COVID дилемата: Изолационисти срещу бунтовници

Заразата и извънредното положение задълбочиха разделенията в обществото - нужно ли е това?

12:08 | 4 май 2020 | Автор: Юлия Владимирова 741 26086

За СОVID-19 всеки ден се разгарят ожесточени спорове в социалните мрежи. На барикадата са две ядра - на конспиративните теоретици и на така наречените диван интелектуалци (от художественотворческата интелигенция), които винаги знаят всичко за политическия, но и епидемологичния живот. Насажданата от медии и политици обществена хистерия създаде ожесточени лагери, които отново разделиха хората. Този път борбите напуснаха традиционните очертания на вечното дерби между леви и десни, либерални и консервативни, и се пренасочиха в друго поле, което ги центрофугира неочаквано до два основни лагера - на изолационисти и на бунтовници. Има, обаче, и една трета група хора, по-малко шумни и по-смислени, които стоят по средата и главите им все още не са прегряли от ежедневно самоубеждаване в една и съща информация. А най-високо в облаците са почитателите на конспирацията.

Извънредна обстановка

Още от началото на изолацията започнаха да се образуват лагери, които определят кой към каква теория за вируса принадлежи. Групираха се основно два войнстващи фронта: така наречените почитатели на доцент Мангъров, които основно споделят неговите виждания, че това е вид вирус, който трябва да бъде преодолян чрез създаване на стаден имунитет сред хората, както и че от тези крайни мерки няма кой знае колко резултат, освен, че светът се разпада социално и икономически, заради което страдат най-вече обикновените хора. В крайна сметка в момента ние преживяваме точно това, за което доц. Мангъров говореше още в началото, но беше поставен настрана.

Другият фронт се бори срещу тезите на доцент Мангъров, като твърди, че те за заплашителни за обществото и че случилото се в Италия, Испания, Франция, Великобритания, САЩ ни дава само доказателства колко опасен и страшен може да бъде вирусът за заразените или с една дума, че доц. Мангъров е шарлатанин. Те са привърженици на дълбоката изолация и се подиграват на хората, които излизат да се разхождат или тичат в парковете.

Тезите на доцент Мангъров често биват критикувани като такива, които не стъпват на реални математически изследвания именно заради плачевните резултати в някои държави. В крайна сметка видяхме, че стадният имунитет, чийто привърженик беше и британският премиер Борис Джонсън, го прати в интензвивното, а знаем, че не всеки обикновен човек на този свят би могъл да се ползва със здравните привилегии, с които се ползва Джонсън.

Тук обаче ще направим едно уточнение, че доцент Мангъров се занимава с инфекциозни и вирусни заболявания от 1982 г., има много богат клиничен опит и експертиза, заради което не може информацията, която той изнася да бъде линчувана от хора, които ползват думата вирус в речника си за първи път в живота. Според него много от хората в страната не са разбрали, че са изкарали вируса и е много вероятно това да е така отколкото да дойдат тировете за товарене на трупове (по прогноза на нашия премиер).

Попадащите под езотеричното (на моменти) въздействие на доцент Мангъров критикуват другия фронт като поддръжник на властта, като лоялисти, които доброволно се превръщат в роби на режим, който може да донесе социален колапс на държавата ни, затънала така или иначе в ситуация на дълбоки неравенства. Доцент Мангъров обаче е прав в едно - че трябва да се научим да приемаме този вирус по-нормално. В изолационисткия хор, обаче, това няма как да стане: те са склонни да докажат с 50 еднакви текста от различни медии, че светът привършва с този вирус и оттук нататък трябва да се укриваме в подземията.

Стига се до въпроси хлябът или заразата? Нима трябва да поставяме избора така? Десетки хиляди българи, доскоро заети в различни браншове, в момента нямат работа и буквално няма от какво да живеят. И държавата, която толкова се хвалеше с тежките и работещи мерки, не направи нищо за тях, нито пък ги защити от вируса. Нито защити лекарите на първа линия още в началото с нужното количество предпазни материали.

