Димитър Гърдев е дипломат и политик, народен представител от ПГ на "Има такъв народ" в 45-ото и 46-ото НС. Председател на Комисията по външна политика в 46-ия парламент. Ръководител на Делегацията на България в Съвета на Европа.
"Приемането по въздух в Шенген безспорно е една положителна стъпка в този процес, но липсата на крайна дата за сухопътните граници е главната забележка, защото това е най-важната цел. Австрия не се е ангажирала с никакъв краен срок. И тя пак има право на вето", коментира Димитър Гърдев в интервю за Dir.bg. Той е притеснен особено от факта, че с това споразумение "ние сега дадохме дадохме възможност Австрия да бъде изведена като самостоятелен фактор, извън органите на ЕС". Международният анализатор припомня, че досега всички тези въпроси бяха разглеждани от Европейската комисия и Европейския парламент. "Цената е ясна, ползата е абсолютно неясна", обобщава Димитър Гърдев, който подробно се спира на всеки от детайлите в документа и обяснява рисковете. Вижте и неговата прогноза за европейските избори.
- Г-н Гърдев, трябваше ли да се съгласим да бъде частично приемането ни в Шенген и каква е практическата полза от него?
- Естествено, че може да се оцени като полза пълномащабното приемане в Шенгенската зона и тогава можем да говорим за един окончателно завършен процес. Защото всяко нещо, което е частично, разбира се, е някаква стъпка по пътя. Въпреки че отново има паспортни проверки, това е ясно. Може да се тълкува като едно междинно положително решение, но най-важното за България и нейните граждани е пълноправното приемане на страната ни в Шенгенската зона, което да облекчи бизнеса, да намали опашките по основните сухопътни граници с Гърция и с Румъния, което да минимализира тези огромни загуби, които нашите превозвачи и нашите търговци имаха в последните 10-12 години. Казвам го неслучайно, защото от този период нататък България е изпълнила всички необходими изисквания за приемането на страната ни в Шенген по договора на ЕС от Лисабон. Всяко едно забавяне през тези години беше вследствие на едни спънки и на едни затруднения, които не фигурират в договора с Европейския съюз.
Не искам да влизам в такива определения за "грешки" и за "похвали", защото имаше и фойерверки, представяне като на финален етап, едва ли не. Не, това не е финален етап. Финалният етап е пълномащабното приемане. И точно това е най-важното, защото не може да бъде цел на една страна частично приемане. Както не може да бъде цел да вземете книжка за кола. Целта може да бъде да се научите да шофирате и с тази кола да си вършите работата. И по същата тази логика България може да каже, че е постигнала успех, когато вече функционира активно в Шенгенското пространство и се виждат ползите от това. В момента българските граждани са в състояние, при което им се предлага една междинна такава спирка, но ползите ще ги видим само когато завършим приемането в сухопътен път. В договора няма междинно приемане - има или пълно приемане, или не.
- Тогава каква валидност и законност има такъв един документ, като този с Австрия, след като няма такава клауза в договора с ЕС?
- Точно това е много интересното, за детайлите, които са изключително важни. България беше държана в това положение повече от десет години именно защото се съгласи тогава да приеме едни условия от Нидерландия, Австрия, Франция, Германия, Белгия, имаше доста държави, чиято съпротива преодоляхме, и тогавашното правителство прие едни условия, които не са записани в европейския договор. Смятам това за грешка, защото видяхме какъв е резултатът. Тогава България може би се надяваше на едно безпристрастно отношение, да няма двойни стандарти, но такива бяха пълномащабно приложени към страната ни. Защото ние се съгласихме да бъдем оценявани по едни критерии, които даже не бяха записани. Изискваха се положителни доклади във връзка с мониторинговия доклад за България и Румъния. Ние получавахме тези положителни доклади, но въпреки всичко се поставяха нови условия. В един момент се постави условието да се постигнат два положителни доклада един след друг и това се случи. После се постави условие от Австрия и Нидерландия за двете страни да бъдат изготвени отделни такива мониторингови доклади, защото тази процедура беше вече въведена за всички членки на ЕС, което беше необяснимо, защото така или иначе ще бъде изготвен такъв доклад за всяка отделна държава и той не може да бъде различен. И те видяха, че България се съгласява на едни такива допълнителни условия без краен срок и без крайна дата.
