Дипломация с ваксини на Балканите - солидарност или нещо друго?

Сръбският президент Александър Вучич бе заподозрян, че се възползва от ситуацията, за да изтъкне, че негова е лидерската роля в региона

Снимка: AP/БТА

Дипломация с ваксини на Балканите - солидарност или нещо друго?

11:36 | 9 март 2021 | Редактор : Лилия Чалева 25 3040 Снимка: AP/БТА

Докато властите в Република Северна Македония, Черна гора и Босна и Херцеговина пропуснаха възможността да договорят ваксини против коронавирус още през ноември и чакаха да снабдят населението си изключително с препарати по механизма КОВАКС, те много изостанаха с процеса на ваксинация в условия на бушуваща епидемия. Сръбският президент Александър Вучич, който снабди страната си с ваксини от Русия, Китай, от Пфайзер/Бионтех и Модерна и разполага със значителни количества, бе заподозрян, че се възползва от ситуацията, за да изтъкне, че негова е лидерската роля в региона. Той дари символични количества ваксини на тези страни от Западните Балкани, винаги пред телевизионните камери, пише в анализ БТА за проблемите с ваксините в региона.

Ваксинация

Най-радушно бе прието дарението от премиера на Република Северна Македония (РСМ) Зоран Заев. На 14 февруари на граничния пункт Табановце лично Вучич му предаде кашонче с 4680 от общо 8000 дози ваксина на Пфайзер/Бионтех. Заев изтъкна колко е важно, че първите ваксини в РСМ са дошли "тъкмо от братска и приятелска Сърбия". Без отговор остана въпросът защо ваксините бяха предадени на премиера Заев, а не на колегата на Вучич, президента Стево Пендаровски.

На 17 февруари сръбският премиер Ана Бърнабич донесе пратка от две хиляди дози Спутник V в ЧЕРНА ГОРА след разговор на просръбския политик Андрия Мандич с президента Вучич. Днес, на 9 март, пристигна втора пратка с още 2000 дози руска ваксина, дарени от Сърбия.

В началото на март босненските власти бяха принудени да приемат пет хиляди дози ваксина АстраЗенека, при това отново лично от Вучич, въпреки политическата му роля във войната в Босна и Херцеговина. Дарението бе посрещнато със смесени чувства. Членовете на босненското Председателство му благодариха, а хърватският член на Председателството Желко Комшич посочи, че дори една ваксина да спаси само един човешки живот, жестът си струва. Босненският мюсюлмански лидер Бакир Изетбегович заяви, че вижда "този хубав и символичен жест като ответен жест на това, че Босна изпрати преди няколко месеца на помощ в Санджак свои лекари".

Външният министър Бисера Туркович обаче хвърли сянка на съмнение в качеството на получените препарати като посочи, че дарените дози АстраЗенека са произведени в Индия и трябва да получат одобрение от босненската Агенция по лекарствата. Председателят на опозиционната Партия на народа и справедливостта Елмедин Конакович е на мнение, че Босна е била унизена от дарението от Сърбия. Той заяви за ТВ Ен 1, че лидерите на Босна и Херцеговина "нямат гордост и чест" и приемат ваксини от Сърбия, която крие най-малко десет обвинени във военни престъпления, извършени в Босна. Политическият анализатор Есад Байтал посочи пред Дойче веле, че Босна и Херцеговина не е искала ваксини от Вучич, а той сам е направил този, както изглежда, "внимателно планиран жест на псевдосолидарност, планиран да излъчи посланието "аз не съм този, какъвто ме познавате, а съм този, когото виждате и чувате днес в Сараево".

Вучич заяви в Сараево, че Сърбия се държи като съсед и приятел и не мисли за доминация в региона.

"И ние в Сърбия, и вие в Босна и Херцеговина се надявахме на ваксини от ЕС, но не ги получихме. Ще им благодарим /на ЕС/ през март или април, когато получим първите ваксини по механизма КОВАКС /.../ Ние, балканските народи, можем най-много сами да си помагаме", каза сръбският президент.

Най-силно недоверие и дори съпротива към жестовете на Сърбия имаше в Косово, след като през декември миналата година властите в Сърбия започнаха ваксинация в сръбските райони в северно Косово. В Прищина заявиха, че това е нарушаване на държавния суверенитет на страната, че косовските власти не са давали разрешение за прилагане на тези ваксини и че ще спрат "нелегалните канали" за внос на ваксина. Албин Курти, който е най-вероятният премиер на Косово, заяви, че Косово е ориентирано на Запад и не е сигурно в качеството на ваксините от Русия и Китай и смята за техните препарати, че са свързани с геополитически игри.

Ваксинацията в Албания започна на 11 януари с 975 дози на Пфайзер/Бионтех - дарение от неупомената страна. В следващите седмици започнаха да пристигат пратки ваксини и по линия на механизма КОВАКС. Албания е сключила споразумение с Пфайзер за доставка на 500 000 дози. Премиерът Еди Рама обяви, че масовата имунизация ще започне през април. Той обеща да осигури и 360 000 дози ваксина от "приятелска страна", но не уточни за коя държава става въпрос и кога ще бъдат доставени ваксините.

