Георги Любенов и дозата хъшлащина, която разчупва клишетата
Водещият на "Денят започва с Георги Любенов" по БНТ е новият член на журито в конкурса за чиста журналистика Web Report
Професионалисти или аматьори владеят журналистическата професия? Ако питате Георги Любенов, ще ви каже, че в тази работа трябва да има да има доза хъшлащина. Тоест, човек да не бяга от принципите на журналистиката, но и да не се придържа сляпо към постулатите, изучени в академична обстановка, които после да се чуди как да приложи.
Отправяме въпроса към водещия на "Денят започва с Георги Любенов" по БНТ, тъй като той е един от новите членове на журито в Web Report. Конкурсът за чиста журналистика е отворен за материали, публикувани в периода 7 февруари 2024 - 18 април 2025 г. Докато първите статии вече пристигат (вижте ги тук), с Георги Любенов разговаряме за това какви текстове биха го впечатлили, както и какво чете и гледа по принцип.
"Впечатляват ме ярки авторски материали, в които на преден план не е тема за ширпотреба, в които прозира журналистически принос", казва той и критикува твърде честото мутиплициране на новини. "Това не е точно виртуозност в професията", отбелязва Любенов. Друго, което наблюдава като грешна посока на професията, е, че медиите се превръщат в своеобразна гилотина и втора правосъдна система. Той обаче напомня, че ролята на медията е на медиатор - между масовата публика и властта.
Любенов има обяснение и на феномена, който той определя като радикализиране на аудиторията. Според него това се дължи на политическата немощ и на това, че политиците в последните пет години нахъсваха електоратите си до степен, в която днес в диалог "за" и "против" дадени среди виждат само това, което искат, но не и цялата картина.
За "прекрасния петгодишен кръг", който направихме в обществено-политически план, какво намира в скандинавската телевизия, което липсва у медиите в Югоизточна Европа, за правото да даваш трибуна на всеки - говори Георги Любенов:
Четете ли материали на свои колеги и ако да, кой е последният, който Ви впечатли?
Впечатляват ме ярки авторски материали, в които на преден план не е тема за ширпотреба, които не са мултиплицирани от всички медии или е едно и също на 100 места, когато прозира журналистически принос и е по-скоро собствено разследване. Макар че, разследването като жанр - корифеят на журналистиката, е на много заден план и в огромен дефицит в момента и в радиото, и в телевизията, и в печатните медии.
Освен това, твърде често мутиплицираме и правим нещо, което не е точно виртуозност в професията. В преписването, препечатването и безсмисленото мултиплициране на една новина няма никаква журналистика.
Правят ми впечатление по-необичайни интервюта, по-различни разговори с хора. Но те също са рядкост, защото всичко е превърнато в мейнстрим. Ние правим журналистика на злободневието - кой какво казал, как друг му отговорил, кой с кого се е скарал, а след три дни няма никакво значение какво са си казали. В този смисъл на произвеждане на новини от нашата гилдия не виждам тя да разцъфтява. Нашата професия много отдавна е на крачка да се превърне в ширпотреба. Самата журналистика вече е на бързи обороти, което разбира се, има своето обяснение и причини.
Затова и подхождам с много уважение към Вашата медия, която разполага със собствен ресурс, което я предпазва да се превърне в ширпотреба.
Времето ли определя журналистите?
Времето и пространството са най-философските категории на света. Не сме достигнали до мисълта на нобелистите, които си играят с времето и пространството в едно изречение. Но генерално погледнато, да, разбира се, че влияе събитийната обстановка заради отразяването на обективните събития. Това е и пряката задача на една журналистическа професия и на една медия - пряко да отразява събитията, в които живеем. Това е смисълът на понятието current affairs. Това е публицистиката, прекият коментар на новинарските събития, които зависят от времето. Така че, да, времето ни определя.
С условността, че времето е философия, нашето конкретно политическо, обществено значимо време през изминалите пет години е изключително интересно за изследване. В рамките на тези пет години ние направихме кръг и се върнахме там, където бяхме.
