Часовникът на ескалацията: Колко стъпки делят Русия от ядрен удар

Проблемът с политиката на Москва е, че САЩ не само не се намесват пряко в конфликта в Украйна, но и не отговарят на руските ядрени заплахи

Снимка: iStock by Getty Images/БТА

Часовникът на ескалацията: Колко стъпки делят Русия от ядрен удар

12:48 | 17 август 2023 | Автор: Максим Старчак, Carnegie Politika 528 25864 Снимка: iStock by Getty Images/БТА

Дрънкането на ядрени оръжия от страна на Русия по време на войната с Украйна формира парадокс на стратегическото възпиране. От една страна, Русия не иска да допусне пряк сблъсък с ядрена сила. От друга страна, тя ескалира конфликта, за да въвлече САЩ в стратегически диалог и да поиска отстъпки. Проблемът с политиката на Москва е, че САЩ не само не се намесват пряко в конфликта, но и не отговарят на руските ядрени заплахи.

Русия на Путин

Стратегическо сплашване

Стратегическото възпиране се осигурява от наличието на боеспособни ядрени сили в състава на руските въоръжени сили. В деня преди инвазията руският президент Владимир Путин издаде неясна заповед за преминаване към "специален режим на готовност". Седмица преди нападението Русия проведе и учения на стратегическите си ядрени сили. По този начин тя изпрати предупредителен сигнал срещу пряка намеса на силите на НАТО.

Един от стълбовете на руската политика за ядрено възпиране са международните договори за контрол на въоръженията. Като преустанови участието си в договора СНВ-3, Москва даде сигнал, че може да не се въздържа в развитието на ядрените сили.

Според военните теоретици от Министерството на отбраната, за да се затвърди сериозността на намеренията за стратегическо възпиране, е необходимо да се демонстрират възможностите на намиращите се на въоръжение и планираните за въвеждане в експлоатация носители на ядрено оръжие. Към това може да се отнесе използването на най-новите хиперзвукови ракети "Кинжал" в Украйна. Редките изстрелвания на тези ракети са не толкова военна необходимост, колкото част от механизма на стратегическото неядрено възпиране. Освен това по време на обявяването на единственото президентско обръщение към Федералното събрание по време на войната беше планирано изпитание на най-новата стратегическа ядрена ракета "Сармат". Изстрелването се провали, но Русия все още може да извърши демонстрационни изстрелвания на други ракети.

Патрулирането на стратегически бомбардировачи и ядрени подводници до границите на западните държави също демонстрира практическите възможности за гарантирано поражение на врага в най-кратки срокове. И Русия може да ги увеличи.

По съветски образец

Освен ядрените оръжия Русия използва и други мерки в своята политика на стратегическо възпиране. По-специално тя започна да нанася удари по енергийната инфраструктура на Украйна. Унищожаването на водноелектрически централи, тръбопроводи и заплахата за АЕЦ, ако Русия е замесена в това, също може да бъдат стъпала от стълбата на ескалацията. Смята се, че въздействието върху такива обекти на икономиката може да повиши ефективността на прилагането на механизма за стратегическо възпиране.

Дипломатите, преминали през Карибската криза, са смятали, че основният урок от нея е да не се допускат подобни кризи. В наше време експертите в руското министерство на отбраната, напротив, разглеждат Карибската криза като ефективна демонстрация на възможностите на ядрения потенциал и умел силов подход в стратегическото възпиране.

Опитът от Карибската криза показа, че с ескалация по принцип може да се постигнат необходимите решения. Първо Съветският съюз разполага ракети със среден обсег в ГДР. САЩ отговарят, като разполагат ракети в Англия, Италия и Турция. Уж в отговор на това Москва решава да разположи ракети в Куба. Изправен пред съпротивата на САЩ и след като не успява да постигне разполагането на ракети, в края на Карибската криза СССР все пак получава гаранции за ненападение срещу Куба и изтегляне на американските ракети от Турция. В стратегически план това се изразява и в подписването през 1963 г. на договор между СССР, САЩ и Обединеното кралство за частична забрана на изпитанията на ядрени оръжия.

Днес стъпките на ескалация цинично се разглеждат от Русия като средство. Русия се опитва да повтори стъпките на Съветския съюз, тъй като само там може да намери сценарий за своите победи.

Преместването на ядрено оръжие в Беларус трябваше да бъде такава силна демонстрация на възпиране и да накара САЩ да предприемат ответни мерки. Въпреки това САЩ не повишиха готовността на своите ядрени сили. Те също така не са готови и да реализират идеите за разполагане на ядрени оръжия в Полша или за прехвърлянето им в Украйна. Американците не възнамеряват да променят и политиката си на стратегическо възпиране, тъй като не виждат признаци, че Русия възнамерява да използва ядрени оръжия. Русия не може да формира ефективен механизъм за възпиране и да повтори сценария от Карибската криза - Съединените щати не се включват в ядрената игра. Това предизвиква раздразнение и усещането, че от теб не се страхуват.

