"Животът" на един кредит средно е 4-5 години.

След това той бива предоговорен, погасен, просрочен, рефинансиран, преструктуриран… или един милион финансови думички, обобщени с думата ПРОМЕНЕН.

Има също така и една древна китайска поговорка: "Ако стоиш достатъчно дълго край реката, ще видиш телата на враговете си да плуват в нея". Е, в случая не точно врагове, но да приемем това за метафора.

Проста е банковата логика - веднъж подписал ипотеката, вие отново сте при банкера за някаква промяна на всеки 4-5 години. А всяка промяна е нова такса или комисиона. Та нали в последните отчети на БНБ се вижда ясно как приходите на банките растат главно заради нарасналите такси?

Така, обаче, беше досега. Оттук нататък нещата загрубяват още повече и в пълна сила започва да работи китайската поговорка, а банкерите стават новите "наемодатели" на закъсалите с плащането на кредитите си. Съмнявате ли се? Ето как съвсем "незабелязано" става това.

Новите промени в ГПК се изразяват в няколко законопроекта на различни ПГ. И както заяви заместник-министърът на правосъдието Вергиния Мичева в интервю по една ТВ "работим постоянно с Асоциацията на банките". Някакви съмнения в чия полза ще са промените? А с коя гражданска организация работите, за да чуете мнението и на хората, питам аз. Защото банките са едната страна на монетата, а другата? Кой защитава интересите на гражданите, особено на пострадалите от некоректните банкови практики, при внасяне на законовите промени?

В момента всяко едно законодателство, което касае банките се съгласува с Асоциацията на българските банки, в която пълноправните членове са към 24. Какво означава това? Оказва се, че с 24 субекта се стиковат интересите, а с останалите потребители на банкови услуги, които са над 5 млн. души, а заедно с фирмите - доста над това число, техният глас е без значение за законодателя.

Какви изводи си правя от този подход, независимо че в законопроектите има и положителни промени за гражданите. Че ще облекчат живота на банките - няма спор, но как ще направят поносим живота на закъсалите кредитополучатели?

Промени в ГПК ще има, но те няма да доведат до подобрение в системата от решения за проблемните ипотечни кредити - най-чувствителната тема за повечето българи.

Ще опиша схемата, по която най-вероятно ще се развият нещата:

Към днешна дата, според наредбите на БНБ, един кредит става предсрочно изискуем след 90 дни просрочие.

Какво предлага, всъщност, заместник-министър Вергиния Мичева-Русева и какви ще са последиците? Позволете едно мое тълкуване.

Купувате апартамент за 100 000 лв., правите ремонт за още 20 000 лв., общо разходите ви стават 120 000 лв.

От тях 80 000 лв. са банков кредит (с толкова финансират банките - 80% от пазарната цена при покупката-бел.а.) Следователно, за вас, а за всички на пазара, апартаментът струва вече 120 000 лв. след ремонта, но за банката е 80 000 лв.

Следваме китайската поговорка и чакаме. Може да сте късметлия, може да не сте, но до 4-5 години ви се появява някакъв проблем – какъвто и да е той. И питам тогава – кое обстоятелство ще накара банката да иска да си говори с вас?

Твърдя, че на банката ще й е все едно дали вие сте кредитоискателя или някой друг човек, без да има каквито и да е притеснения дали той ще плаща. Няма да я интересуват доходите му, нито какво, къде и как работи.

Апартаментът за банката струва 80 000 лева. Минали са процедурите, вие сте го изгубил и той попада във владение на друг човек, който също го придобива със заем. Новият кредитоискател трябва да има спестени 16 000 лева (20% от стойността на жилището - бел.а.), а останалото е кредит.

Така новият собственик срещу 16 000 лева първоначална вноска и 64 000 лева кредит, получава апартамент, струващ 120 000 лева по пазарна оценка. Направо-бинго!

По-важното е, че за банката този апартамент вече струва 64 000 лв. и колкото по-рано новият собственик се сблъска с някакъв проблем, толкова по-добре за банката или за някое нейно дружество, което изкупува имоти. Една от банките ни, примерно, за която знам със сигурност, си има 4 такива официални дружества.

Изобщо, ако се замислите: "Защо й е на банката да има добри кредитоискатели"? Не е ли по-добре и по-изгодно да има лоши кредитоискатели? Ами нали при всеки нов кредит имаме нова първоначална такса от 1.5%, нова застраховка на имота, животозастраховка, такса за кандидатстване… А всеки следващ кредитоискател ще е все по-доволен и по-доволен, защото придобива имот за 120 000 лева на все по-ниска цена.

Е, как мислите? Тази схема не превръща ли банките в най-големите "хазяи", които, обаче, имат сметка бързо да сменят "наемателите" си? Аз като финансист така тълкувам проблема, вслушвайки се много внимателно в думите на заместник-министъра на правосъдието Вергиния Мичева и най-вече – в тревогите на хилядите пострадали българи, които са загубили или ще загубят жилищата си.

Още за новите промени в ГПК: Като слушах въпросното интервю останах с впечатлението, че заместник-министърът или нещо не е разбрала или умишлено поднася неточна информация. Идеята да се използват вещи лица за оценка на имота при продажба работи при ЧСИ-тата безотказно. Дори в момента е така в 100% от случаите, макар да не е изискване по закон. Всяко ЧСИ води със себе си лицензиран оценител и той поставя оценката на имота. Обърнете внимание на ЛИЦЕНЗИРАН, и то от държавата!

Сега зам.-министър Мичева твърди, според предложените промени в ГПК, че ще се реши проблема с оценителя, вещото лице. Кой проблем? Това означава, че освен от държавата оценителят ще се наложи да се лицензира и от съда. Пак ще регулират със закон нещо, което си работи и без него. Но… тази оценка започва да струва пари на длъжника и когато я направи оценителя той ще му вземе, примерно, 300 лв. Докато при досегашната практика ЧСИ от своя хонорар я плащаше на оценителя, а на длъжника не струваше нищо. /БГНЕС

-------------

Васил Кендов, финансист, председател на Асоциацията на потребителите на банкови и финансови услуги.