- Грешка ли беше да се съгласим да оставим сухопътното ни приемане на бъдещето без конкретна дата?
- Най-големият проблем е, че България не договори крайна дата за приемането ни в Шенген и със сухопътни граници. Примерите, които са давани, че и самата Австрия е приемана поетапно, първоначално по въздух, там се пропуска важният момент, че тогава Австрия се договори и получи крайна дата, и в рамките на една година беше приета пълномащабно в Шенген. Това при нас не се случи. Аз не мога да обвинявам австрийските политици, австрийската държава, че тя си следва една дълготрайна, многогодишна политика и гони някакви свои вътрешнодържавни интереси. Но това, което мога да кажа абсолютно критично, е, че в края на краищата, българските преговарящи не успяха да достигнат до един ангажимент за край на този мониторинг. Защото по този начин, както беше разтегнат през годините, тези споразумения, които виждаме в пресата, дават основание по същия начин те да бъдат прилагани още много време.
- Управляващите отричат, че ще приемаме повече мигранти по силата на тристранния ангажимент с Австрия и Румъния. Опозицията вади числа в обратната посока. Кабинетът го нарече дезинформация. Как да се ориентират българските граждани между твърденията на МС, на властите в Австрия и на нашите политици?
- Обикновено най-важното и основният принцип, чрез който може да се отличи дезинформацията и да се борим с нея, е когато имаме пълната информация. Само че тук това не го видяхме. Управляващите не дадоха никаква информация, напротив, скриха се. Научаваме за тези неща от чужди медии, от чужди депутати, виждаме представени от парламентарните групи официални документи - и от БСП, от "Има такъв народ", включително питания в австрийския парламент - колко са били мигрантите, колко са били регистрирани, колко са дошли от България, колко трябва да приеме страната ни по Дъблинското споразумение. Това са нормални въпроси в обществото и тъй като се получи информационен вакуум, управляващите търпят критика, че всъщност те дадоха възможност за дезинформация. Досега не са публикували официално тези документи. Освен това по правилника на Народното събрание, който е с ранг на закон, министър-преедседателят преди Европейски съвет трябва да се яви в пленарната зала и да информира народните представители за целите, позициите. Също така в правилника е записано, че след Европейски съвет министър-председателят докладва пред парламента за постигнатите резултати и споразумения или пропуснатите резултати. Това е нормалният ред. И отговорът на въпроса ви е, че именно неспазването на тази парламентарна процедура даде възможност за така наречената дезинформация. Но да видим дали тази дезинформация не дойде поради пълната липса на информация от тези, които всъщност бяха задължени да я дадат.
- Трябва ли парламентът да ратифицира това споразумение, както твърди опозицията?
- Нека да го видим първо какво е. Когато го видим в пленарната зала, тогава вече ще узнаем за какво става дума, какви ангажименти са поети.
- Все пак в навечерието на Нова година парламентът беше във ваканция, да отчетем и това.
- Няма никакво значение, те си даваха интервюта, имаше прессъобщения, премиерът беше на посещение в Атина. Никой не е спирал правителството да обяви официално своята позиция и тези изявления да бъдат в нормално време, не посреднощ, да се свика комисията, както беше свикана тази по външна политика. Само че, забележете, не беше свикана на заседание, а на работно съвещание, което означава, че могат да не канят останалите членове на комисията, които не присъстваха. Оттам идва дезинформацията и вакуумът.
- Да разтълкуваме детайлите в споразумението с Австрия, доколкото бяха споменати.
- Както споменах, абсолютен пропуск е, че България не настоя за крайна дата. Защото това мъчение ще бъде отново разширено. Другото е, че към страната ни се поставят едни условия и ще бъде оценявана от фактори, които не зависят от нас. Едното е завишението на патрулите на Фронтекс по границата, но това не е решение на България и не зависи от нея, а от Фронтекс. Ние не можем да влияем върху процеса. Другото е - да бъдат отпуснати финансови средства допълнително за техническо оборудване на границата. Това също не зависи от България. Ами ако решат да не ги отпуснат? Ето ново основание на Австрия да отлага присъединяването на България в истинския Шенген.
