Доц. Кайчев: Скопие трябва да скъса с митовете от тяхната историография
Предизборната обстановка в Република Северна Македония катализира антибългарското говорене
От две години комисия от историци на България и Северна Македония се опитва на начертае общото исторически минало на двете държави и да сложи край на митовете в историографията и риториката, която от близо 70 години е една и съща. Ние казваме: "Македонците фалшифицират историята", на което отговорът глас: "Българите крадат македонската история" или "Българите са фашисти", или пък "Нямаме нищо общо с този татарски народ."
Изчистване на историческите спорове обаче заседнаха на Гоце Делчев - не бе постигнат консенсус за идентичността му и съвместно честване на паметта му. Наскоро първият външен министър на Северна Македония Денко Малески призна, че Гоце Делчев има неоспоримо "българско национално чувство", след което последва вълна от остри политически изказвания и критики в страната, а управляващите се разграничиха от неговите думи.
На хоризонта наскоро изскочи и езиковия спор, при който отново стана ясно нежеланието на югозападните ни съседи да признаят, че езикът им е регионална писмена форма на българския език.
За споровете ни със Северна Македония и съвместната историческа комисия, разговаряме с доц. Наум Кайчев.
Доц. Наум Кайчев е български историк, дипломат и заместник-съпредседател на Съвместната комисия по историческите и образователни въпроси с Република Северна Македония. В периода 1999 - 2002 г. е генерален консул на България в Торонто, Канада, а през 2007-2010 г. е генерален консул в Битоля, Република Македония. От 2015 г. е доцент и ръководител на катедра "История на Византия и балканските народи" в Софийския университет. От май 2018 г. е заместник-съпредседател на Съвместната комисия по историческите и образователни въпроси между двете страни.
- Скоро ще станат две години от работата на комисията по исторически и образователни въпроси, която трябваше да изчисти споровете, но съществен напредък няма. Защо са толкова мъчителни и трудни преговорите и кои са основните препъни камъни в постигането на консенсус?
- Комисията започна работа през юни 2018 г. Работата е сложна, свързана с натрупаните доста сериозни различни тълкувания на историята, историографията на двете страни. Но преди всичко е свързана с нежеланието на колегите от Северна Македония да се придържат към начина на работа, който е залегнал в Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество и е свързан с основите на работа на историка, а именно - придържане към историческите извори, към автентически исторически свидетелства, и нежеланието да се разделят с някои от така натрупаните позиции, дори бих казал митове, лъжовни конструкции на тяхната историография.
Известно е, че продължение на четири срещи - от април до ноември миналата година, дискутирахме въпроса за личността на Гоце Делчев като герой от нашата обща история, който трябва да се почита от двете страни, но по различни причини не се стигна до съгласие за предложение за неговото съвместно честване. Прояви се именно това отношение, че колегите от Република Северна Македония на този етап не са склонни да изпълняват договора да се придържат към историческите извори. Дори в прав текст това беше заявено наскоро, че политическият мит за Гоце Делчев бил над всеки документ. Сами разбирате, че това изявление приляга не е толкова на историк, колкото на друг тип обществен деец.
- Преди това имаше пробив в работата на комисия по отношение на Античността и Средновековието. За какво постигнахте консенсус?
- В началото на работата на комисията и преди всичко в края на 2018 г. и февруари 2019 г. имахме известен прогрес, най-вече по отношение на личности от нашата обща история през Средновековието. Постигнахме съгласие за съвместно честване на цар Самуил като се изтъква, че той е владетел на Българското царство, също така за Кирил и Методий като създатели на основата на нашата обща култура и на техните ученици Свети Климент Охридски и Свети Наум Охридски. Но впоследствие този натрупан ритъм беше загубен, поради причини, които вече споделих.
- Освен историк, вие сте бил и дипломат - генерален консул в Торонто и Битоля. Предизборната ситуация в Северна Македония влияе на работата на комисията. Какви са вашите очаквания?
- Безспорно предизборната кампания в Република Северна Македония се отразява и се увеличава антибългарското говорене. В последния месец има серия от публикации, изказвания на политици, включително от опозицията и от управляващите. Но нашата комисия е експертна, тя по договора е създадена като комисия на историци, на учени, които изобщо не би трябвало да се влияят от текущата политика и затова, погледнато в европейски план, решението на нашите колеги, да прекъснат нашите съвместни заседания, трудно може да бъде оправдано.
Ние сме заявили многократно, че сме готови за срещи и подновяване на нашите издания, но засега чакаме от тях отговор. Заседания не сме имали от края на ноември миналата година.
