"Файненшъл Таймс": Европа изгони шпионите на Путин. Сега те се завръщат

22:00 | 6 март 2024 | Автор: Джон Пол Ратбоун, Сам Джоунс и Кортни Уивър, Файненшъл Таймс 191 12894 Снимка: iStock by Getty Images

Русия агресивно поднови шпионската си война със Запада и публикуването от Москва на телефонен разговор, в който висши офицери от германските военновъздушни сили обсъждат изпращането на крилати ракети в Украйна, е само последният такъв пример.

Русия - Украйна

"Играта на котка и мишка се завърна", казва един от западните разузнавачи. "Руската активност... е толкова висока или дори по-висока, колкото по време на Студената война", каза друг. "Руското разузнаване е огромна машина и отново прави това, което винаги е правила", каза трети служител.

Изглежда, че почти всяка седмица на бял свят излиза поредната тайна операция, която показва колко далеч са проникнали руските разузнавателни служби в Европа, откакто Москва започна пълномащабното си нахлуване в Украйна преди две години.

На 27 февруари Тихомир Иванов Иванчев стана шестият българин, обвинен в участие в предполагаема руска шпионска мрежа във Великобритания. Две седмици преди това Максим Кузминов, руски военен пилот, дезертирал в Украйна миналата година, беше намерен мъртъв в Испания, а тялото му беше пронизано от куршуми - включително и от куршум в сърцето.

Седмица преди това Франция разкри мрежа от 193 уебсайта, предназначени за разпространение на дезинформация преди европейските избори тази година. А две седмици преди това Европейският парламент започна проверка дали латвийски евродепутат може да е агент на руските тайни служби.

Въпреки това именно изтеклият през миналия уикенд телефонен разговор между висши офицери от германските военновъздушни сили беше най-експлозивният пропаганден удар на Москва досега през тази година в продължаващата ѝ хибридна война срещу Запада.

Офицерите от Луфтвафе, единият от които е нарушил сигурността, като се е включил в разговора в WebEx чрез незащитена връзка, са обсъждали как Киев може да използва доставените от Германия ракети, за да унищожи Керченския мост, свързващ континентална Русия с окупирания от Русия Крим. Германски официални лица заявиха, че изтичането на информация и последвалите обвинения на Москва, че Германия разработва "хитри планове" за нападение срещу Русия, са явен опит на президента Владимир Путин да раздели съюзниците на Украйна.

Очевидното засилване на разузнавателните операции, ръководени от Кремъл, бележи нова увереност сред руските шпиони след унизителните неуспехи, с които се сблъскаха в началото на 2022 г., твърдят служители на разузнаването и анализатори. Повечето от интервютата са проведени преди изтичането на информация за преговорите за германските ракети.

Първо, западните агенции откраднаха и оповестиха плановете на Москва за нахлуване в Украйна. След като руските танкове започнаха да се придвижват към Киев, европейските столици изгониха 600 дипломати, за около 400 от които се смята, че са шпиони. Разкрити бяха и няколко руски "нелегални" - агенти, действащи без дипломатическо прикритие. Когато руската сухопътна инвазия се забави, Путин постави под домашен арест висши ръководители на ФСБ за груба грешка в оценката на украинската съпротива.

Оттогава основните разузнавателни служби на Русия - военното разузнаване ГРУ, Федералната служба за сигурност ФСБ и агенцията за външно разузнаване СВР - се прегрупираха и обновиха шпионските си умения, за да подобрят шансовете на руските конвенционални военни операции.

Приоритетите остават същите, както преди войната: да се откраднат западни тайни, да се разширят разделенията в НАТО и да се подкопае подкрепата за Украйна. Но методите са станали по-изобретателни, за да компенсират нарушените си шпионски мрежи в Европа и да заобиколят ограниченията за руснаците, работещи на континента.

"Те [руските тайни служби] наистина трябваше да променят начина си на действие. ... да прибегнат до други инструменти", казва вторият разузнавач.

Изглежда, че една от най-големите промени на Кремъл е засиленото използване на "прокси" разузнавателни агенти. Преди войната западните агенции се занимаваха предимно с руски операции, провеждани от руски граждани в Европа. Днес това вече може да не е така. В руските тайни операции вече се използват редица чужди граждани от политиката, бизнеса и организираната престъпност - например сръбската банда, която организира миналогодишното бягство на Артьом Ус, свързан с Кремъл бизнесмен, арестуван в Италия по подозрение, че е продавал американски военни технологии на Москва.

"[Пълномощниците] може да не знаят, че работят за руснаците, може да са престъпници или други лица, на които се плаща", казва вторият разузнавач.

Кремъл също така оказва натиск върху руските изгнаници, за да кооптира тях и други противници на режима, избягали в чужбина след началото на войната.

"Знаем за случаи, в които Москва се е опирала на роднини на емигранти, останали в Русия", казва Андрей Солдатов, експерт по руските служби за сигурност.

