23:11 | 28.04.24

17-11-2017 20-11-2018

Извънреден и последен: Четиринадесетият конгрес превърна БКП в БСП

Вижте снимките на фотографа Иван Григоров от 1990 година

07:44 | 31 януари 2023 | Автор : Радостина Димитрова 189 23963 Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Микрофони, камери, журналисти от много страни и изключително широко международно отразяване - това си спомня фотографът Иван Григоров от 30 януари 1990 година, когато БКП провежда своя четиринадесети и същевременно извънреден конгрес, след който драстично се променя обликът на политическата формация.

Избрано

Преди 33 години Българската комунистическа партия се събира за последен път с идеята да въведе в структурата и състава си реформи, чиято цел е да запазят и заздравят нейното съществуване след Ноемврийския пленум и свалянето на Тодор Живков от власт.

Смяната на режима и нестихващите обществени протести в България в края на 1989 г. дават ясен знак на БКП, че промяната е неизбежна, ако Партията иска да запази своите позиции на политическата сцена. На дневен ред - за първи път от 1919 година, дори се прокарва и предложението за преименуването на БКП в БСП.

"В началото на 1990 г. БКП обявява желанието си да се реформира в партия на демократичния социализъм. След общопартиен референдум тя се преименува в Българска социалистическа партия (БСП). Поема и политическата отговорност за управлението на страната през периода 1944-1989 г. В документите на БСП заляга ценностната триада: свобода, справедливост и солидарност, възприети от социалдемократическите партии и Социалистическия интернационал", поясняват на сайта на столетницата в секцията "История".

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Конгресът и реформите

Фотоапаратът на Иван Григоров е уловил знакови общественици и познати лица от БКП на конгреса от 30 януари до 2 февруари 1990 година. На кадрите могат да се видят наследникът на Тодор Живков - Петър Младенов, бившият ръководител на БКП и премиер Антон Югов, политикът Андрей Луканов, бившият председател на Народното събрание Станко Тодоров, секретарят на ЦК на БКП Петър Дюлгеров.

На снимките на фотографа е и Александър Лилов, който е извикан от чужбина, за да оглави новия ръководен орган - Висшия партиен съвет.

Александър Лилов (вляво) разговаря с Йордан Радичков (вдясно)

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Сред политиците могат да бъдат забелязани и видни общественици като първия главен редактор на вестник "Дума" Стефан Продев, писателя Йордан Радичков, учения и експерт по антитероризъм Христо Смоленов, поета Валери Петров и други.

Главният редактор на в. "Дума" Стефан Продев

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Любопитен кадър е и този на Панайот Каракачанов - военен деец и участник в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война.

Панайот Каракачанов (в средата)

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Конгресът бележи завидна посещаемост, макар и някои от присъстващите да са съсредоточили вниманието си върху статиите във вестник "Работническо дело".

Делегати четат в. "Работническо дело"

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

И дори и да се оказват приспивни за някои от делегатите и гостите в залата, речите на представителите на БКП и последвалите решения предопределят съдбата на партията и нейното бъдещо развитие към демократизация.

Един от гостите на конгреса спи по време на речите на БКП

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

На конгреса Партията се обединява около демократичния социализъм като нова идеология, приет е "Манифест за демократичен социализъм", както и нов устав. БКП променя и структурата си, като по този начин прави опит да заличи символите на тоталитаризма - Централният комитет е трансформиран във Висш партиен съвет, оглавен от т.нар. "Стратега" - Александър Лилов. Политбюрото пък е заменено с Председателство.

Самият Лилов има специална роля в "подновената" формация, тъй като ѝ придава нов модерен и ляв вид, известен е и със Стратегията си за оцеляване, а мнозина твърдят, че той е политикът, прозрял европейския хуманизъм.

Александър Лилов изнася реч

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Една от най-важните реформи обаче, предприета от столетницата, всъщност е смяната на името. Тя не се осъществява директно на форума, но пък предложението е реализирано два месеца по-късно - след гласуване на референдум БКП официално е прекръстена на Българска социалистическа партия, която обаче не отрича оставеното ѝ наследство.

След края на конгреса част от реформаторските движения - част от БКП, с разочарование разбират, че "новите" колеги на Лилов в новосъздадения орган Висш партиен съвет всъщност са стари кадри на формацията. Заради това едно от движенията - АСО, се оттегля от БКП с основанието, че всъщност промяна няма, а реформите и модернизацията са само прах в очите.

АСО

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

След смяната на името се появяват и множество други малки партии, които твърдят, че носят комунистическите ценности на БКП и са нейни наследници.

Вижте всички снимки на Иван Григоров от конгреса ТУК>>>

Понастоящем БСП се определя като "парламентарна и масова партия, която работи активно и като управляваща, и в опозиция за изграждането на демократично и хуманно общество върху основата на общочовешките, националните и социалистическите ценности".

ИЗБРАНО