"Бронзовата къща" и българската политическа халтура

Тя трябва да бъде демонтирана в края на 2018-та година, както реши Столичният общински съвет, коментира Петко Дурмана

15:25 | 11 юни 2018 | Редактор: Петко Дурмана, "Гласове" 40 5476 Снимка: Булфото

Пламен Деянофф разказва как е заблудил всички с препратки към Хрельовата кула, златните съкровища на България и че произволно е увеличавал размера на "къщата", за да впечатли политиците: "Съвсем случайно докато се опитвахме да представим нещата по - монументални и Бронзовата къща растеше на височина, за да бъде по-добре разбрана идеята, в България изведнъж ни хрумна, че тя много прилича на тази средновековна кула в Рилския манастир. И аз казах, ами да, всъщност през цялото време съм се позовавал на тази средновековна българска архитектура. Българските политици тогава изведнъж реагираха и казаха, да, особено ако се шлифова, така че да заблести, да прилича на злато по някакъв начин да се свърже и със златните съкровища, да, разбира се, тогава можем да помислим. Политиците казаха, че ако направим конкурс няма да получим нищо по-добро, защо да го правим? Има опасност всички да дадат фигури на царе, както в Македония, или на някакви основатели на България, няма да имаш никакъв шанс. Така казаха политиците - ще направим както Митеран със стъклените пирамиди пред Лувъра, всички са били против, той ги е поставил там напълно недемократично."

Решението за поставянето на "Бронзовата къща" на мястото на мавзолея на Георги Димитров в София предизвика огромен медиен и обществен интерес, но не толкова с естетиката или името на автора, който преди това беше непознат дори на вносителите на предложението в Столичния общински съвет, а с противоречивия начин, по който беше взето това политическо решение.

Всичко свързано с този проект беше неясно и предизвикваше въпроси, освен повода, а той беше Европредседателството на България през първата половина на 2018-та година, което предшества това на Република Австрия, официално обявена навсякъде за дарител на "Бронзовата къща", коментира пред "Гласове" Петко Дурмана.

Основните въпроси бяха: защо е избрано това място и този автор, как се е стигнало до решението за поставяне на скулптура на мястото на Мавзолея и разбира се, защо не е проведен конкурс и обществено обсъждане. Още поводи за въпроси даде и самият автор, който вече беше предложил идеята си на Велико Търново като "Осмото чудо на света", "най-голямата скулптура от бронз в света" и много други суперлативи, които с охота бяха подети от медиите и повтаряни дори от представителите на Столична община и лично от кмета на град София, Г-жа Фандъкова. В тази истерия напълно потънаха сериозните и аргументирани въпроси на специалистите относно техническото изпълнение на проекта, и неговата връзка със заобикалящата градска среда.

Тогава във Фейсбук групата "Публично изкуство в България" (https://www.facebook.com/groups/PublicArt.Bulgaria) , където се обсъждат теми за паметниците и съвременното изкуство в публичната среда, възникна идеята основните въпроси да бъдат събрани и зададени на Столична община и общинските съветници, както и на Австрийското посолство като дарител и продуцент на "Бронзовата къща".

За съжаление отреагира единствено главният архитект на София Здравко Здравков и то без да даде отговор на въпросите, а за да "прехвърли топката" към другите институции, отговорни за реализацията на проекта. Това разбира се само засили подозренията на членовете на групата, че или никой не иска да даде отговор на въпросите, или което е още по-лошо, няма такива отговори и изграждането на така наречената бронзова къща е поредната мистификация, каквито многократно са се случвали в най-новата история на България.

По-късно получихме и отговор на писмото си до Външно министерство на Република Австрия от името на тогавашния министър Себастиан Курц, но и от него не ставаше ясно дали Австрия поема конкретни финансови ангажименти освен транспортни разходи, защото в местната преса се коментираха "дарения" от няколко стотици хиляди и до няколко милиони евро.

За щастие отговор на всички наши въпроси даде самият автор Пламен Деянофф във видео от публичното представяне на проекта си в Кунстхале Виена и дори разказа много любопитни подробности за задкулисния начин, по който е взето политическото решение за реализиране на проекта му.

Например разказва подробности, как "управляващата партия", която подкрепя проекта му се е договорила за подкрепата с останалите партии:

"Използваха всички трикове за да избегнат това запитване на народа, и да мога аз да го направя без никакъв конкурс. Но това е политическо решение, човек не може сам да направи такова нещо.