- Тоест, има клопки за нас в това споразумение?
- Има пропуски, които българските преговарящи трябва да ги обяснят защо и по какъв начин могат да бъдат парирани и има ли някакви допълнителни ангажименти. Другият ангажимент - настоява се за въвеждане на многофункционални точки за проверка на границата между България и Румъния. Но това е двустранен процес, това са прерогативи само на България и на Румъния. Една друга държава, Австрия, в момента налага едно решение, което е от компетенцията на другите две равноправни държави членки. Представете си, ако България беше настояла за налагане на шенгенска граница или така наречените многофункционални точки за проверка между Белгия и Нидерландия, каква щеше да бъде реакцията?! Ако трябва да продължим нататък - за ангажимента на България по Дъблинското споразумение, на България по същия начин се поставят условия. Дъблинското споразумение не се спазва в момента, защото то ще бъде подложено на ревизия, тъй като изискванията по него не се спазват от редица държави. Представете си, ако трябва Италия, Испания, Гърция, които по Дъблинското споразумение, трябва всички тези, които са били регистрирани там, да бъдат върнати обратно - това са милиони хора.
- Но когато променим Дъблинското споразумение след месеци, това няма ли да обезсили сегашното с Австрия, което стъпва на Дъблинското?
- Точно тук ми е въпросът. А ние сме подписали двустранно споразумение с Австрия. И дали това няма да доведе до една колизия? Австрия много внимателно и обстойно си е защитила интересите. Има още една точка от допълнителния анекс - че България се задължава да участва в новите процедури по миграция на ЕС. Това е извадено като отделна точка. Австрия много се притеснява, че тъй като към България са прилагани двойни стандарти за Шенген, може да блокира по-нататъшни нейни инициативи по този въпрос в ЕС. Австрия се притеснява от правото на вето на България и вижте как е записано в тази четвърта точка - че България се задължава да не го налага, едва ли не.
- Тогава защо страната ни избърза, а не изчака първо да бъде реформирано Дъблинското споразумение?
- Тези въпроси са абсолютно логични да бъдат задавани към тези, които са участвали в договарянето на този документ, в неговото подписване и реализиране на ангажиментите, които трябва да бъдат изпълнявани. Още един момент е много интересен - това е засилването на съвместни патрули на екипите на контролните точки за приемането на бежанците, включително с австрийски полицаи. Което означава, че оттук нататък регистрацията на бежанците, които преминават през България ще бъде стриктно следена и всеки един, който премине, ще бъде регистриран. Пропускане с нерегистрация, това, което се случваше през годините и по тази причина много от мигрантите не казват, че са минали през България, това също е предвидено в документа и австрийската държава много внимателно си е поставила и тази контрола. А вълните от бежанци към Европа ще продължават, това няма да спре десетилетия.
- Това споразумение с Австрия търпи ли ревизия в някакъв момент?
- Ето, на всички тези въпроси, които са и мои, трябва да отговарят хората, които са го подписали. И друго е изключително важно, което вече е чиста дипломация. С това споразумение България предостави статут на Австрия, който тя нямаше до момента, по въпросите за приемането на България и Румъния в Шенген. Защото подписа обвързващо държавно споразумение конкретно с тази страна. Досега всички тези въпроси бяха разглеждани в основните органи на ЕС - Европейската комисия и Европейския парламент. Ние оттам получихме абсолютно всякакви положителни доклади. Това са органите в структурата на ЕС, които се занимават с тази тематика.
