Европейските войници продължават да напускат точно когато НАТО се нуждае от тях
Западните съюзници обмислят възможността за наборна военна служба или национална служба, тъй като заплахата от Русия нараства
Вече не става въпрос толкова за набиране на нови войници, колкото за убеждаване на наличните да не напускат.
Тази седмица министърът на въоръжените сили на Франция Себастиан Лекорну представи план за задържане на таланти, който да стимулира военнослужещите да останат в униформа.
Това се случва няколко дни след като годишният доклад, представен на германския парламент, показа, че през 2023 г. около 1537 войници ще напуснат Бундесвера, намалявайки числеността му до 181 514 души.
"Тези разговори сега се водят във всички столици, във всички демокрации, които имат професионални армии без наборна военна служба", каза Лекорну в понеделник, споменавайки Обединеното кралство и Съединените щати.
"На срещите на НАТО можем да говорим за оборудване, но сега говорим и за ... нивото на задържане", добави той.
Докато Европа се пренастройва в отговор на войната в Украйна, страни като Хърватия обмислят връщането на наборната военна служба. Други, като Дания, планират да я разширят, така че да включва и жени. Германия премахна наборната служба през 2011 г., но тъй като много военни остаряват, отново се обсъжда възможността за възстановяване на някакъв вид национална система за служба.
За страните, които разчитат на професионални армии, предизвикателството е да направят въоръжените сили привлекателни - нещо, което е трудно да се направи във времена на ниска безработица, ожесточена конкуренция от страна на частния сектор и широко разпространено използване на дистанционна работа.
Не само за парите
Във Франция военнослужещите остават в армията средно с една година по-малко, отколкото преди. В Обединеното кралство се наблюдава годишен недостиг от 1 100 военнослужещи, което се равнява на два пехотни батальона, въпреки че правителството е възложило набирането на персонал на частната фирма Capita.
Парите играят важна роля за това хората да останат. Една от водещите мерки на френския план е да се увеличат пенсиите чрез интегриране на бонуси; заплатите също се увеличават. Проблемът обаче е, че условията за работа просто не са толкова привлекателни, като хроничният извънреден труд, отсъствията от дома с месеци и пропуснатите периоди за възстановяване са нещо обичайно.
"Проблемът не е в набирането, а в задържането, трябва да задържим и семействата", заяви адмирал Лиза Франчети, началник на военноморските операции на САЩ, на конференция в Париж по-рано тази година.
По-рано тази година новото правителство на Полша обяви увеличение на заплатите с около 20% в опит да задържи военнослужещите. Минималната месечна заплата за войник се увеличава от 4960 злоти (1150 евро) на 6000 злоти. В отговор на нарастващата заплаха от страна на Русия полските военни бяха увеличени от 95 000 през 2015 г. на 215 000 през тази година.
Френският план включва помощ за намиране на жилище и достъп до здравни грижи и грижи за деца. Двойките, които и двамата работят в министерството на отбраната, дори ако единият е цивилен, ще могат да прехвърлят длъжностите си заедно.
"Предпочитам да има по-малко назначения, за да се подобри задържането на служителите, отколкото да се върви към набиране на нови служители, при което броят на задържаните постоянно намалява", каза Лекорну.
В Германия, като част от усилията за укрепване на националната отбрана, правителството иска да увеличи числеността на въоръжените сили до 203 000 души до началото на 2030 г. - но набирането на персонал нараства бавно.
Специалният комисар на Бундестага по въпросите на въоръжените сили Ева Хьогл заяви, че възстановяването на някаква форма на наборна служба е един от начините да се промени ситуацията, но насочването към жените е по-очевиден ход за спиране на спада, тъй като потенциалът там "далеч не е изчерпан", пише депутатът.
Приетото през миналата година законодателство цели да направи условията по-привлекателни, включително по-голяма подкрепа за грижи за децата и увеличаване на пенсиите за старост.
Има проблеми не само с работното време, но и с основната инфраструктура. "Когато посещавам войските, вече не чувам, че липсват каски и защитни жилетки - а шкафчета", пише Хьогл в годишния доклад.
Според Хьогл ремонтът на казармите и военните съоръжения ще струва около 50 млрд. евро - равностойни на половината от общия размер на специалния фонд, който правителството създаде за обновяване на военните си сили след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна.