Историята на Поля - как майчините сълзи спасиха живота й

Първото дете у нас, което спечели битката за съществуване с помощта на кардиовертер дефибрилатор

Снимка: Личен архив

Историята на Поля - как майчините сълзи спасиха живота й

Първото дете у нас, което спечели битката за съществуване с помощта на кардиовертер дефибрилатор

14:18 | 9 ноември 2018 | Автор : Калин Каменов 33 21301 Снимка: Личен архив

Поля Шумкова е първото дете у нас, на което поставят кардиовертер дефибрилатор, когато е на 12 години. Устройството пуска ток и връща в нормален ритъм сърцето, когато то отказва да работи. Днес Поля е на 23, живее нормално, работи, завършила е висше образование и се е посветила на това да помага на хора, които имат сърдечни проблеми. Ето през какво е минала тя. Говори спокойно и ясно пред Dir.bg за битките, които е спечелила.

Всичко в живота на Поля се преобръща, когато е на 10 години. Започва да й причернява, завива й се свят, почти колабира. И всичко това се случва, след като сърцето й излиза от ритъм.

"Когато изпадах в такива състояния, сърцето ми биеше с 250 удара в минута. Сами разбирате, че това не е нормално. Първо се лекувах в Бургас. После започнах да получавам и припадъци с гърчове, те също се получаваха след физическо натоварване. Лекарите решиха, че имам епилепсия и ми предписаха антиепилептично лечение. Две години по-късно - през 2007-а, се насочих към Националната кардиологична болница в София. Там се запознах, за мое щастие, с проф. д-р Анна Кънева, която ме лекува в детското ми състояние на болестта. Едва след това - когато ми направиха множество изследвания и наблюдения, докторите поставиха точната диагноза - катехоламин зависима мултифокална камерна тахикардия. Заболяването изискваше незабавно да се постави кардиовертер дефибрилатор, за да мога да живея. По-късно в живота ми влезе и д-р Кожухаров, който и до ден днешен ме проследява. Оказа се, че болестта, от която страдам, е коварна и смъртоносна. Стана ясно, че нарушаването на ритъмно-проводната дейност на сърцето, от което боледувам, също е наследствено заболяване. Така бяха направени изследвания на всички в рода ни, даже стигнахме до прабаба. И това се доказа", споделя Поля.

Снимка: Личен архив

Сърдечното увреждане, което има тя, се характеризира с повишаване на честотата на ударите на сърцето, което води до припадъци и загуба на съзнание за период между 20-30 минути, а понякога може да забави сърцебиенето.

"И така се реши, че ще трябва да ми се прави операция. Първата я извършиха в София, но устройството, което ми имплантираха тогава, се изтощи много бързо. След година и половина ми направиха втора, а след това и трета операция, но те вече бяха извършени в Италия. Става въпрос за операция на ляв каротинен симпаков възел и подмяна на батериите на дефибрилатора. И тогава родителите ми едва събраха необходимите пари, за да ми спасят живота. Първата операция в Италия се разви изключително странно. Бяхме отседнали в един мотел. След редица изследвания се определи, че батериите на дефибрилатора са изхабени и така се наложи да се направи втората операция, която струваше 30 000 евро. Нямахме тези пари. Майки ми се разплака, защото бяхме в безизходица. И тогава я е видяла собственичката на мотела. Разпитала какво става и след като разбрала, ни каза в прав текст, че ще поеме половината сума. Просто останахме без думи. Познавахме я от дни, а тя направи такъв жест. Другата част от сумата бе поета от Фонда за лечение на деца в чужбина. Така сумата бе събрана и операцията извършена. Бях на 14 години", разказва Поля.

След като се постави кардиовертер дефибрилаторът, той има нужда от смяна на батериите, когато те се изтощят. Устройството се поставя подкожно, като два електрода стигат до сърцето и когато то излезе от ритъм, машинката пуска ток и така го връща в нормален ритъм.

"Когато ми бе направена първата операция в София и ми бе поставен апаратът, нещата не бяха добри за мен. Устройството пуска силен ток, който определено те разтриса, но така вкарва сърцето в ритъм. Случвало ми е се доста пъти в първата година - може би 7-8. Не е приятно, но е животоспасяващо. После, както казах, сменихме два пъти батериите. А всяка смяна струва доста пари - над 5000 лева. Но нямам избор", казва още Поля.

В момента младата дама се радва на нормален живот, като през последните 7-8 години даже не се е наложило да се включва дефибрилаторът.

Днес Поля работи, завършила е Международни отношения в Югозападния университет "Неофит Рилски" в Благоевград, и се е посветила на това да помага на деца, които имат сърдечни проблеми.

"Аз дължа живота си на дефибрилатора. Това са фактите. А притеснителното днес е това, че Здравната каса не го поема. Така пациентите са обречени. И това е причината да отправя апел за промяна. Във всички европейски страни поставянето на кардиовертер дефибрилатор се поема напълно от държавата. Дано и у нас стане така. След мен има вече още няколко деца, които имат дефибрилатор в себе си. Това е животоспасяващо за тях. Аз знам какво е, защото съм минала по този път. Аз съм жива, благодарение на този апарат", споделя още Поля, която е готова да говори за внезапната сърдечна смърт, която в рамките на половин час след настъпването на симптоматиката може да застигне и човек в привидно добро здраве.

"Искам да благодаря на родителите и близките ми, които бяха неотлъчно до мен и на всички дарители, които ми помогнаха в няколкото кампании за набиране на средства. И на целия екип в Детското отделение на Националната кардиологична болница, които се отнесоха много професионално към мен и ми обърнаха нужното внимание. Също така искам да благодаря и на Асоциация "Детско сърце", която ми даде и продължава да ми дава много приятелства и подкрепа. Искам да приветствам всички малки и пораснали деца със сърдечни проблеми, да се обърнат към асоциацията, от която могат да получат много усмивки, подкрепа и да са част от нашия екип, както и да участват в множеството акции в наша подкрепа за малки и големи. Както и да получат отговори на въпросите си", каза още Поля.

В България хората с вродени сърдечни малформации или други сърдечни заболявания, трябва да доплащат от 2500 до 5000 лева за имплантирането на кардиовертер дефибрилатори, които спасяват живота им при настъпване на тежка аритмия.

Иначе България е на едно от последните места по имплантиране на кардиовертер дефибрилатори. Лидери в това отношение са Германия и Италия със 700 устройства на 1 милион население, средноевропейското ниво е 300-400 дефибрилатора на 1 милион, а в България са само 10 на 1 милион души.

Днес Поля е на 23 години и реално близо половината от живота си тя дължи на кардиовертер дефибрилатора. И на онези сълзи, които майка й е изплакала в момент на слабост и отчаяние...

ИЗБРАНО