- Сега отново излязоха претенциите на югозападната ни съседка относно официалния им език, в отговор БАН издаде научна книга, която безспорно доказва, че той е писмена регионална форма на българския език. Последва реакция от Съвета за македонски език към правителството, който нарече изданието на българските учени памфлет с нисък стил, който се опитва да попречи на утвърждаването на македонския език в международен план, особено в НАТО и ЕС. Каква беше реакцията на македонските историци от комисията?
- В нашата комисия въпросът за езика не се разисква, тъй като нашата цел е съвсем друга. Той се решава на едно друго равнище. Доколкото съм следил публикациите в Скопие, Съветът за македонския език и други институции очаквано оспорват заключението на БАН. Аз лично не намирам научни аргументи в техните изявления, но за това би трябвало колегите езиковеди да се произнесат с по-голяма компетентност.
- Въпросът за езика не се ли засяга в историческите учебници?
- Нашата съвместна комисия се занимава само с проблемите на историята и образованието, а въпросите за езика не се застъпват, поне не в тези учебници, които досега сме разглеждали - за Античността и Средновековието. Всички ние добре знаем, че тази езикова норма е създадена в тогавашна Югославска Македония, през 1944-1945 г. , а ние все още не сме стигнали до разглеждането на този период. Но нашата комисия разглежда историческите, а не езиковите въпроси, защото езикът е работа преди всичко на филолозите.
- Не е ли твърде неравномерна тази комуникация - българските доводи са научи, а македонските - емоционални? И само към България ли Северна Македония проявява този подход в преговорните процеси, свързани с Преспанското споразумение? Като че ли заседанията на смесената комисия за историческото минало между Скопие и Атина вървят гладко, не се чуват спорове.
- По отношение на Преспанското споразумение има, да ги наречем, някакви движения. Например, с прилагането на търговските марки, именуването на различни търговски стоки в двете страни, които в самото споразумение не са уредени и подлежат на прецизиране. Но действително по-сериозен за тях е проблемът с историческите въпроси, свързани с България, защото историческите свидетелства са много ясни - до Втората световна война миналото на територията на днешна РСМакедония, Вардарска Македония, е предимно българско. И в това отношение все още няма достатъчно желание да се погледне искрено и непредубедено на историческите документи.
- Как учените от Гърция и Албания гледат на споровете ни с Македония?
- Колегите от Гърция като цяло споделят виждането на българската историография, но, разбира се, с известни различия. Т.е. те са по-близки до българското виждане, че до Втората световна война славянското население, особено в северната част на Македония е било българско. Така че по отношение на територията на РСМакедония има голямо доближаване с нашата позиция. Но това са чисто научни статии, като във всяка историография има различни направления и различни позиции за всеки отделен автор.
- Каква е вашата прогноза като историк и дипломат за преговорите за общото ни миналото със Северна Македония?
- Очевидно, че въпросите няма да бъдат решени изведнъж. Това ще бъде един относително продължителен процес. Но е важно да се прави крачка по крачка напред по тези спорни въпроси, които пречат на членството на Р Северна Македония в ЕС. Важна е посоката и да се правят правилните стъпки.
- България догодина ще влезе в предизборна ситуация - предстоят парламентарни и президентски избори. Има ли рискове преговорите в смесената комисия да се усложнят от този процес?
- Въпреки че има тенденции в България за някакво партийно отношение към тези въпроси, все пак водещите политически партии намират общ език и това беше изразено през октомври миналата година, когато беше изработена обща позиция, която беше гласувана с подкрепата на всички парламентарно представени политически сили. Така че, ако се придържаме към този документ, не би трябвало да има някакви по-сериозни политически усложнения.
- Кой е правилният политически ход, който би могъл да ускори работата на комисията?
- Преди всичко трябва да се поднови работата на съвместната комисия. Разбира се, както е известно, има едно взаимосвързване на евроинтеграцията на Р Северна Македония с работата на нашата комисия, произтичаща от Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество.
- Наближава 24 май - Денят на славянската писменост и култура. Не е ли крайно време светът да научи, че кирилицата е българска и как може да стане това?
- Действително, благодарение на Българската средновековна държава делото на светите братя Кирил и Методий е запазено и този цивилизационен принос би трябвало да се изтъкне. В този смисъл предложението светът да научи, че кирилицата е българска има своя смисъл и би трябвало да се подеме от нашата интелигенция, културни институции, цялата общественост и държава.