Виж още Борисов излезе рамо до рамо с Мутафчийски и обяви: Щабът не е разформирован

Заради покачващите се температури и сухото време и някои предположения на медиците, че с това вирусът може би ще отслабне, в много европейски държави мерките вече не са толкова строги, но и преди това, на фона на опразнените площади и улици в Брюксел, Рим, Мадрид, виждахме и снимки на спортуващи сред зелени площи и пълни слънчеви паркове с психически уравновесени хора. Според изследователи от Харвард пък COVID-19 може да не изчезне при по-топло време като твърдят, че може да са необходими многократни периоди на социално дистанциране.

В Германия мерките никога не станаха такива, както тук, но държавата в крайна сметка регистрира много по-малко смъртни случаи в сравнение със съседите си, а зоологически градини, музеи и публични обекти, предприятия вече постепенно отварят. Германия обаче в началото на епидемията разполага с 28 000 легла за интензивно лечение, а с началото на кризата, страната увеличи броя легла на 40 000, което означава, че здравната система на страната никога не е била претоварена.

Изолационистите стриктно следваха брифингите на НОЩ и това изпълваше нощите им с фантазии как вирусът ще им почука на вратата на следващия ден като неканен гост. За тях животът има по-малко смисъл, когато вече осъзнават, че няма да има генерали нощем и се чувстват измамени, разочаровани и излъгани от същите тези хора, които са им давали посока за бъдещето.

А от брифингите на НОЩ често, освен ежедневната информация за заразени, се подсилваха страхът и тревожността в хората. Освен математическа информация, която би ни била напълно достатъчна, от тези брифинги ни ставаше ясно, че не сме достатъчно дисциплинирани, трябва да търпим всичко, защото няма кой да ни лекува и не можем да си позволяваме да критикуваме (премиера). Дали именно художественотворческата интелигенция, следила стриктно брифингите, не би трябвало да формира точно сега една здрава критика на обезкървяваната десетки години здравна система, продавана на търг за благото на частното здравно лечение и причината да се закриват болници и отделения в малки градове, всички построени по времето на социализма?

Виж още Ангел Кунчев против КПП-тата, Атанас Мангъров пише на премиера: Бъди смел!

Умерените бунтовници пък не са нито изолационисти, нито бунтовни до готовност за протест срещу 5G радиацията. Умереното ядро се появява между двата ожесточени фронта. То прегръща като по-разумни и тезите на доцент Мангъров. Умерените харесват и проф. Мутафчийски и го намират за положителен герой, но все пак в случая - движещ се рамо до рамо с Борисов и под негов контрол. Битката между двамата така и няма да излъчи победител, защото и двамата, може би от силно натоварване и прегаряне по темата, отприщиха вълна от недоволство заради свои изказвания.

Всички, надявам се, сме наясно и имаме волята да свикнем с идеята, че ще трябва да се научим да живеем, излизаме и контактуваме в присъствието на коронавируса с нужните мерки - дезинфекция, дистанция и лична хигиена. И с години да си стоим вкъщи и да мечтаем за ген. Мутафчийски всяка нощ, може да не прихванем коронавирус, но да понижим значително имунната си система и да ни налегнат беди и болести от друг характер.

Според икономическите резултати, увеличаващата се безработица и все по-трудните условия на живот за милиони хора по света вследствие на тези мерки, трябва да си даваме сметка, че те не за всички са приятен престой у дома с фрешове и йога- както често ставаме свидетели по медиите за звездния карантинен живот на хайлайфа. Има буквално изхвърлени на улицата хора, които трябва да намерят работа, но и да бъдат защитени от държавата.

Световната здравна организация също се опита да ни убеди, че ще трябва някак да свикнем с това, че вирусът ще е все още част от ежедневието ни и да се научим да управляваме животите си и с неговото невидимо присъствие. Трезвият поглед може да прогони параноичния страх, че утре ще умрем, че ако излезем, е престъпление или че светът върви към своето мрачно Откровение, пред което ние трябва да стоим на колене кротко у дома, послушно да гледаме брифингите на генерала с пагоните, който строго изпод вежди ни реди мрачни статистики, а от време на време Борисов онагледява ситуацията с чували и тела. И после, дали понеже е премиер на действието, дали просто не го свърта на едно място, се отдава на динамична самоизолация, мята се в джипката и препуска за среща с багеристи и проверка на поредната отсечка от строежа на магистрала с Хемус. Неговият си начин за #stay at home....