Българската политическа действителност направи завършена петгодишна обиколка. Тръгнахме, въртяхме се, стигнахме, върнахме се и пак сме на изхода от 2020 г. - от хората, които правеха политика тогава, хората, които сега са в политиката, тези, които тогава ги чегъртаха, тези, които в момента не са изчегъртани.... И всичко това е един прекрасен петгодишен цикъл, който в момента ни сполетя като държава. Този цикъл обаче е много полезен за оценка на нашата професия и нашата работа. Всичко е философия.
А какво се случи за тези пет години в журналистиката?
Тя се радикализира. Зрителският, читателският вкус и телевизионният вкус тотално промениха представите за журналистически баланс, за това, което по призвание медиите трябва да правят по писани и неписани правила от време оно - да са връзката между масовата публика и властта. Вместо да е медиатор, вкусовете на публиката превърнаха нашата професия в гилотина.
Това се дължи в голяма степен на политиците, които непрестанно в тези пет години нахъсваха електоратите си. Това днес не е нормална телевизионна аудитория и този пример го казвам с голяма мъка, защото никъде по така наречения цивилизован европейски свят няма такива стада, които се блъскат едни в други. Никъде по света не виждам това в журналистиката. Да, тя е радикализирана изобщо, но това е много, много сериозен проблем. И той може би не е само у нас.
Като си говорим за проблемите в сферата ни, вицепрезидентът Джей ди Ванс даде тон на обвиненията между САЩ и Европа за свободата на словото.
В моята журналистическа работа - толкова години на екрана на БНТ и преди това - ме води разбирането, че медията е място за гледни точки. И въпреки опита, който имам, не искам това разбиране да ме изостави. Но това е нещо, чийто подход беше тотално сбъркан и което доведе до тази радикализация. Това виждаме и в политическия живот, рефлектира и върху медиите.
Това, което президентството на Байдън направи, е радикално. Това, което президентството на Тръмп прави, също е радикално. Моят скромен извод е, че просто не трябва в този свят да радикализираме аудиторията си, защото тя вече е радикализирана благодарение на политическите недъгавости и немощ. Тя изнервя вкусовете.
На мен вече ми е все по-трудно да намирам баланса в каненето на гости, при все че БНТ е много особена територия. Тя не е медия на 6 години, не е и на 16 години, не е недоразвит тийнейджър, който се чуди кого да обслужи. Тя е на 65 години! Тоест тя трябва да е събрала мъдростта на тези 65 години, в които е видяла и хубавото, и лошото, и меда, и жилото на демокрацията.
Недопустимо е да те питат например "ти защо не защитаваш Камела Харис" или "Защо симпатизираш на Джей ди Ванс". Радикализацията няма да изчезне или да се изпари, но под професионалните критерии на нашата работа тя трябва просто да бъде успокоена. Духът от бутилката трябва малко да се успокои, да се успокоят нервите на аудиторията.
Не е нормално да нападаш, да недоволстваш и да враждуваш с всеки политически събеседник. Каниш един от лявото политическо пространство, излива се омразата на дясното. Каниш един от дясното, излива се омразата на лявото. Каниш един от градската десница и веднага се появява жълтопаветният отговор, който съсипва умните и красивите.
Медиите имаме ли вина, допускайки едва ли не вето да бъдат канени гости от определени кръгове? Тоест можем ли наистина да дадем трибуна на всеки?
С обществения си характер БНТ заема особено място в пистата, в която вървим редом с bTV, Нова телевизия, радиостанциите и печатните медии, в които има публицистика и които условно ще обобщим като сериозни медии. Българската национална телевизия не само е призвана, но и до голяма степен продължава да защитава със сетни сили това, че е трибуна за всички. И така е редно да бъде.
Вината на политиците не е в това, че враждуват. Вината им е, че радикализират атмосферата в медиите. Разбира се, че класическият пример за противопоставяне е "власт и опозиция" и навсякъде по света е така. Но този американски пример, за който говорихме, също донесе противопоставяне в Европа. Дори в момента европейската политическа мисъл за пореден е път разделена - едните са поканени при френския президент Еманюел Макрон, другите не са. Тези, които не са поканени, чия позиция изразяват, на кои хора? Те също ли са радикали, като тези, които са представени на лидерската среща или не са? Въобще тази вечна битка между властта и периферията винаги има много трудно разрешение, когато се погледне през професионалната призма на работещите в медията с техните професионални критерии.