Количествата ваксини наистина са по-скоро символични, но помогнаха на страните от Западните Балкани да ваксинират поне медицинския си персонал.

Турция отново не разочарова кипърските турци, чиято самообявила се държава съществува благодарение на нейната помощ. Досега Анкара е изпратила на кипърските турци общо 100 хиляди дози от китайската ваксина КоронаВак, с която се извършва ваксинацията в Турция.

Около десет пъти по-малко количество ваксини е било предоставено от ЕС на признатата единствено от Анкара Севернокипърска турска република /СКТР/. Съюзът е изпратил 10 570 дози от препаратите на Пфайзер/Бионтех и Астра Зенека на кипърските турци, а на своята членка Република Кипър ЕС е предал над сто хиляди дози.

Турският вицепрезидент Фуат Октай определи количеството, осигурено от ЕС на кипърските турци, като минимално, "колкото да се каже", че има изпратени ваксини.

"Но ако гледате представянето, рекламата и шума, който се вдига, ще си кажете, че ЕС е ваксинирал цялата общност", каза той по време на посещение на премиера на СКТР Ерсан Санер в Турция миналата седмица. "Ние естествено като родина майка и страна гарант не останахме безучастни и няма да останем и в бъдеще", похвали приноса на Турция Октай.

Населението на признатата само от Анкара СКТР наброява приблизително 330 хиляди души и поставянето на всички осигурени дози ваксина би я наредило сред първите в света по дял на ваксинираните.

В Кипър въпросът за изпращането на ваксини от ЕС за кипърските турци предизвика напрежение. Лидерът им Ерсин Татар първоначално заяви, че ще приеме ваксините, само ако бъдат получени директно от ЕС, а не чрез Република Кипър, чието правителство те не признават. Татар обаче беше подложен на критики за тази позиция дори в самия Северен Кипър и обвинен, че политизира въпрос от решаващо значение за общественото здраве.

В крайна сметка Татар беше принуден да отстъпи и да се съгласи признатата само от Анкара Севернокипърска турска република (СКТР) да получи ваксините чрез Двуобщностната техническа комисия по здравеопазване. Така в Северен Кипър бяха изпратени от ЕС ваксини на Пфайзер/Бионтех, които преминаха през контролираната от Република Кипър територия на острова.

Засега Турция е далеч по-малко активна в "дипломацията с ваксини" в сравнение с помощта, която изпращаше миналата година, под вид на защитни маски, дезинфектанти и други пособия, необходими за превенция от КОВИД-19. Турски самолети разпращаха пратки до различни точки на света, придружени със задължителния цитат на персийския поет и суфистки мистик Мевляна Джеляледдин Руми - "След отчаянието идва нова надежда, след мрака - много по-ярко слънце". Може да се очаква обаче, че с одобряването за употреба на някоя от разработваните турски ваксини, Анкара ще прояви щедрост и към други страни от региона и отвъд него като част от дипломацията с ваксини, смятат наблюдатели.

Ваксинацията в Република Молдова започна в началото на месеца благодарение на партида ваксини, дарени от РУМЪНИЯ. Първите 21 600 дози на компанията АстраЗенека пристигнаха в Кишинев на 27 февруари. Самолетът с ваксините бе посрещнат лично от президентката Мая Санду. "Много сме благодарни на братската страна за ваксината", каза тя.

Румънският посланик в Кишинев Даниел Йоница отбеляза, че първите дози идват от Румъния предвид "специалните отношения между двете страни, базирани на езика, културата и историята". Молдова е била част от Румъния до 1940 г., когато е била анексирана от Съветския съюз.

В началото на пандемията - през май 2020 г., Румъния изпрати на Молдова помощ под формата на медицинско и защитно оборудване, която бе предадена под един мост в покрайнините на Кишинев. Това бе изтълкувано от мнозина като унизително отношение спрямо Букурещ, но тогава президент бе проруският Игор Додон. Ситуацията изглежда се променя при проевропейски ориентираната Мая Санду. Първият й гост от чужбина бе президентът на Румъния Клаус Йоханис, който предложи на Молдова безвъзмездна финансова помощ от 100 милиона евро за разширяване на сферите на сътрудничество и помощ за борба с пандемията, състояща се в предпазни медицински средства и 200 000 дози ваксина.

В. "Адевърул" коментира, че с една добре обмислена стратегия Република Молдова може да се превърне в интересен пазар за Румъния в периода на икономическо възстановяване след пандемията.

Румъния е постоянна и последователна в подкрепата за Кишинев - през февруари Букурещ изпрати хуманитарна помощ на стойност около 2,3 милиона евро, състояща се от защитни маски, гащеризони и ръкавици. Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен дори проговори румънски език, оценявайки жеста. В Туитър Фон Дер Лайен написа "Мулцумеск (благодаря), Румъния".

ИЗБРАНО