Най-големият проблем в тази ситуация е кризата на представителността. Независимо каква коалиция ще имаме, независимо кои партии влизат в парламента, три партии влизат с много ниска подкрепа и с липса на голяма легитимност, което наистина е проблем за българското общество. Това заяви в интервю за Dir.bg политологът Ирена Тодорова.

Според нея в краткосрочен мандат ще има нови парламентарни избори. "Дали ще бъдат през март или ще бъдат в началото на пролетта, не мога да кажа", заяви политологът. 

- Как ще коментирате ниската избирателна активност? 

-  За мен това не е особено голяма изненада. В общи линии в цяла Европа съществува този синдром на демократичната умора. И традиционно избирателната активност намалява драстично навсякъде на европейския континент, особено в ковид пандемията. От гледна точка на общата картина това не е много голяма изненада. От друга страна заявките на всички нови политически формации, които са за политическа промяна, по някакъв начин може би предпоставиха ситуацията, в която ние анализатори, политолози и социолози и обществото да очакваме повече хора до избирателните урни. Така че от гледна точка на нашите очаквания вероятно има изненада за самата избирателна активност, но от гледна точка на глобалните тенденции това не е особено драматично. Драматично е за самата демокрация по принцип, защото я сведохме единствено и само до избори и изборния процес. И вероятно за това ние се тревожим в България, защото често не практикуваме всички други механизми на демокрацията отвъд гласуването по време на избори. За мен най-големият проблем в тази ситуация е кризата на представителността. Тя е драматична, защото независимо каква коалиция ще имаме, независимо кои партии влизат в парламента, три влизат с много ниска подкрепа и с липса на голяма легитимност, което наистина е проблем за българското общество. 

- Изненада ли е силното представяне на "Продължаваме промяната"? 

- За мен е изненада. Това е един огромен успех за "Продължаваме промяната". Истината е, че ние не за първи път виждаме подобна ситуация в България. В последните 10 години сме били свидетели на нови политически проекти, които преди да се превърнат в партии, буквално за два-три месеца бележат много висок ръст на подкрепа сред обществото. Такава вълна имахме през 2001 година с НДСВ. "Продължаваме промяната" не повтарят този модел. Но при нас не е неочаквано субекти, които се появяват току-що, преди да са изградили своите структури, преди да са позиционирали своите политики, да са наложили своите фигури и лица на политическия терен, се възползват от момента и политическия си контекст и много яростно да бъдат изстрелвани напред във финалното класиране. Това не е толкова изненадващо. За мен обикновено такива политически проекти не са трайни. Тоест след оползотворяване на мандата, независимо дали той ще е краткосрочен или дългосрочен, те обикновено изчерпват своята енергия и после не се появяват на политическата сцена. Това че има толкова енергия около "Продължаваме промяната", не е голямата изненада. Те, виждате и от разпределението на мандатите, успяха да изсмучат протестната енергия, всъщност изсмукаха енергията от по-малките политически субекти на така наречената промяна. Ако сметнем мандатите, които се преляха от по-малките към "Продължаваме промяната" като нов субект, не е толкова грандиозна тяхната победа. Все пак ми се струва, че трябва да изчакаме финалните резултати и е възможен и обрат - ГЕРБ да запази политическото си първенство. До голяма степен беше важно кой е втори в предизборната надпревара и въобще във финалните резултати, за да видим около кого ще се завърти управленската коалиция. На този етап изглежда това да е около новата политическа партия в България. 

- Какви са шансовете за съставяне на правителство? 