Знаете ли колко често колеги ми казват "завиждаме ти, че все още можеш да си каниш гости", "че не работиш в условията, в които сме ние", "много е хубаво, че работиш на място и каниш гости, за които не те е срам". Много често ми го казват и това е много интересна оценка.
Това не е ли въпрос на избрания път от самия журналист - къде ще бъде поставено неговото предаване и дали то ще е в "чиста" медия? Тоест правото да кани когото иска не му е дадено свише, то е отвоювано.
Кои са чистите места, които ще ти предоставят тази свобода на журналистическа мисъл? Няма какво да се лъжем - все по-малко са. Аз за това подчертах, че дълголетието на тази телевизия предполага професионални критерии и модели. Да, разбира се, преди 1989 г. това е бил рупорът на партията. Но дори тогава е имало журналистика. Дори тогава е имало разследвания. Дори тогава е имало новини и новинари. Там е имало хора, които са били журналисти тогава. Имало някакъв вид публицистика. Да, тя е била подчинена на партийния апарат и на авторитарната държава, но там е имало първопроходци в тази професия. Като телевизия е натрупала този професионализъм през годините, който в момента ми позволява по-лесно да се опитвам да балансирам във времена, за които говорим.
Много често се казва, че професията ни е обречена, че е тотално подчинена на политическата воля и че нищо не можеш да направиш, ако не се съобразиш с политическото статукво. Не е така. Точно това превръща нашата професия в трудна - ако ти се съобразяваш постоянно с политическото статукво, тогава ти е мъчна професията. Тогава ще се бориш, тогава ще се потиш, ще се опиташ да кажеш на черното бяло, тогава няма да ти е приятен всеки гост, който има различно мнение. Т.е. ако ти сам не спазваш своите морални, професионални, етични критерии, тогава ти е трудно и казваш "край, загиваме, мачкат ни, професията ще умре, политическата цензура ни държи за гърлото, не сме свободна медия". Това е вопъл, който много често се чува в момента - колко е трудно и как журналистиката в България умира.
Напротив. Когато подходиш с разбирането, че не държиш острието на гилотината, която трябва да посече един или друг политик, професията е много приятна, лесна, позволява ти да общуваш, да бъдеш медиатор, балансьор, да бъдеш събирачът на тази трибуна на гледни точки, каквато е една обществена национална медия. Но все пак с уговорката, че ти не си мълчалив кондуктор, който къса билетите за спектакъла, или държача на микрофона, или човекът, който вдига бариерата в студиото, а си съвременен, актуален, балансиран журналист.
Друг вечен спор е защо има само лоши новини.
Вечен въпрос е, защото в старите учебници по журналистика пише, че най-добрата новина е лошата новина. Това е аксиома в стилистиката на катастрофичната новина. Колкото повече са жертвите, колкото по-голямо е човешкото нещастие, колкото повече са труповете в залата, за съжаление, толкова по-"хубава" е новината. Дали това е така или не аз не мога да кажа, нека професорите по комуникация да го изследват. Но за себе си имам отговор на това защо когато нещо апокалиптично се случи, това е много по-четена новина, отколкото щастливата и добра.
Дълги години държавната машина не пропускаше свободно новини, контролираше ги. И в момента страхът е, че ако ти не съобщиш за нещо, макар и лошо или нещастно, веднага ще получиш упрек, че го криеш. Веднага казват "Те крият!", "Защо не го съобщават?". Тук стават изнасилвания, младежите умират от вейпове, всички гадости на нашето ежедневие, които се случват - ако не ги изведеш като новина, получаваш упрек, че ги криеш.
Проблемът е, че конфликтността, проблематичността и трагедията са във фокуса на тези новини, на първите страници, в уводните места, чела или в първите минути на новините по телевизията вечер. Когато ги лансираш, публиката привиква да ги гледа и после има обратен ефект.
