Десетки ръководители на медии обсъдиха предизвикателствата пред журналистиката на световна среща на високо равнище за медиите, свикана от индийския журналист Сидхарт Варадараджан, съобщи "Ройтерс Инститют" (Reuters Institute).
Водещи представители на медии от цял свят се срещнаха по-рано тази седмица, за да обсъдят общите предизвикателства, пред които са изправени новинарските медии, както и възможните решения на онлайн среща, организирана от индийски журналисти, отразяваща срещата на върха на Г-20 в Делхи.
Събитието, наречено Онлайн среща на върха на медиите или М-20 (Media 20 Online Summit), се проведе миналата сряда по инициатива на индийски медийни организации, които са обезпокоени от опасното намаляване на свободата на печата в тяхната страна и извън нея.
Срещата беше свикана от индийския журналист и редактор Сидхарт Варадараджан, който през 2015 г. основа родения в цифрова среда вестник "Уайър" (The Wire) заедно със Сидхарт Бхатия и М. К. Вену. Варадараджан изнесе лекция в института на Ройтерс през 2019 г., в която говори за бъдещето на журналистиката в родината си.
Присъстваха и високопоставени редактори от Австралия, Бразилия, Канада, Франция, Индонезия, Италия, Южна Африка, Великобритания и САЩ.
Представяйки сесията, Варадараджан посочи, че въпросът за свободата на печата не е приоритетен за обсъждане на срещите на Г-20.
"Нито един от проблемите, които те [Г-20] се надяват да решат, не може да бъде решен, ако медиите в тяхната страна не са свободни", каза той. Варадараджан завърши встъпителните си думи, като изрази надежда, че инициативата М-20 може да продължи и на бъдещите срещи на върха на Г-20, като следващата в Бразилия.
Представителите на държави, в които предизвикателствата пред журналистите не са толкова екзистенциални, колкото в други части на света, се съсредоточиха върху въздействието на съвременните технологии върху медийната индустрия.
Маурицио Молинари, главен редактор на "Република" (La Repubblica), един от основните национални вестници в Италия, очерта трите приоритета, които според него са важни за медиите в Г-20. Първият от тях е "необходимостта от защита на авторските права върху нашето интелектуално съдържание, застрашено от участници в цифровата сфера", каза той. Това е заплаха за финансовите модели на новинарската индустрия, както и за целостта на новините, обясни той.
Вторият проблем, на който трябва да се обърне внимание, е онлайн дезинформацията: "Нашият начин на работа, начинът, по който търсим новини и изразяваме мнения, е застрашен от фалшивите новини в социалните мрежи."
Третият проблем е политическа тенденция, която Молинари наблюдава по целия свят: "Тези, които държат изпълнителната власт, искат да концентрират все повече власт в ръцете си. Те не харесват баланса на силите и биха искали медийният свят да не упражнява правото си на свобода на изразяване."
Нелсон де Са, кореспондент за Азия на бразилския вестник "Фоля де Сао Пауло" (Folha de S. Paulo), подчерта необходимостта от намиране на бизнес модел, който да поддържа независима и критична журналистика. Това е особено важно, тъй като в Бразилия властта на правителството над медиите се усеща чрез договорите за реклама, каза той, и по този начин този поток от приходи зависи от това кой е на власт, като бившият президент Болсонаро намали правителствените реклами във вестниците и телевизиите, а настоящият Лула наскоро ги въведе отново.
ИИ също е във фокуса на все по-голямо внимание на Фоля, каза Де Са, като повтори загрижеността на Молинари за защитата на авторските права, когато каза, че основната грижа е да се предпази съдържанието на редакцията от редактиране от ИИ, доколкото е възможно.
Джеймс Ламонт, директор "Стратегически партньорства" във "Файненшъл таймс" (Financial Times - FT), започна с признанието, че в Лондон, където е редакцията на вестника, пресата не е изправена пред екзистенциален натиск, както колегите в Индия, но добави: "Това е нещо, което никога не можем да приемем за даденост."
Предвид работата на ФТ с кореспонденти по целия свят, Ламонт е запознат с много от проблемите, обсъдени на срещата, и изтъкна четири възможни решения.
