Преди 16 години в операционната зала на Университетска болница в Амиен в Северна Франция влиза жена с буквално разкъсано лице - без нос, без уста, без брадичка. Трагичната ѝ съдба сбъдва един блян за медицинската наука, който спасява и нейния живот - Изабел Диноар се превръща в първия човек в света, на когото е извършена лицева трансплантация.
Още от древността има сведения за реконструкция на счупени носове, практиките били познати в Древен Египет, а по-късно и в Индия. Първите техники за модерната лицева хирургия обаче са създадени далеч по-късно - по време на Първата световна война, когато работещ в Лондон отоларинголог се грижел за обезобразените в битка войници.
До август 2020 г. в света са направени около 50 лицеви трансплантации, включително и две повторни трансплантации.
Предисторията
През 2005 година Изабел страда от тежка депресия, с която не може да се справи. Безсилието я принуждава да вземе драстичното решение да сложи край на живота си. Взима свръхдоза приспивателни и изпада в безсъзнание.
Въпреки нейните действия и желание за самоубийство, съдбата ѝ отрежда друго - Изабел се събужда в огромна локва кръв, а до нея е домашният ѝ любимец - куче лабрадор. За съжаление животното, дали в отчаяни опити да я събуди, или заради първичния инстинкт, разкъсва лицето ѝ.
"Не можех да си представя, че кръвта около мен всъщност е от лицето ми, което моето куче е обезобразило", разказва в интервю за BBC жената, която в този момент остава без нос, без устни и без брадичка. Разбира това, когато се опитва да запали цигара и осъзнава, че част от лицето ѝ липсва.
Лекарите във френската болница са покрусени от гледката на пристигналата Изабел. След дълги консултации разбират, че лицевата реконструкция няма да проработи, защото травмите върху лицето на пострадалата са ужасяващи.
Тогава доктор Бернар Девошел и неговият екип дават революционна алтернатива на Изабел - предлагат ѝ лицева трансплантация. Макар уплашена, жената се съгласява, приемайки това за единствената опция да възвърне нормалния си живот.
Революцията в действие
Първоначално има някои пречки за трансплантацията - от една страна притеснението на лекарите да не обезобразят още повече Изабел, а от друга - неодобрението на редица медици, които твърдят, че условията са неподходящи и че няма да е успешна операцията.
Въпреки това обаче трансплантацията се състои. От трупен донор - жена в мозъчна смърт, специалистите изрязват кожа и мускулна тъкан във формата на триъгълник - точната част от липсващите нос, устни и брадичка на Изабел. Триъгълното парче се трансплантира на жената, като се свързват всички кръвоносни съдове и нерви.
Цялата процедура продължава около 15 часа и трансплантацията е успешна.
Няколко дни след процедурата лицето на Изабел е в бинтове - подуто, зачервено и посиняло от интервенциите. Дават ѝ огледало, в което тя вижда началото на своя нов живот.
Лекарите обаче я предупреждават, че предстои дълъг път на възстановяване, а до края на живота си трябва да приема имуносупресори (бел. авт. медикаментите, които потискат имунната система, така че тя да не отхвърли присадения орган или присадената тъкан).
Година и половина след трансплантацията в научните среди се появяват и първите официални трудове за точните интервенции по време на процедурата.
Животът след огледалото и истинският край
Изабел приема случилото се за чудо. Самата тя разказва, че жената в мозъчна смърт е спасила живота ѝ и благодарността ѝ към нея и медиците дори не може да се побере в думи. Нещо повече - Изабел споделя пред журналисти, че когато види отражението си, там са две жени - тя и нейният донор, а творението на лекарите нарича истинска победа.
Това, което обаче не подозира, е, че ще се превърне в обект на медийно преследване, а и на огромен интерес на другите хора.
Така се и случва - запитванията за интервюта започват да валят, а по улицата всички спират вниманието си върху нея.
"Беше мъчително. Живея в малък град и всички знаеха моята история. В началото не беше лесно. Децата ми се смееха и всеки казваше: "Вижте, това е тя, това е тя." Чувствах се сякаш съм животно в цирк. Но с времето свикнах с лицето си. Това съм аз и така изглеждам. Ако хората се взират в мен, вече не обръщам внимание и не поглеждам назад", споделя още пред ВВС Изабел.
За жалост обаче историята ѝ свършва иронично - като игра на съдбата, която не можеш да предвидиш. През 2005 година Изабел Диноар опитва да сложи край на живота си, изпивайки огромно количество лекарства, а през 2016 г. на 49-годишна възраст и оставяйки две сирачета, тя умира от рак, причинен от непрестанна употреба на имуносупресори - медикаментите, които през цялото време са спасявали нейния живот.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}