Виж още Мерките постепенно отпадат: Къде и какво подновява работа в Европа от днес

Доброволното ни отдаване на извънредните мерки за следене, наблюдение и контролиращи действия на властта, които скоро няма да се наричат извънредни и ще преминат в нов закон като "редни", би трябвало да бъдат тревожни, ако не искаме да осъмнем като в "1984". Време е да изградим навици, с които да се пазим от заразяване, да носим дезинфектант винаги в джоба си, например, и да спазваме дистанция.

Мерките и тук вече официално бяха смекчени като задължителното носене на маски навън отпада. Брифингите също отпадат. Край на среднощните вълнения и статистиката с привкус на военна сводка. Плахо и бавно ще започнем да се връщаме към нормалността, но с разбирането, че нищо вече няма да е като преди. И колкото повече ще избледнява призракът на заразата, толкова по-ясен ще бъде образът на кризата. Икономическата криза, за която, уви, антикризисен щаб няма, среднощни брифинги - също. Праймтаймът мълчи.

Интересно наблюдение в битката между изолационистите и бунтовниците е, че има още едно крайно ядро, за което пък светът има съвсем различни очертания и закони. Това са конспиративните теоретици, те се бунтуват срещу всички останали. Казват, че коронавирус няма, а това е просто радиация от 5G мрежа, която отвежда към световен заговор на илюминати, за да се пренареди новият глобален ред в полза на масоните. Изолационистите пък са готови с години да практикуват медитация вкъщи, да пишат едни и същи статуси във фейсбук и вечер да пригласят на НОЩ, а дори да дойде тоталитарна диктатура, те ще й се зарадват, защото тя ще ги предпази от коронавируса (и няма да е комунистическа).

Общото между двата случая е, че са управлявани от страха, като единият е насажданият страх от властта и НОЩ, а другият страх е насаждан от опитите да станем нечии други пионки с инсталирани 5G чипове, с които американските служби да ни следят. Липсата на какъвто и да е рефлекс за критика към натиска, с който ежедневно властта ни пресира, плаши, манипулира и облъчва и абсолютната вяра, че тази същата власт прави всичко за нас - онези, които тя иска да спаси от Злото, е наивно по точно същия начин.

Виж още Пуснаха първите гривни за следене на хора под карантина

Прави впечатление, че изолационистите не изглеждат като хора, които се засягат на обиди от генерали, тоест изгледа, че те самоизключват от адресати на посланията. За всички е ясно, че бунтовниците са жертва на окултни теории, но безспорният реалистичен поглед върху ситуацията, с който обикновено изолационистите смятат, че разполагат, ги отнася в един друг кръг - на послушковците. И то в момент, когато не е добре да си послушко. Но и за този, както за всеки друг момент, в тях израства високото стъбло на фразата мантра - по-добре с тези, отколкото да се върне комунизмът. По-добре да се чудим какво да измислим срещу президента, отколкото да активираме критика срещу кражбите на ГЕРБ.

Наместо тежките ритници, струва ми се, трябва да се намери разумно чувство на солидарност, че всички заедно живеем в този изненадващ ни с такива явления свят и в него да запазим и чувството си на свобода като граждани, с което да можем да избираме. И не винаги, когато ни заповядат, да се подчиняваме на мерки за контрол и дисциплина, които в крайна сметка няма да ни освободят от вируса, нито ще създадат по-добри условия за живеене на медицинските работници и всички останали. Не са виновни недисциплинираните граждани, а недодяланите съшити на коляно заповеди, които се менят от ден за ден и предизвикват основно хаос. Освен това не "лошите" граждани бяха виновни за самолета с болната от коронавирус пасажерка, който смачка огромния балон пълен с хвалби за висококачествените мерки на правителството.

И когато ви нарекат диванна армия, тулупи, мисирки следващия път, без дори да се извинят, се замислете дали не ви възприемат като послушно стадо, което блее без да мигне пред екрана, мълчи, не пита и изпълнява.

ИЗБРАНО