- Не успях много бързо да сумирам всички мандати. Изглежда много трудно съставянето на нова управленска формула. Аз смятам, че в краткосрочен мандат ще има нови парламентарни избори, дали ще бъдат през март или ще бъдат в началото на пролетта, не мога да кажа. За разлика от предишния фаворит на промяната, какъвто беше Слави Трифонов, Кирил Петков изглежда по-диалогичен, изглежда като политическа фигура, която не е прерязала мостовете към голяма част от политическите партии, независимо дали са на промяната или на статуквото, така че той има по-голям шанс да мобилизира около себе си някаква подкрепа. Тук е много важно да видим дали "Възраждане" ще влезе в парламента. Техните първоначални заявки изглеждат те да бъдат опозиция на всички и на всичко. Тоест тези мандати, които остават във "Възраждане", ако приемем, че те са в новия парламент, не са за подценяване. Както и да изчисляваме конфигурациите в момента, изглежда няма категорично мнозинство, което автоматично означава, че ние не можем да говорим за трайна управленска коалиция, която да функционира в рамките на четиригодишен мандат. 

Ако приемем хипотезата, че "Продължаваме промяната" е първа сила, кабинет около тях може да се състави вероятно с "Демократична България" и БСП. Тук голямата въпросителна е "Има такъв народ", които нееднократно заявиха, че с Кирил Петков начело на ново правителство не биха участвали. От друга страна пък "Демократична България" и БСП от гледна точка на политическите заявки също изглежда невъзможно до голяма степен, защото "Демократична България", знаете, върнаха темата за антикомунизма и лустрацията. Но да речем, че това ще бъде по някакъв начин преглътнато и ще се върви към някакви разговори с БСП. Струва ми се сложна тази формула, но не е невъзможна. 

Другата хипотеза - ГЕРБ, ДПС и БСП под формата на някаква коалиция на националното спасение, както и да го наричаме, няма никакво значение. Тук има също много неизвестни. Аз държа да подчертая, че ИТН не са много постоянни в тяхната политическа подкрепа и аз няма да се изненадам, ако те тайно не подкрепят ГЕРБ и ДПС в някаква бъдеща коалиционна формула. Но както и да разиграваме мандатите, те само изглеждат неясни, те изглеждат недългосрочни, което е най-големият проблем за българското общество. Дори и да приемем, че партиите ще намерят някакъв диалог помежду си, аз смятам, че това не е най-доброто решение за страната. И другото, което искам да подчертая, че нови парламентарни избори са много по-проблематични от всяка конфигурация, която би могла да се случи в този парламент. Тоест трябва да се извърви някакъв път и да има някаква коалиционна култура поне в рамките на една година. Политическите партии да си стиснат ръцете и да управляват държавата, защото наистина сме на много неизбежни решения на редовен кабинет и не могат да бъдат в ръцете на служебен кабинет. Повече от важно, независимо кои ще са политическите партии, е да намерят диалог помежду си. 

- А каква е Вашата прогноза за изхода от балотажа Радев-Герджиков? 

- Това също е много сложна картина. Това зависи изцяло от избирателната активност, което аз от днешна гледна точка изобщо не мога да прогнозирам. Изглежда Румен Радев да има по-голяма подкрепа. Да приемем, че гласовете на ДПС автоматично отиват за Герджиков. Ние не знаем дали гласовете на Лозан Панов ще се разпилеят, най-вероятно това ще се случи ще има гласове, които отиват и към Румен Радев, и към Герджиков. Друга част от избирателите на Лозан Панов въобще няма да гласуват. Колкото и да слагаме като процентно съотношение към Герджиков, не изглежда той да съумее да мобилизира достатъчна енергия, за да изпревари Румен Радев. Радев изглежда да е надскочил партийното. Докато при Анастас Герджиков е много малка преднината пред подкрепящата го сила ГЕРБ/СДС. Втори тур едва ли ще покаже много озадачаваща ситуация, но не е невъзможна разбира се. Истината е, че независимо, че в България гласуването е задължително, никой не санкционира по никакъв начин избирателя за това, че не упражнява правото си на глас, така че ние въобще не можем да прогнозираме колко хора ще отидат до урните. Това е в крайна сметка и работа на социолозите, които са доста затруднени в този момент.