Фактологично за решението на КС

Две решения, които са оценка за усилията да се утвърди независимостта на съда и да се ограничи властта на главния прокурор

Снимка: БТА

Фактологично за решението на КС

20:51 | 2 август 2024 | Автор: Институт за пазарна икономика 2 6148 Снимка: БТА

Преди дни преустройството на българска съдебна власт/съд, прокуратура и следствие/ получи своята развръзка. С две решения на Конституционния съд, първото относно шестата поправка на Конституцията, второто - относно механизма за разследване на главния прокурор. Решенията следва да се четат съвместно, тъй като са оценка за усилията да се утвърди независимостта на съда и да се ограничи властта на главния прокурор, включително възможността да бъде разследван при съмнение за извършено престъпление. Публичната им оценка е крайна - от настъпил апокалипсис, до тържество, в което КС е застанал на правилната страна в защита на Конституцията от 1991 г.

А какво на практика се постигна в областта на правосъдието:

- остана текстът на чл. 117, ал. 2 според който основен носител на съдебната власт е съдът, а прокуратурата и следствието са в системата на съдебната власт. Накратко най-накрая се слага разделение на конституционно ниво между правния статут на съдиите от една страна и на прокурорите и следователите от друга. Така едно историческо погрешно разбиране беше ревизирано, а при добра законодателна уредба в съдоустройствения закон би имало и някои положителни последици;

- действащ остава и текстът на чл. 126, ал. 1. Така структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата, които разглеждат наказателни дела. Закриването на Върховната административна прокуратура е факт. Щатът от хора, на които да се търси симулирана заетост е запазен, а финансовите последици от това са отново на сметката на всички данъкоплатци;

- запазва се преуреждането на две спорни правомощия на прокуратурата. Първото, в чл. 127, т. 5 от Основния закон - предприема действия за оспорване на незаконосъобразни актове пред съда в случаите, предвидени в закон. С това действие се ограничава възможността прокуратурата да се вмесва произволно в работата на изпълнителната власт, например, обжалвайки актове, с които се уреждат въпроси извън наказателното право. От общ надзор за законност се преминава към такъв, уреден изрично в законите. Второто правомощие, в чл. 127, т. 6 ограничава също участието на прокурор в гражданските и административните дела като това е своебразно продължение на ограничаване дейността на редовия прокурор до основната функция на прокуратурата - да ръководи разследванията по наказателни дела и да повдига и поддържа обвинение;

- утвърждава се възможността всеки съд по искане на една от страните или по своя инициатива да поиска от Конституционния съд да обяви противоконституционност на конкретен закон;

- механизмът за разследване на главния прокурор при съмнение за извършено престъпление бе отменен на конституционно ниво, но се запази на законово. Така той лесно може да бъде прекрояван и сведен до пълна неефективност.

Отменени бяха разпоредбите, с които да бъдат преуредени структурата и състава на Висшия съдебен съвет, включително разделянето му на съвет на съдиите и съвет на прокурорите. С това действие не е спазен един от принципните стандарти съдиите да имат решаващ глас при избора на председатели на върховните съдилища и при своето професионално развитие и дисциплиниране. Непроменена и неограничена остава властта на главния прокурор над всички редови прокурори на всички нива в системата.

Материалът може да се прочете ТУК >>

ИЗБРАНО