Като най-безплодното определи седмото заседание на съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси между България и Република Северна Македония съпредседателят на комисията проф.Ангел Димитров.

Вчера и днес имахме много интензивна, заредена с емоции работа, но резултатите са близо до нулата, коментира проф.Димитров на брифинг след двудневното заседание на комисията в София. За да се стигне такава ситуация, очевидно имаме много дълбоки разминавания в интерпретацията на миналото и в начина, по който искаме да решим спорните въпроси, посочи той.

За нас е много важно да продължим работата в духа не на компромисите, а на онова съгласие, което може да бъде постигнато на базата на разбирането на солидните аргументи, отбеляза той. Ние сме преди всичко историци, затова за нас е важно, когато разсъждаваме за миналото, да не го превръщаме в обект на някакви конюктурни интереси, отбеляза проф.Димитров.

Основното разминаване между двете части на комисията е, че нашето желание е първо да се разгледа, анализира и оцени исторически от гледна точка на общото минало ролята, значението и дейността на Гоце Делчев в неговото историческо време, докато колегите ни поставят друг акцент - повече върху отношението към Гоце Делчев от един по-късен исторически период, обясни проф.Димитров.

Проф.Драги Георгиев, съпредседател на комисията, също смята, че срещата е била разочароваща от гледна точка на постигнатото. Според него целта е да се постигне компромис на базата на разбирането на аргументите на двете страни и да се стигне до балансиран поглед върху нещата. Според нас Гоце Делчев трябва да бъде мост, личност, която да допринася за добросъседството и искаме да дефинираме това как ще бъде най-продуктивно за двете общества, допълни проф.Георгиев. Той изрази увереност, че дискусията, която по думите му е била на високо ниво, е добра основа за следващата среща.

Проф.Ангел Димитров допълни, продължавайки метафората, че на него му се иска мостът да има здрави основи, а здрави основи може да има само тогава, когато се знае каква личност е Гоце Делчев, какви са конкретните му цели, а едва след това да се обърнем към късното отношение към една историческа личност. Не бива да превръщаме съвременните формулировки в аргументи за оценка на миналото, смята той.