За руските шпиони провеждането на операции от разстояние чрез използване на дистанционна работа и прясно вербувани пълномощници има своите плюсове и минуси, смятат анализатори от разузнаването и девет служители, интервюирани за тази статия.

От една страна, има по-големи възможности за отричане. Пълномощниците могат също така да бъдат ефективни за операции като кражба на търговски тайни, създаване на схеми за износ, заобикалящи санкциите, или проникване в компютърни мрежи. Например USB памет, включена към компютъра от чистачка в офиса, може да донесе толкова ценна информация, колкото и тази от човешки източник, отглеждан в продължение на години от "нелегален" служител.

Оперативната сигурност обаче може да бъде и небрежна, а пълномощниците трудно могат да бъдат контролирани без агент на място, който да ги ръководи.

За да се справи с този проблем, руското военно разузнаване ГРУ е започнало да вербува "чисти хора", или агенти без военно образование, които да преминават незабелязано в целевите държави и да установяват лични контакти, според неотдавнашен доклад на мозъчния тръст Royal United Services Institute в Лондон.

"Руснаците все още извършват много дистанционни операции. Но те го възприемат като ненадеждно", казва Джак Уотлинг, един от съавторите на доклада. "Сега целта е да се разработят легитимни прикрития или легенди, за да могат агентите да влизат в целевите държави."

До известна степен старият модел на "легални" руски шпиони, работещи от посолствата, все още се прилага в традиционно неутрални страни като Австрия и Швейцария.

Служители по сигурността от двете страни заявиха, че там все още работят около 150 известни руски агенти под дипломатическо прикритие. Друг служител на разузнаването от друга държава изчисли, че близо една трета от разузнавателните операции на Русия на континента сега се провеждат от "сигурните центрове" във Виена и Женева.

Освен това руските шпиони са укрепили базите си извън свободната от паспорти Шенгенска зона на ЕС. Според служителя Турция и Обединените арабски емирства в Близкия изток са се превърнали във важни отправни точки за руските разузнавателни операции в Европа.

Съобщава се също, че няколко изгонени руски агенти са се преместили в столицата на Сърбия Белград, която поддържа добри отношения с Москва.

Новият подход на Русия беше описан от вътрешната разузнавателна служба на Норвегия в неотдавнашния ѝ годишен доклад: "Очакваме, че Русия ще се опита да компенсира загубата на разузнавачите [чрез], наред с други неща, изпращане на повече гостуващи агенти".

С други думи, Русия би могла да използва повече "нелегални" - като Жозе Асис Джамария, предполагаем бразилски учен, който през 2021 г. заема пост в норвежки университет, но през следващата година е разкрит като предполагаем руски офицер под прикритие и сега очаква съдебен процес.

Почти невъзможно е да се разбере колко ефективни ще се окажат обновените шпионски методи на Русия. "В света на разузнаването винаги си наясно колко много не знаеш", предупреди един западен шпионин.

От една страна, засилващият се авторитаризъм на Путин създава "недоволство" в руските служби за сигурност "и възможност за вербуване, която се случва веднъж на поколение", написа неотдавна в Foreign Affairs шефът на ЦРУ Уилям Бърнс.

Сър Ричард Мур, ръководител на MИ6, е на подобно мнение. "Днес има много руснаци, които са мълчаливо ужасени", каза той миналата година. "Вратата ни е винаги отворена."

Но в същото време експулсирането на руски дипломати може да е затруднило контраразузнаването, тъй като западните агенции преди това са знаели кои дипломати са шпиони и са можели да проследят с кого се срещат и евентуално да ги вербуват.

"Бихте ги поканили в къщата, да пийнете, да представите семейството, да ги накарате да разберат, че сте човешко същество, да култивирате доверие. Това беше елементарно", казва осми западен агент.

Така или иначе, оперативната ефективност на заподозрените нелегални, като Джамайра или Сергей Черкасов, предполагаем руски шпионин, разкрит от холандското разузнаване през 2022 г., често е по-малка, отколкото си представяме.

"Те не разполагат с възможностите, които мнозина си мислят, че имат", казва друг служител. "Спящите шпиони работят сами, нямат голям достъп до секретна информация и разполагат с малка подкрепа".

След нахлуването в Украйна западните агенции също засилиха сътрудничеството си, изграждайки мрежа от бази данни и връзки за залавяне на руски агенти.

"Има много повече международно сътрудничество. То се превърна в приоритет. При борбата с тероризма трябваше да се осмелите да споделяте. Но с Русия и войната в Украйна нуждата е по-очевидна", казва осмият служител.

Дори и при това положение руската разузнавателна машина понякога ще постига впечатляващи успехи - както стана при кибератаката на SolarWinds през 2021 г., която хакна Пентагона, или при неотдавнашното изтичане на информация от Германия.

"Руснаците са такива загубеняци", каза същият служител на разузнаването. "Но - признава служителят - те могат да правят и някои много сложни операции, които от гледна точка на разузнаването са изумително яки".

ИЗБРАНО