Това предизвиква в Русия дискусия за необходимостта да се върне страхът от използване на ядрено оръжие първи - сякаш Русия избира между воденето на война, както я е водила досега, или да нанесе ядрен удар, сякаш стратегическото възпиране е престанало да работи и Русия вече е на горното стъпало на стълбицата на ескалация на конфликта. Това обаче не е така. Все още има резервни механизми за ескалация.

Например като мярка за стратегическо възпиране Русия би могла да преустанови участието си в Договора за пълна забрана на ядрените опити и да извърши такива - например там, където ги е правил СССР - на Нова земя, като по този начин отново изрази претенциите си към съветското наследство в световните дела. В средата на август министърът на отбраната Шойгу посети стария съветски полигон в Нова Земя - очевидно за да покаже, че Москва мисли да възобнови опитите.

Всичко това обаче по-скоро ще подскаже на Азия, Африка и Латинска Америка, че Русия не се интересува от изпълнението на международните споразумения, отколкото да окаже натиск върху САЩ да се включат в руските ядрени игри.

Извършването на някакъв вид атака срещу една от украинските АЕЦ може да има тактическо значение в една война, но също така ще покаже на така наречения приятелски свят недружелюбни стъпки по отношение на ядрената безопасност. Това може да има не само политически, но и икономически последици, като постави под въпрос ядрената експанзия на "Росатом".

Може да се обмисли и нанасяне на удар по пунктовете за снабдяване на ВСУ със западни оръжия и боеприпаси или поставяне на ядрени бойни глави на ракетите на тактическата авиация и ракетните комплекси "Искандер". Всички тези стъпки обаче са радикални и с непредсказуемо развитие. Тези действия ще тласнат Русия по-нагоре по стълбицата на ескалацията, но няма да я доближат до сценария на Карибската криза. Някои стъпки могат веднага да доведат до военна конфронтация с НАТО, нещо, което Москва досега е избягвала.

Ядрената доктрина

Наблюдавайки руската политика в тази област, може да се предположи, че най-реалистичното нещо, което Русия може да направи, е да промени стратегията си за ядрено сдържане. Самия документ за основите на държавната политика по този въпрос.

Въвеждането на точка за превантивен ядрен удар би било сериозен сигнал, че Русия разглежда ядрените оръжия не само като възпиращ фактор, но и като средство за водене на война. Би могло да има и точка за това, че ядрен удар е възможен, за да се предотврати разширяването и/или удължаването на войната. Или точка, в която да се посочва, че заплахата от завземане на даден регион на Русия е причина да се обмисли ядрен удар, ако конвенционалните сили не са в състояние да си възвърнат контрола над него в обозримо бъдеще.

Русия многократно е заявявала, че евентуалното използване на ядрени оръжия от нейна страна е западна спекулация и че условията за използването им остават непроменени. Промяната на ядрената доктрина на хартия би била силен, демонстративен и бърз начин за въвеждане на ядрен фактор в украинския конфликт, който трудно би могъл да бъде оставен без внимание. Експертите от Министерството на отбраната вече предложиха в своите теоретични разработки, че стратегическите ракетни сили могат да бъдат демонстративно разгърнати за нанасяне на удари по отделни обекти на противника или че може да бъде създадена отделна групировка ракети за първи ядрен удар.

Путин наглася наличните възможности и инструменти спрямо своите решения. За да влезе в Сирия или да разположи ядрени оръжия в Беларус, той отговаря на молбата на президентите на тези държави. За да се кандидатира за още един президентски мандат, той инициира одобряването на такава възможност в обновената конституция. За да нарече завладените региони свои, Русия провежда безсмислени референдуми за присъединяване. С ядрената доктрина обаче все още не се случва такова нещо.

Войната не продължава няколко месеца или година, и е имало достатъчно време, за да се започне да се говори за отказ от съществуващата доктрина. По време на войната Русия вече промени концепцията си за външна политика и военноморската си доктрина. Путин имаше достатъчно време да промени и ядрената си политика, но засега се въздържа да го направи.

Докато мнозина се питаха дали заплахата от загуба на Крим е заплаха за съществуването на държавата, както предупреждава руската ядрена доктрина, трябваше да се запитат защо това не е записано в самата доктрина, ако Крим е толкова важен. Путин вероятно е повлиян от генерали от Студената война (най-вече от Валерий Герасимов - началника на Генералния щаб на въоръжените сили), чието основно убеждение е, че няма такова нещо като ограничена ядрена война. За разлика от конвенционалната война, ядреният конфликт не може да бъде ограничен основно до територията на противниковата страна, какъвто е случаят с инвазията на Русия в Украйна. Той винаги е глобална катастрофа с взаимно унищожение.

Така или иначе, въпреки ядрените заплахи на някои второстепенни говорители и намеците на по-високо ниво, Москва в действителност не бърза да предприеме всички стъпки по стълбицата на ескалацията, с които разполага, основната и най-икономичната от тях може да бъде промяна в ядрената доктрина.

Превод: Dir.bg

ИЗБРАНО