Медиите могат ли да претендират, че възпитават вкус у аудиторията, но без надменното отношение, "ако не ме разбираш, значи не си достатъчно интелектуален и това предаване/четиво е над възможностите ти"?
Задължително претендирам, че възпитаваме вкус, но не смятам, че телевизията трябва да сдъвква и предава тематика, която да бъде лесно достъпна, за да не получи упрека за надменност, за който ме питате. Това е много хубав въпрос! Защото телевизията прави точно това - възпитава вкус. Да, аксиомата е, че тя информира на първо място, ако иска, забавлява доколкото е по силите ѝ, на трето място - което съвсем не го прави - е да отговаря за изграждането на ценностна система чрез възпитателни, образователни и културни потребности. Защо го казвам на последно място? Защото медиите с културна и образователна насоченост не са много в България.
Далеч съм от мисълта да се оплаквам или да съдя, защото, както е известно, според социологията в света 7% от аудиторията се интересува от културна тематика - от филхармония, опера, стихотворения и всякакъв културен живот, театър, кино, литература, изобразително изкуство. Останалите 93% не се ли интересуват? Тоест, вниманието в този смисъл е не върху седемте, защото те така и така са ангажирани, а върху останалите 93%, които трябва да бъдат приобщени към тази тематика.
Но, да, категорично смятам, че една голяма значима медия трябва да възпитава вкус, защото тъкмо събитията от последните години разрушиха тези вкусове, които бяха така утвърдени с годините, наложени благодарение на професионални опит на много поколения, на много хора, на много опитни журналисти, на много имена, които работиха в тази сфера. Тоест това, което беше градено през годините, нашето политическо злободневие го разруши, радикализира го. Пак казвам, това е голям празен ход. Това е едно от най-големите нещастия - нали говорим за развитие, за еволюция, човек трябва да се развива, да върви напред. А вместо това се въртим в кръг, подобно на обречеността на мишката.
Нима няма в някакъв момент да се оттласнем от някъде?
Враговете на Тръмп казват "как ще се оттласнем, като той разруши свободния свят". "Дойде диктаторът Тръмп и го разруши". Враговете на Байдън казаха "добре, че дойде Тръмп, за да ни освободи от оковите на Байдън и на неолиберализма". На глобално ниво това е климатът, който владее и нашите послания.
Като споменавате САЩ, от кои чужди медии се информирате?
Преди се чуваше, че се учим от големите независими обществени медии. Но съм далеч от мисълта, че американските медии са първообразът на най-чистата журналистика. Истината е разбита на десетки субективни парчета. Като започнете от заплащането в медиите, минете през професионалната квалификация на колегията, която работи там, стигнете до собствеността на медията. Тоест много са посоките, в които няма чиста и 100% обективна медия, защото са много и условностите, с които се съобразява всяка една.
Но, ако ме питате какво гледам и с какво си сверявам часовника, от американските телевизии как да дадеш за пример CNN, която е тотално едностранчива медия и не мога да кажа, че е за пример.
Гледам много телевизия, това ми е животът, мое професионалното занимание вече повече от 25 години. Следя много канали и ми прави впечатление, че западната мисъл е все по-ангажирана със своите политически тревоги. Това си има обективното обяснение с последния политически цикъл, който нанесе тази щета върху вкуса на медийните потребители на информация, като ги превърна в зомбита. Но следя много внимателно скандинавските медии почти ежедневно и там го няма този феномен.
Интересно е, ако се погледне от гледна точка на това, че за сърцето на европейската идея и Северозападна Европа, и ние тук на Балканите - Югоизточна Европа, сме периферия. Тоест това са двата полюса на периферията, но скандинавският и балканският модел са коренно различни. В скандинавската периферия няма политиканстване, сутрешните блокове не започват с гостуване на министри, на лидери на политически сили, с политически дебати "за" и "против" нещо, в които се карат. Просто това нещо го няма. И пак стигаме до разговора за културата и културните потребности. Това са нации, които имат целенасочено отношение към това, имат си бюджет за култура и не може да се сравнява с нашия вечен дебат защо 0,4% от бюджета отива за култура - една вечна и трайна българска тема.
