Европа хора като евроскептичния британски премиер Борис Джонсън поеха инициативата за мобилизиране на подкрепа за президента Володимир Зеленски и предоставяне на оръжия. Докато Джонсън беше герой в Киев, Макрон вбеси украинците, като настояваше, че Путин не бива да бъде унижаван, и намекна, че Москва заслужава "гаранции за сигурност". Френският президент смяташе, че Украйна "по всяка вероятност е на десетилетия" от присъединяване към ЕС.

Но оттогава в Париж настъпиха сериозни промени. Френският президент пое мантията на един от най-силните съюзници на Украйна, обещавайки подкрепа "до победата", стремейки се да играе водеща роля по въпроси като членството в НАТО и военната подкрепа, точно когато европейците се притесняват, че подкрепата на САЩ отслабва, с нарастващи опасения, че евентуално президентство на Доналд Тръмп може да лиши Украйна от най-важния ѝ съюзник.

"Макрон беше фиксиран върху идеята да играе ролята на посредник между Путин и Зеленски. А това означаваше, че той беше изключително предпазлив, когато ставаше въпрос за доставки на оръжие", казва Франсоа Хайсбур, старши съветник в Международния институт за стратегически изследвания. Но в началото на тази година "Макрон най-накрая разбра, че Путин го води носа и не се интересува от преговори", добавя той.

Снимка: БТА/AP

Френските дипломати обаче не искат да отидат по-далеч от това да кажат, че президентът "е изяснил" позицията си по отношение на Украйна.

Франция се отклони най-значително от дългогодишната си позиция по въпроса за разширяването на ЕС. Освен войната в Украйна, Франция сега търси нови съюзници, иска да бъде водеща в разширяването и разиграва варианти за това как би функционирал един разширен ЕС. В Париж и извън него се наблюдава трескава дипломатическа дейност при закрити врата. Френското правителство води консултации и проверява червените линии преди голямата реч, която Макрон ще произнесе в началото на следващата година, в която ще изложи амбициите си за разширяване и която според няколко френски служители вече е наречена "Сорбона бис", като препратка към речта за определяне на политиката в Европа, която Макрон произнесе в Сорбоната през 2017 г.

Промяна на мнението

В продължение на месеци след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна миналата година френският президент сякаш се колебаеше как да преговаря с Русия. Путин беше личност, която той трудно разчиташе. В интервю за "Иконъмист" през 2019 г. Макрон очерта картината на това как според него един логичен Путин в крайна сметка ще стигне до осъзнаването, че ще трябва да формира "проект за партньорство с Европа". Това беше щедра визия за начина на мислене на Путин.

През декември миналата година обратът при Макрон започна да става все по-очевиден. Той произнесе решителна реч, в която заяви, че ще подкрепя Украйна "до победата". Само няколко седмици по-рано той беше заявил, че Западът трябва да даде на Русия "гаранции за сигурност".

През май т.г. Макрон намекна за ново разбиране, като каза на централно- и източноевропейците в Братислава, че според него Франция "понякога е пропилявала възможности" и не се е вслушвала в спомените им за съветската бруталност.

Снимка: AP/БТА

Същия месец Франция даде разрешение на Обединеното кралство да изнася френско-британски крилати ракети Storm Shadow за Украйна, което беше последвано от доставки на френски крилати ракети с голям обсег SCALP-EG. Според Хайсбур това е бил решаващ сигнал, защото Франция е направила това, което САЩ досега са отказвали да направят.

Но предишните дипломатически серенади на Макрон към Путин са оставили своя отпечатък. Според френски дипломат Макрон се е "прострелял в крака", като е направил твърде много реверанси към Москва, казвайки пред репортери, че "Русия не трябва да бъде унижавана". В първите месеци на войната "това засенчи онова, което направихме, военната подкрепа, европейското единство", казва дипломатът, който, както и други цитирани тук, е поискал да остане анонимен, за да говори откровено по чувствителния въпрос. Друг френски дипломат се изрази по-ясно: "Макрон пропусна своя Чърчилов момент".

Правителството на Макрон вече се бори на няколко фронта в полза на Украйна: Разширяването на ЕС, военната подкрепа и НАТО. Този месец френското председателство обяви, че започва преговори с Украйна за подписване на двустранно споразумение за сигурност след срещата на върха на НАТО във Вилнюс.

"Не сме наивници, направихме голяма крачка ... но не се заблуждаваме, че хората ще си помислят, че Франция се е променила за една нощ", казва трети френски дипломат.

Ускоряване на процеса на разширяване

Още през 2019 г. Макрон се противопоставяше на започването на преговори за членство със Северна Македония и Албания.

"Франция никога не е била против разширяването, но винаги е била предпазлива по отношение на него", казва Джорджина Райт, директор за Европа в базирания в Париж Институт Монтен. "Франция винаги е казвала, че ЕС трябва да се задълбочи, преди да се разшири, защото имаше опасения, че с разширяването си ЕС ще стане по-нефункционален", казва тя.

Снимка: БТА/АР

Но в неотдавнашна реч Макрон призова за "смелост" в приемането на разширяването, като издигна идеята за "Европа на много скорости", за да се запази стремежът към по-голяма интеграция.

За Франция промяната е поставена и на фона на осъзнаването, че Балканите и Молдова - а не само Украйна - са на фронтовата линия на хибридната война срещу Русия.

"Налице е истинско пробуждане, че сме в навечерието на исторически момент, подобен на падането на Берлинската стена, с нова вълна на разширяване на ЕС... която ще помогне за стабилизирането на континента", каза Бенжамен Хадад, депутат от партията на Макрон.

Но промяната на мнението може да се дължи и на твърда политическа преценка. Първоначалните дипломатически инициативи на Франция с Путин отчуждиха централно- и източноевропейците. Тъй като се говори за преместване на центъра на тежестта на изток, Франция се нуждае от подкрепа отвъд традиционните си съюзници като Германия, Италия и Испания, ако иска да повлияе на промяната, която сега смята за неизбежна.

Политически действия

С наближаването на европейските избори през следващата година Франция се подготвя за битка на противоположни виждания между еврофилите, които твърдят, че ЕС защитава гражданите, и популистите, които осветяват недостатъците на Съюза.

Във Франция, където крайнодясното Национално обединение е на върха в социологическите проучвания, а неотдавна бившият френски президент Никола Саркози зачеркна амбициите за присъединяване на Украйна към Съюза - позиция против разширяването, поддържана от няколко френски политически сили преди него, борбата се очаква да бъде кървава.

Хадад казва, че неговият лагер ще твърди, че ЕС, дори и разширен, ще защити гражданите от сътресенията в света: войната в Украйна, "хищнически Китай" и евентуалното президентство на Тръмп. "Ако крайната десница беше на власт... Русия щеше да окупира цяла Украйна", казва той.

Снимка: АР/БТА

Но това, което може да подкопае новия устрем на Макрон, е и това, което Хайсбур нарича "изкушението към посредничество", като добавя, че френският президент не е успял да припомни политиката на Франция по отношение на Тайван по време на посещението си в Пекин, в опит да накара Китай да играе ролята на посредник в отношенията с Русия.

"Това изкушение кара партньорите ни да бъдат скептични въпреки реалната и дълбока промяна [във Франция], като се опасяват, че можем да се върнем към старите си порядки", допълва той.