„Файненшъл Таймс“: Западните столици трябва да поддържат отворени канали към Москва

Съществуват реални опасения за това какво може да се случи в случай на разпадане на режима на Путин

12:43 | 19 юли 2023 | Автор: Алек Ръсел, Файненшъл Таймс 130 7769 Снимка: iStock by Getty Images/БТА

Какво би препратил към Кремъл един прессекретар на руско посолство на Запад в наши дни? Въпросът ми беше зададен от германски служител в началото на украинската контраофанзива. Припомних си го по време на срещата на върха на НАТО миналата седмица - и още повече след разкриването на разговорите между бивши американски служители и руски дипломати.

Русия - Украйна

Докато НАТО обсъждаше бъдещето на Украйна, британските медии бяха толкова обсебени от скандал с участието на водещ от Би Би Си, че срещата на върха почти не попадна на първа страница. Така че, да, щастливи времена за руските дипломати в Лондон, които се стремят да предадат на Кремъл посланието, което знаят, че той иска да чуе за самовлюбеното Обединено кралство.

Германският служител се забавляваше, но изказа съществена мисъл: твърде правдоподобно е да си представим, че Владимир Путин все още се захранва със самоподсилващи се слова. Каква е изгодата на един помощник да му каже истината?

И точно тук се намесва разкритието за априлските разговори между бивши американски служители по националната сигурност и руски дипломати, включително външния министър Сергей Лавров. След като месеци наред двете армии се сражаваха на ужасна цена с малко промени на фронтовата линия, за Запада е още по-важно да може да се опита да повлияе на мисленето на Москва, като изнесе твърди истини.

Разкритието на Ен Би Си за разговорите, проведени в Ню Йорк с участието на Ричард Хаас, напускащия поста си ръководител на Съвета за международни отношения, предизвика обвинения в предателство. За мнозина в Украйна идеята за контакт с представители на държава, която е извършила такова кръвопролитие, е неприемлива. Други се опасяват, че ако се допусне какъвто и да е контакт, това означава да се попадне в руски капан, водещ до измамна сделка, в която интересите на Украйна ще бъдат предадени от западните реалполитици, които просто искат да видят края на войната.

Последните опасения са съвсем естествени. Споразумението от Минск от 2015 г., което сложи край на първата фаза на руската инвазия, беше изправено именно пред това обвинение. Споразумението от Дейтън от 1995 г. след войната в Босна също е спасително. То раздроби Босна и Херцеговина по начин, който на практика възнагради агресията на босненските сърби.

Страхът на Украйна е, че в крайна сметка ще бъде вкарана в голяма сделка, в която ще трябва да се откаже от официалните си цели да победи Русия и да си върне контрола над цялата територия, включително Крим. Някои официални лица в Европа цитират отстъпването на 10% от територията на Финландия на Съветския съюз след Зимната война от 1939-40 г. като аналог за сделка.

Така че, да, участващите в задочните разговори ще бъдат твърде наясно с опасността неволно да бъдат въвлечени в "разбиране" на позицията на Русия, което клони към умиротворяване.

И все пак провеждането на тайни разговори на различни нива е от съществено значение. Разговорите през април са само един от редица задгранични канали и не са най-значимите, не на последно място като се има предвид, че Лавров не е ключов играч в Кремъл.

Засега нито Украйна, нито Русия са готови да обмислят споразумение. Войната вероятно няма да приключи през следващата година, предупреждава министър от европейско правителство. Западът все още се надява на пробив чрез контраофанзива, колкото и бавен да е напредъкът досега. Струва си да си припомним, че след Деня D съюзническите войски се сражават повече от два кървави месеца в Нормандия, преди да пробият германските линии. Възможно е руските войски да се пропукат изведнъж, по чудесен начин: както подчертаваше покойният военен историк Джон Кийгън, никога не подценявайте значението на морала в битката. Що се отнася до Русия, тя ще се надява, че контранастъплението ще се провали, и ще мисли, че трябва да изчака да види как ще се справи Доналд Тръмп на изборите в САЩ през 2024 г.

Но независимо дали ще има руски разгром или безизходица, както все повече се опасяват поддръжниците на Украйна, на някакъв етап преговорите са почти неизбежни и колкото повече контакти има предварително, толкова по-добре.

В историята подобен подход е бил спорен. Тайните преговори за южноафриканския апартейд през 80-те години на ХХ в. щяха да ужасят много хора и от двете страни, ако бяха разкрити, но те помогнаха да се проправи пътят към демокрацията.

Несигурността в руската политика прави това още по-наложително. Като се има предвид кръвопролитието, което той ръководи, противниците на Путин разбираемо се възмущават от аргумента, че трябва да се опасяваме от ред след Путин, за да не бъде наследникът му още по-лош. Разбира се, идеалния случай за Запада е Русия да бъде освободена от клептокрацията на Путин.

Но съществуват и реални опасения за това какво може да се случи в случай на разпадане на неговия режим. Западните служители се интересуват от това как разпадането на руската държава може да доведе до хаос, подобен на разпадането на Югославия.

Западът трябва да даде на Москва да разбере колко сериозна е нашата решимост. Той също така трябва да разбере с кого да разговаря и на кого да се довери, след като дълги години в западните външни министерства стойността на експертизата за Русия беше понижавана.

В най-новата история автократите неведнъж са показвали зашеметяващата си способност да разчитат погрешно намеренията на враговете си и обратното. Спомням си за Слободан Милошевич и Саддам Хюсеин. Западът трябва по някакъв начин да пробие самозаблудата, която обвива двора на Путин.

Разбира се, може би подценявам качествата на руските прессекретари. Но дори и да е така, нуждаем се от повече, а не от по-малко задни канали.

ИЗБРАНО