Днес ви връщаме в далечната 1930 г., когато банкерът Димитър Иванов и неговата съпруга Надежда Станкович се нанасят в своя нов дом на улица Сан Стефано №6. Къщата е истински архитектурен шедьовър с три входа, салон за гости, сцена с пиано, подземна изба и двор, пълен с... декоративни ягоди.

Сега всички познаваме тази сграда като "Къщата с ягодите", а един проект за нейното демонтиране с цел последваща реставрация резбуни духовете в столицата. По-рано през месеца бизнесменът Валентин Златев, чиято собственост е къщата, оповести готовност и за банкова гаранция за възстановяване на сградата в нейния автентичен вид.

"Точната думичка е събаряне и преизграждане по данни от едно подробно заснемане, но възпроизвеждане само на фасадата. Иначе казано, това означава да направим восъчна фигура на къщата. Дали ще се съгласи господин Златев да се смени с восъчна фигура, която не остарява и няма да бъде засегната от пандемия, например? Същото е. Ще сменим истината с подправена ценност.", каза за Dir.bg доц. арх. Йорданка Кандулкова - ръководител на катедра "История и теория на архитектурата" в УАСГ и участник в изготвянето на експертиза за състоянието на "Къщата с ягодите".

Според експертите, стойността на къщата далеч не се ограничава само до нейния външен вид. Също толкова ценен е интериорът, при това не само със своите дизайн и ювелирна изработка, но и с историята за бита и ежедневието на нейните предходни обитатели.

"Този обект има своята ценност не само с фасадния си облик, а със своята планово-пространствена схема. С организацията на живота вътре, с елементите на интериора. По нея ние четем как е живял банкерът, богатият българин в началото на XX век. Ценността е в структурата, в материята. Вие знаете ли, че тухлите от 1928-1930 година са различни от тези сега?", казва доц. арх. Кандулкова в новия епизод на "Матине".

Mожете да слушате online шоуто на Dir.bg в Spotify и Google Podcasts.

В хода на разговора с доц. Кандулкова изниква и въпросът защо, имайки предвид стойността на тази сграда, къщата е оставена в продължение на десетилетия на капризите на времето.

"Тази къща достолепно е преживяла 100 години. Тя преживя години на варварство, на изоставяне, на безпризорност в отношението към нея. И тя въпреки това стои спокойно, достойно. Сега, представете си я тази къща чисто новичка - облечена в стиропор с някои от същите елементи във външния образ. Влизаш и вътре изведнъж те посреща гранитогресът..."

Какво обаче показва актуалната експертиза, оценяваща сигурността и архитектурната стойност на "Къщата с ягодите"? Налага ли се наистина този паметник на културата да бъде демонтиран, за да се изгради отново?

"Работихме по тази експертиза много сериозно, ръководители са двама инженери. Единият е проф. Милев, който за съжаление в хода на работата почина. Тогава ръководството се пое от проф. Атанас Георгиев, който укрепи "Св. Йоан Кръстител" в Несебър, без да го събаряме. Не знам защо и как у собственика е насадена идеята за преизграждане, това са крайни мерки в опазване на наследството. Рилският Манастир не го преизграждаме, а реставрирахме с химическо въздействие върху дървото. Нашата експертиза за къщата предложи 6 варианта за конструктивно укрепване!"

Екипът на "Матине" потърси коментар и от страна на фирмата-възложител на проекта за демонтаж и преизграждане, а отговорът им можете да видите в новия епизод на предаването. Междувременно съдбата на архитектурното бижу на Сан Стефано №6 изглежда засега остава в ръцете на Столична Община.

"Ако има институция, която пази "Къщата с ягодите" в момента, това е общинската институция. Факт е, че според мен експертизата не е стигнала до институциите. Заключенията предвиждат къщата да бъде опазена по най-щадящия начин - напълно възможно, напълно изпълнимо. Къщата може да бъде осигурена - това е доказано в тази експертиза - без да бъде съборена!"

Целият разговор с доц. арх. Йорданка Кандулкова можете да гледате в новия епизод на "Матине".