Технологиите помагат ли ни според Вас или ни правят мързеливи?
Мързеливи не ни правят, но ни правят необективни, защото в днешно време всеки е медия. Всеки може да си напише нещо в неговия профил, то веднага се превръща в медия. Няма нужда да чакаш новините по телевизията, за да разбереш какво се е случило, още по-малко вестника на следващия ден. Сега дори не чакаш и следващия кръгъл час, за да чуеш новините по радиото вече. Тоест, дори радиото, което е толкова мощна, бърза и ефективна медия, вече бави информацията. Всичко се случва буквално за секунди по света.
Но това е както плюс, така и минус. Хубаво е да се развива бързината и да се технологизират медиите в днешно време, само че това поставя под въпрос оценъчната функция на журналистическата информация - кой го е пуснал, какво иска да каже, той манипулира ли, fact check-нал ли си е информацията или иска да заблуди и да дезинформира.
В този смисъл смятам, че конвенционалните медии в България няма да загинат, защото ще останат място - макар и все по-малко като пазарен дял - на достоверна, проверена, обективна информация. Това е моята надежда, заради която се занимавам вече повече от 25 години с тази професия - че правя нещо, от което не ме е срам.
Преди година в проекта на Dir.bg "Истории от бъдещето" казахте, че нашата професия е "професия на професионалистите, не на аматьорите". Зрителят/читателят/слушателят трябва ли да има някакви специални радари, за да разпознае професионалиста пред аматьора?
Донякъде това е проявление тъкмо на социалните мрежи, които навлязоха така в живота ни. Но аз съм по-широкоскроен и смятам, че е нужна и доза хъшлащина, доза аматьорщина, доза свобода, за да бъдеш малко по-прям, отколкото изисква едно конвенционално, професионално журналистическо образование. Да не се превръщаш в съдник на това кои са правилата на работата спрямо журналистическата наука. Това е за професорите и е само зад стените на академичната Алма Матер. Разбира се, не може без критерии, но не бива и да подготвяш журналисти, които после не знаят какво да правят.
Не може без да имаш този порив да бъдеш малко аматьор, да счупиш рамките. Знам, че много хора ще се възпротивят на тази дума "аматьор". Какво значи тя? Любител или някой друг от синонимите ѝ? Със сигурност не и неможач, както е модерно да се казва. Става дума за хъшлашката провокативност да се опиташ да разчупиш тази професия и клишетата в нея, спазвайки своите принципи.
Има ли определен тип хора, които са нужни на нашата професия? Питам, защото чрез Web Report получаваме много находчиви материали от съвсем млади хора, които вероятно скоро ще информират редом с нас.
Според мен са нужни хора не толкова злобни, колкото влизат в момента в професията, не толкова конфликтни и не толкова злопаметни. Защото през последните години нашата работа се превърна в правораздавателна система номер две. Не съм почитател на този тип оценъчност, когато дойде събеседник, ти да го унижиш, да му покажеш как той за нищо не става, да го осъдиш, да му произнесеш присъдата, ако можеш и да го накажеш, едва ли не да го набиеш в студиото и едва тогава значи си много добър журналист. Такова е нашето разбиране в момента. Но смятам, че не бива. Може да се проведе успешен разговор в духа на добра комуникация и без непременно човек да обижда, да напада и да извращава телевизионния вкус. Защото ние точно това направихме - в желанието си извратихме телевизионния вкус.
Изумително е това, което виждам с очите си, когато провеждам дискусия в студиото по даден въпрос. Да вземем за пример темата "да приемем ли еврото"? Имам човек, който казва "да, да приемем еврото" и човек, който казва "не, не трябва да приемем еврото" и тече някаква дискусия. Едните излизат с аргументи, другите излизат с аргументи и се получава някакъв спор. И мненията във "Фейсбук" са "Защо БНТ прокламира да не приемаме еврото", например. Не, ние нямахме такава тема. Аз не съм правил предаване против еврото. И питам - вие, когато гледате телевизия, с двете очи ли гледате или сте слепци, или си затискате едното око? Това ми е необяснимо. Аз това не го разбирам. Защо аудиторията не вижда, когато гледа телевизия? Тя не може да разпознае посланията. Това се нарича функционална неграмотност. Това са хора, които са откъснати от действителността. Те не виждат, че има дебат. Те чуват само каквото искат да чуят - тяхната гледна точка.
Какво ще търсите в материалите, които предстои да оценявате в конкурса за чиста журналистика?
С нетърпение очаквам да се срещна с едно поколение, което се развива в професията, с хора, които искат да пишат, които са намерили своите находки в журналистическата работа. И най-вече нямам търпение да видя тенденциите на писане, журналистическите умения, усета към злободневието и към проблематиката.
Ако темата е оригинална, ако материалът е написан задълбочено и с разбиране, съвсем естествено е да получи висока оценка. Наистина искам да видя какво вълнува и младите колеги, но не само тях, а и кои са темите на прицел в момента. И да видим колко е чиста тази чиста журналистика.
За участие в конкурса Web Report
- Материалът трябва да е публикуван в периода: 07.02.2024 г. - 18.04.2025 г.
- Да е публикуван на страниците на уебсайт, личен блог/влог или в официален профил на кандидата в социалните мрежи.
- Да не е участвал в предишното издание на конкурса.
- Да бъде оригинален авторски материал.
- Да бъде написан на български език, правилно, според езиковите правила на българския език.
- Да цитира коректно и достоверно информационни източници, факти, препратки, като указва кои са те.
Категориите са Общество, Истински истории, Икономика, Технологии и иновации, Култура и изкуство, Спорт, а допустими за участие са всички творби във формат на разследвания, репортажи, интервюта, коментари и анализи, очерк-портрети, фоторепортажи, видеорепортажи и подкасти.
Жури
Всички творби ще бъдат оценени от компетентно жури от журналисти от конкурентни медии и изявени професионалисти в сферата на комуникациите. Освен Георги Любенов, членове на журито са генералният директор на БТА Кирил Вълчев, водещият на "120 минути" по bTV Светослав Иванов, Методи Владимиров - водещ и изпълнителен продуцент "Новини" в NOVA, Ивайло Станчев - главен редактор на "Капитал", журналистът и писател Анна Заркова, журналистът и основател на кампанията "Будител на годината" Ива Дойчинова, главният редактор на Dir.bg Никола Костадинов, журналистът и сценарист Ваня Николова, главният редактор на OFFNews.bg Владимир Йончев, председателят на Българската асоциация на спортните журналисти Найден Тодоров, главният редактор на "Мениджър Нюз" Ирина Велева, Евгени Димитров - основател на агенция "Булфото", Илияна Захариева - директор "Корпоративни комуникации" в А1 и Александър Попов - главен редактор на Dnes.bg.
Web Report се организира с официалната подкрепа на Съюза на българските журналисти.
Партньори на проекта са: Dundee Precious Metals, A1 и Филип Морис България.
Медийни партньори са БТА, БНТ, БНР, bTV Media Group, NOVA Broadcasting Group, Bulgaria ON AIR, Investor Media Group, Darik.bg и Дарик Радио, OFFNews.bg, списание "Мениджър", 3eNews, телевизия ММ и агенция "БулФото".
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
НАЙ
Пиян шофьор предизвика верижен сблъсък със загинали и ранени на магистрала "Тракия"
Самолет със 131 пътници избегна на косъм сблъсък с изтребител край летище "Роналд Рейгън"
Лимузина от автопарка на Путин избухна в пламъци след експлозия в центъра на Москва
Паркът Малтепе почерня от хора в най-мащабния протест в подкрепа на Имамоглу в Истанбул
Обир като от филм: Въоръжена банда открадна 3 млн. евро от два бронирани буса (видео)
Лимузина от автопарка на Путин избухна в пламъци след експлозия в центъра на Москва
Защитници на животните спряха трамваите в центъра на София с нов протест (снимки)
Киев и военни анализатори смятат, че Русия се готви за нова офанзива в Украйна
Голямото превъоръжаване: Ще може ли ЕС да построи единна система за отбрана
Пиян шофьор предизвика верижен сблъсък със загинали и ранени на магистрала "Тракия"