Първият проблем е дезинформацията и фалшивите новини, които се разпространиха в цифровата ера. Те могат да повлияят на общественото мнение и да причинят вреди, каза Ламонт. Решението според него може да дойде от партньорство като Инициативата за достоверни новини, в която медиите обединяват усилия с технологиите за борба с фалшивите новини.
Вторият проблем, за който той говори, е генеративният изкуствен интелект (ИИ) и неговите приложения в журналистиката.
"Ще може ли читателят да определи какво е написано от човек и какво от бот?", попита той. Като пример за начин, по който може да се започне да се решават тези проблеми, той посочи обявените от ФТ принципи относно използването на ИИ - нещо, което и други издатели са оповестили.
Следващият въпрос, на който той обърна внимание, беше този за киберзаплахите срещу издателите и издателските системи, които в някои случаи могат да бъдат подкрепени от държавата. Лошите играчи могат да проникнат, да променят съдържанието, да сринат уебсайта или да извършат атаки с цел откуп, каза Ламонт и добави, че противодействието на това изисква огромни ресурси и постоянна бдителност.
Последният проблем, познат на медиите по света, е трудността, с която се сблъскват търговските модели. Неспособни да се издържат, по-малките регионални заглавия отслабват и се закриват, което е удар по разнообразието на медиите, каза той.
Алън Ръсбриджър, редактор на списание "Проспект" (Prospect) и председател на Института "Ройтерс" (Reuters Institute), посочи два различни вида солидарност, които са необходими в трудната икономическа ситуация, в която се намират медиите.
Първият е солидарността с други издатели, която може да помогне за защита на индустрията като цяло от външни заплахи като правителствена намеса. Вторият вид е солидарността с читателите, каза Ръсбриджър, като посочи, че връзката с читателите е от основно значение за журналистиката.
Френският журналист Едуи Пленел, основател на дигиталния вестник "Медиапар" ("Médiapart"), подчерта, че е важно да се съсредоточим върху независими, основани на факти репортажи.
"Моята загриженост е свързана с всички мнения, които нахлуват в нашето пространство, докато смисълът на съществуването ни като медия е да предоставяме факти", каза той." "Има надежда за журналистиката, стига тя да се бори за икономическа независимост, редакционна независимост и да докаже своята обществена полезност", каза Пленел.
"Навсякъде политиците и бизнес интересите използват мнението срещу информацията", каза той.
Представителите на някои държави документираха скорошен спад в свободата на медиите, тъй като техните демокрации започват да се провалят.
Н. Рам, бивш главен редактор на "Хинду" (The Hindu), посочи много сериозната ситуация със свободата на медиите в Кашмир, като отбеляза неотдавнашното спиране на местното независимо издание и блокиране на уебсайта и акаунтите му в социалните медии. Основателят на изданието Фахад Шах е в затвора повече от година, а някои от другите журналисти също са арестувани, каза Н. Рам.
"Беше време, когато вярвах, че Индия е в завидно положение по отношение на свободата на словото и изразяването, но това беше преди 40 години", каза Н. Рам. "Тогава наистина се радвахме".
Въпреки възходите и паденията през годините, "след извънредното положение [в Индия], [когато пресата беше цензурирана между 1975 и 1977 г.], не мога да се сетя за момент, в който ситуацията да е била толкова трудна за медиите, колкото сега".
Всички основни англоезични канали са превзети от големи компании, които в повечето случаи подкрепят правителството на Моди, казва Н. Рам. Трудно е да се обрисува картина на медийната среда по отношение на неанглоезичните канали, тъй като те са толкова много, затова Н. Рам предупреди да не бъдем прекалено негативни. Той обаче посочи и широко разпространената дезинформация и насочването на вниманието към някои индийски журналисти, някои от които са били убити и често пъти убийците са останали ненаказани.
Редактори от Южна Африка описаха постоянните заплахи за журналистите в тяхната млада демокрация, която се бори да поддържа ценностите, които теоретично изповядва. Рошел де Кок, главен редактор на "Хералд енд уикенд пост" (The Herald & Weekend Post) в Южна Африка, посочи някои проблеми, с които се сблъскват медиите в страната, включително нарастването на заплахите и сплашването на журналисти, както на живо, така и онлайн.
