Историкът Виктор Комбов пред Dir.bg: 200 заптиета са охранявали Левски по пътя към бесилото

Ключови документи, преведени наскоро, разкриват нови детайли за Апостола на свободата

Колаж: Траяна Генчева, Dir.bg

Историкът Виктор Комбов пред Dir.bg: 200 заптиета са охранявали Левски по пътя към бесилото

Ключови документи, преведени наскоро, разкриват нови детайли за Апостола на свободата

07:30 | 18 февруари 2023 | Автор : Мария Иванова 153 13061 Колаж: Траяна Генчева, Dir.bg

150 години се навършват днес от трагичната гибел на Васил Иванов Кунчев. В съзнанието на всеки българин той е Левски, Дякона, Апостола. Много изследователи на делото, идеите и дейността му завладяват с откритията си въображението на поколения българи. Един от тях е младият историк Виктор Комбов от Карлово. През октомври 2018 година, заедно с проф. Орлин Събев, той открива в Османския архив в Истанбул нови документи за издирването на Апостола, съдържащи факти, неизнесени до скоро в публичното пространство.

Избрано

- Какво ново можем да кажем за Васил Левски и залавянето му?

- Благодарение на това, че в последните 4 години в османския архив в Истанбул бяха открити десетки документи, свързани с Васил Левски и неговата революционна организация, можем да кажем много неща, свързани с неговото издирване от османските власти, със залавянето му, както и за залавянето на човек, който е приличал на него. Един от архивните материали, открит през 2020 година, е дешифрованата телеграма, изпратена от Търново до Великото везирство, с която се съобщава за залавянето на Васил Левски. Там виждаме, че властите са знаели за дейността му много преди обира в Арабаконашкия проход, т.е. 7-8 месеца по-рано. Още един документ потвърждава това - докладът на дунавския валия Ахмед Хамди паша до тогавашният везир - Мидхат паша, с който съобщава за съществуването на революционната организация в пределите на Османската империя, която е готвила въстание. В тези документи е записано, че Васил Левски е ръководител на комитети и са споменати и имената на техните председатели. В тях се споменават също и убийствата в Дунавския вилает през 1872 г., които са били свързани с революционната организация.

- Какво променят исторически тези документи?

- До съвсем скоро беше наложена тезата в българската история, че обирът в Арабаконак е причината за това да се стигне до разкрития от страна на османските власти, че е имало революционна организация, готвила въстание. След като са били разпитани участниците в обира, те издават ценна информация и по този начин се стига до разгром.

- На каква възраст е бил тогава Левски? Според Вашите колеги Григор Бойков и Пламен Митев той е роден през 1840-а, а не през 1837 г.

Така е записано в османските регистри, които са открити от д-р Григор Бойков. Те показват какво е било мъжкото население в Карлово през първата година на 19 в., когато е роден и Васил Левски. Засега това е най-достоверният източник. Допреди това знаехме за 1837-а, благодарение на спомени на съвременници, които според историческата наука, не са най-истинни.

- На какви източници се базира изводът Ви, че османските власти са знаели кой е Левски далеч преди Арабаконашкия обир и признанията на Димитър Общи?

Именно в документа, в който се споменава, че Левски е ръководител на цялата революционна организация, се вижда, че османските власти са използвали шпионска мрежа, за да научават нова информация за комитетите, съответно са търсили начини да заловят участниците и да спрат дейността им. Документът е от 16 септември 1872 г., няколко дни преди самия обир.

16 септемри 1872 г., Русе - Доклад от управителя на Дунавския вилает Ахмед Хамди паша до великия везир Мидхат паша относно дейността на БРЦК и мерките, които трябва да се предприемат за следене на комитетските дейци

Снимка: Османски данъчен архив

- Как снимката, по която Левски е бил издирван, е попаднала в османски ръце?

До съвсем скоро имахме само догадки относно това как е попаднала. Но благодарение на проф. Орлин Събев, който продължава да търси и намира документи в османския архив, вече сме наясно, че снимката е намерена в Тетевен, точно след обира в Арабаконак и след започнатото издирване от властите. По време на обиските на домовете на членове на организацията, са попаднали на документи, в които била и снимката.

- Защо почитта към Апостола е била проблем в Княжество България?

Българите са гледали с добро око. Но понеже Княжество България до 1908 г. е зависима държава от Османската империя, която е изразявала свой протест пред българското правителство да не се почитат бележити дати, свързани с борците срещу османското правителство. Именно заради това са забавили и построяването на паметника в София, който се строи в продължение на 17 години. Чак през 1895 г. е било неговото официално откриване. Освен това са били забранявани театрални постановки.

1872 г., Тетевен - Квитанция за дарени средства, съхранявана в една архивна единица със снимката на Левски

Снимка: Османски данъчен архив

- Защо съратниците на Левски не го спасиха от бесилото?

Сложен въпрос. Организацията в района на залавянето на Васил Левски е била разбита. Главните дейци са били арестувани. Смятам, че османските власти не са им дали шанс да се намесят и да го спасят по време на ескорта му от Търново към София. Още повече, че според негови съвременници и в биографията за Апостола от Захари Стоянов се вижда, че са били страшно много войниците, които са го съпроводили. Говори се за 200 на брой. Което противоречи на историите, които се разпространяват в Интернет, че едва ли не Дяконът е ескортиран от двама-трима души, за да могат османските власти да му покажат за кой народ се е борил. Това не е вярно! Никой не би си позволил да рискува издирваният толкова време ръководител, да бъде спасен. Били са отделени дори огромни средства за издирването на дейци от организацията му. Никой не би рискувал да пусне Левски с малка охрана до София.

- Имаме ли нужда от Левски днес?

- Ние не трябва да чакаме някой спасител, който да ни поднесе "благините на тепсия", както Левски се е изразявал по време на неговите разпити. Ние трябва да се стремим да бъдем като него. Не да освобождаваме България. Няма да прокопсаме, ако чакаме някой като него да дойде да ни оправи нещата. Трябват повече дела, а по-малко думи.