Ние сега дадохме дадохме възможност Австрия да бъде изведена като самостоятелен фактор, извън органите на ЕС. И по този начин се лишаваме от много от съюзниците, които имахме, в лицето на държавите, които ни подкрепяха. И тази форма на натиск върху австрийското правителство и парламент, беше успешна. И в момента ни се предоставя въздушен и морски път, и допуск до системата ШИС /Шенгенската информационна система - б.а./. Чисто и просто, в момента изведохме една държава, която има подписано споразумение и може да се базира върху него. Всеки един упрек към България, че не спазваме по някакъв начин Дъблин, че не приемаме незабавно обратно тези, които са били регистрирани и са преминали през територията ни, досега срещаше нашия отговор, че това е нормален процес в целия ЕС. Има държави, които не приемат в пъти повече. Но сега в момента ние се задължаваме и Австрия ще извади подписания документ съвсем основателно и на базата на този документ има възможност съвсем официално да предявява претенции по изпълнението на тези точки. Аз не ги обвинявам. Моите въпроси са към тези, които участваха в изготвянето и подписването на това споразумение и по какъв начин България получава уверение, категорично, с дата, че ще бъдем приети пълномащабно в Шенген.
- С други думи, България вече ще отговаря пред Австрия, а ЕК, ЕП и въобще ЕС няма да може да ни защити по никакъв начин?
- Това се подразбира категорично. ЕК или ЕП, ако има положителен доклад, Австрия ще представи документа и ако има възражение, ще каже "ние имаме двустранно споразумение, нашата позиция е оправдана". Или да обобщим - приемането по въздух безспорно е една положителна стъпка в този процес, но липсата на дата е главната забележка, защото това е най-важната цел. Това не е договорено. Австрия не се е ангажирала с никакъв краен срок. Но тя пак има право на вето, не се отказва от това. Но тук говорим за цена - полза. Цената е ясна, изброихме рисковете, ползата е абсолютно неясна.
- Предстоят европейски избори през тази година. Очаквате ли разместване на основните пластове в ЕС, промяна в курса, кой ще вземе връх, според Вас, проевропейски настроените или евроскептиците?
- Тенденциите, които виждаме в изборите в Нидерландия, в Италия, Словакия, са ясни - бележат ръст консервативните партии. Но аз не казвам, че те са антиевропейски. Техните основни искания са защита на правата на европейските граждани, една по-консервативна политика, един ангажимент, свързан по-скоро с интересите на ЕС и на страните членки, отколкото с глобализацията. И заради това трендът, който виждаме, е в тази посока. И наистина очаквам по-голямо присъствие на европейския консерватизъм.
- Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел заяви, че ще се кандидатира за евродепутат на изборите за Европейски парламент през юни и ще се оттегли, което означава, че Орбан може да го оглави хипотетично, тъй като Унгария е временно председателстваща съюза. Това възможно ли е и какъв е начинът да се избегне?
- Тук моят въпрос е защо трябва да говорим за начин на избягване на процедура, която е регламентирана с европейския договор.
- Заради притеснения от позициите на унгарския президент?
- За мен е неприемлив начинът и спорът, защо трябва с процедурни хватки да заобиколим нещо, което представлява абсолютно законова процедура и реално право. Ето вижте къде е сблъсъка в самия Европейски съюз и много правилно зададохте този въпрос във връзка с предишния - ЕС страда от двойни стандарти. Много от държавите негодуват заради това, че не се спазват правилата, че не се прилагат, както и в България по същия начин - когато говорихме за Шенген. По същия начин точно тези механизми и хватки, едва ли не, чисто процедурно да не позволим на Унгария да бъде председател. Защо? Тя е член на ЕС. Какво точно ще се случи? Това е основният въпрос за мен. Защо трябва да бъдат процедурно заобикаляни права? Аз не мисля, че Орбан, като стане временно председателстващ, ще разпадне ЕС или пък ще прекрати помощта за Украйна. Дори мнението на Орбан и на другите евроскептици - те са част от нашия ЕС и са абсолютно легитимни. Въпросът е, че всичко трябва да бъде обсъждано по един демократичен начин. И в тази връзка самото дискутиране на това как да попречим на това да бъдат изпълнени условията, които са предоставени от ЕС, за мен е нелегитимен. Тук се поражда едно дълбоко съмнение в това, че правилата са еднакви за всички. Също така едно подозрение, че може би някакви сили в ЕС тайно се договарят за неща, които се провеждат като ограничителни процедури, което е немислимо. Чисто в имиджов план, това е грешка.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}