"Понякога полицията не успява да защити журналистите по време на протести", каза тя.
"Наблюдаваме увеличаване на броя на журналистите, които се сблъскват с физически и вербални заплахи лично, но особено в социалните медии", каза тя. Те идват от всички страни, като първо политиците се насочват към отделни журналисти, а след това и техните поддръжници.
"Някои политически партии налагат забрана на някои журналисти да отразяват техни събития", когато ги смятат за твърде критични, каза тя.
"Няма достатъчно отпор от страна на хора извън медийната индустрия", каза тя, което оставя журналистите да се чувстват сами пред лицето на тормоза. Жените журналисти са особено податливи на атаки, отбеляза тя.
Аргументите на Де Кок бяха подчертани и от Махуду Сефара, редактор на "Таймс" (TimesLIVE), заместник-редактор в "Сънди Таймс" (Sunday Times) и заместник-председател на Националния форум на редакторите в Южна Африка. Той заяви, че когато той и колегите му изразяват загриженост пред министрите, те се съгласяват, че ситуацията е неприемлива, но действията им не потвърждават това.
"На хартия в Южна Африка сме свободни да си вършим работата, но на практика това все още не е правило", каза Сефара.
Турската журналистка Ипек Йездани хвърли светлина върху трудната ситуация със свободата на медиите в нейната страна.
"Никога не бих си помислила, че ще ми липсват онези дни, когато медиите в Турция бяха поляризирани, защото поляризацията означава плурализъм", каза Йездани. Повече от 90% от основните медии в Турция се контролират от правителството или са негова собственост, обясни тя.
През изминалата година "броят на журналистите в затвора е спаднал, но това не означава, че натискът върху журналистите е намалял - той се е увеличил чрез съдебни процеси и глоби", каза тя. Несигурността, безработицата и ниското заплащане също са важни проблеми. Журналистиката се бори за оцеляване, защото младите хора не искат да се присъединят към тази професия, добави Йездани.
Мианма не е част от Г-20, но Суе Уин, главен редактор на "Мианма нау" ("Myanmar Now"), независимо издание, работещо в изгнание, беше поканен на срещата на върха, тъй като страната е съседна на Индия и е в особено незавидно положение по отношение на свободата на медиите, което трябва да бъде подчертано, каза Варадараджан.
Суе Уин осъди потисничеството, с което журналистите, както и обикновените хора, се сблъскват от страна на военната хунта.
"Мианма е като Северна Корея по отношение на репресиите", каза той и изрази съжаление, че положението в страната трудно привлича вниманието на международната общност. Той каза също, че медиите, които отразяват събитията в страната, имат финансови проблеми и не получават голяма международна подкрепа.
Суе Уин помоли колегите си по света да отделят повече място в публикациите си на случващото се в Мианма и да имат предвид пропагандните операции на хунтата.
Ливан също не е част от Г-20, но Карим Сака, издател на "Raseef22", базирана в Бейрут медийна платформа, която отразява случващото се в арабските държави, също беше поканен да говори. Сака говори от името не само на Ливан, но и на други арабски държави. В диктатури като тези, които се наблюдават там, "добрата журналистика е държавен враг номер едно", каза той. Големите арабски медии са предимно държавна собственост или се контролират от държавата, отбеляза Сака, а представянето в медиите е манипулирано.
"Независимата журналистика се превръща във форма на активизъм, щом се отклони от официалния наратив", обяснява Сака. Всичко в арабския свят се промени с цифровата революция, но се нуждаем от по-голям напредък и повече промени, продължи той.
На някои места малкият брой журналисти в затвора може да създаде погрешно впечатление, каза той.
"В Саудитска Арабия няма журналисти, които да са в затвора. В тази страна хората могат да получат смъртна присъда за туитове, а цензурата е широко разпространена и могъща, така че дори резултатите от търсенето в Гугъл се цензурират, което прави журналистиката изключително трудна". "Арабският свят не бива да бъде изоставян в полза на бизнес сделките", заключава Сака.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}