25 март 1979 година. Софиянци са облечени празнично, жените с прически, мъжете с официални костюми и вратовръзки, родители водят и децата - досущ като на манифестация. Цари оживление. Но не е празник, а се провеждат местни избори.

Българите в цялата страна гласуват и избират общински съветници и кметове. И те, както и при избора на депутати, са избирани само с една бюлетина - тази на Отечествения фронт. Задължително и единодушно се одобряват всички нейни кандидати, защото това е организацията, която уж представлява народа под вещото ръководство на БКП и БЗНС.

Друга партия не участва в изборите - комунисти и земеделци управляват по право в народната република. И те, както и членовете на Народното събрание, са избирани с 99,9% и с 0,01% против - данните през годините на социализма са идентични и традиционно се повтарят.

Още снимки на легендарния фоторепортер Иван Григоров вижте тук>>

Но да се върнем на празничния изборен 25 март 1979 г. Особено оживено е на едно място в столицата - в 21-а секция на столичния район "Васил Левски". Тя е празнично украсена със знамена и плакати, а кандидатите за общински съветници, някои за трети и четвърти мандат, са се строили с останалите градски първенци именно тук. Защото това е секцията, в която гласува първият ръководител на партията и на държавата Тодор Живков.

Снимка: Иван Григоров

Усмихнат, Първият дава пример - пуска бюлетината в непрозрачна кутия. Мигът е запечатан от фотообектива на майстора на кадрите Иван Григоров.

Първият партиен и държавен ръководител дава своя вот за кмет и общински съветници в 21-а секция нае район "Васил Левски4 в столицата

Снимка: Иван Григоров

Живков е посрещнат от члена на Секретариата на ЦК на БКП и първи секретар на Софийския градски комитет на БКП Георги Йорданов и от председателя на Изпълнителния комитет на Столичния общински народен съвет Петър Междуречки.

Именно Междуречки е кметът на София, преизбиран три поредни мандата и разгърнал най-вече програми за жилищно строителство, здравеопазване и реконструкция на водоснабдяването в столицата. И самият Живков започва политическата си кариера по пътя към най-високото стъпало на държавната власт именно от София - бил е кмет на столицата още през 1949 г., макар и само за пет месеца.

Георги Йорданов и Петър Междуречки посрещат Живков в избирателната секция, а любимият радиоглас Божана Димитрова предава на живо за радиослушателите на БНР

Снимка: Иван Григоров

А докато гласува и разменя реплики с първенците на столицата, Божана Димитрова предава на живо за БНР от мястото на събитието.

В този мартенски ден на 1979 г. хората не се разотиват дори и след като Първият е пуснал бюлетината. Засвирва народна музика, завихря се хоро. На него, редом с избирателите, потропват и самите номинирани за местната власт - няма правила за забрана на предизборната агитация. Кулминацията на изборното празненство, разбира се, е когато Тодор Живков се хваща ръка за ръка с народа и се понася във вихъра на народните ритми. От поглед не го изпуска личната му охрана от УБО - неин шеф тогава е полк. Станимир Сърбиновски.

Първият на хорото сред народа, след като вече е гласувал, а шефът на личната му охрана не го изпуска от поглед

Снимка: Иван Григоров

В този ден българите избират и най-вече преизбират 57 188 кметове и народни съветници, както ги наричат, от единната листа на ОФ - друга няма. А задачата е да продължат да претворяват в дела повелите на 11-ия конгрес на партията - актуални към онзи момент, които изискват портретите по избирателните секции с герои на социалистическия труд да се множат.

Снимка: Иван Григоров

След като е пуснал бюлетината в урната, дал е по някое напътствие на очакващите да бъдат преизбрани, поиграл е на изборното хоро, Живков помахва за довиждане и се качва в държавната лимузина - през цялото време широко засмян.

Живков помахва на избирателите за довиждане, след като е гласувал, играл е на хорото и вече е време да се качи в лимузината

Снимка: Иван Григоров

Трудно е да се разбере от тези снимки от пролетта на 1979 г., че това са избори, ако я нямаше онази с урната и бюлетината на Първия. Спокойно можем да решим, че е заснета сватба или рязане на поредна лента на нов завод. Още по-контрастно би било, ако подредим до усмихнатите лица тогава днешните снимки с избиратели в ден за гласуване.

Снимка: Иван Григоров

Първите фотоси са многолюдни, вторите - с далеч по-камерно присъствие на избиратели, които не изглеждат празнично настроени, а по-скоро делово.

И ако в онази социзбори победителят е бил предизвестен и единодушно избран, а изборният ден - само един формален ритуал, без да има нужда седмици преди това социолози да подгряват с проучвания, то сега резултатът наистина зависи от нас. Пък със или без хоро - усещането за свободна воля винаги е много по-приятно пред присъствието на един такъв задължителен изборен празник и забрана за ходене за гъби.

Снимка: Иван Григоров