Сам видях за какви невероятни интриги става дума, и аз разбрах за тези неща, защото прекарах там цяла година, на мен партиите ми съобщаваха например като добра новина, и тази партия ще ни подкрепи за Бронзовата къща, защото иначе по един друг въпрос ние щяхме да сме против. Това са такива политически машинации, за които просто се разбираха и не са толкова важни, но в крайна сметка има значение."

Разказва как в Столична община и Общинският съвет са го съветвали да се заобиколят процедурите за провеждане на конкурс и са провели формално обществено обсъждане:

"За конкурсите, имаше много конкурси през годините, аз не съм участвал, защото знаех, че са нагласени, всички те се провалиха, имаше идеи за фонтан, за паркинг отдолу, нищо не излезе. При мен беше много забавно. Има вече нови поколения политици в България, както тук. Аз самият бях изненадан, когато се съберем с политици в България, аз съм най-възрастният, те са на по 30 години. Някои от тях от самото начало, знаеха как да се направи и винаги ми казваха какво трябва да се предприеме. Например казаха - знаеш ли, ще кажем, че е за една година. Аз казах, ами толкова много работа и усилия, само за една година... Да, но иначе ще ти трябва обществен конкурс, който до нищо няма да доведе, виждаш ли. Може би не трябва да го разказвам изобщо, но има ги и тези неща."

Деянофф разказва и как представител на австрийското посолство е създавал навсякъде впечатлението, че зад идеята е не само един автор, а австрийската държава:

"За щастие в София в австрийското посолство има един невероятно готин човек, Томас Щьолцл, който реши че ще го направи на всяка цена. Tам на място в България, той беше мой официален представител и винаги когато говореше с българските политици всъщност го правеше от името на държавата Австрия, а не просто от името на един художник."

Пламен Деянофф разказва и как е заблудил всички с препратки към Хрельовата кула, златните съкровища на България и че произволно е увеличавал размера на "къщата", за да впечатли политиците:

"Съвсем случайно докато се опитвахме да представим нещата по-монументални и Бронзовата къща растеше на височина, за да бъде по-добре разбрана идеята в България изведнъж ни хрумна, че тя много прилича на тази средновековна кула в Рилския манастир. И аз казах, ами да, всъщност през цялото време съм се позовавал на тази средновековна българска архитектура. Българските политици тогава изведнъж реагираха и казаха, да, особено ако се шлифова така че да заблести, да прилича на злато по някакъв начин да се свърже и със златните съкровища, да, разбира се, тогава можем да помислим."

Всичко това е представено по забавен и увлекателен начин, който разсмива австрийската му публика и увлича кураторката на Кунстхале Виена към по-смели обобщения, че подобен проект може да бъде реализиран само като политически и това е напълно демократично, дори "като по учебник", как трябва да се прави публично изкуство в градска среда.

Това разбира се, може да важи само за държави като Австрия и България, където има дълги традиции в недемократично управление и често се случват скандали с корупционни политически практики, но не само не е вярно, но дори е обратно на практиките в развитите демократични държави.

Най-доброто доказателство за това е друг български творец Христо Явашев-Кристо, който наистина е световно известен със стила си на работа и упоритостта си да получава всички разрешения за проектите си по напълно прозрачен начин при спазване на местните процедури и закони. Дори наскоро той окончателно се отказа от реализирането на своя идея, по която е работил десетки години поради напълно демократично отстояваната гражданска позиция на местни жители срещу нея.

Разбира се, това е по силите само на голям творец като Кристо не може да се постигне от умели имитатори, но е добре поне политиците и местните администрации в държави като България и Австрия да проучат, как са реализирани проектите на Кристо в големи градове като Берлин, Ню Йорк и Лондон и в по-отдалечени локации на САЩ, Австралия и наскоро в Италия.

Въпреки че самият Пламен Деянофф в Кунстхале Виена отговаря на въпросите ни, как е подкрепена идеята му от българските политици и впоследствие е одобрена от Столична община и Общинския съвет, то остават в сила всички технически и естетически въпроси за неговия проект, зададени от професионалната общност.

Напълно несериозно е един проект да бъде реализиран само, защото е обявен от автора му за първото съвременно изкуство в България и дори първата институция за такова изкуство, след като вече има стотици реализирани много успешни проекти със съвременно изкуство в българските градове и дори има реализирани успешно и в срок проекти, подобни на неговата идея, на самото място на бившия мавзолей.

За мен е напълно необясним непрекъснатият стремеж на българските политици и администрация да преоткрива отново и отново колелото и топлата вода, а в случая буквално на строителството на къщи.

Може би е по-лесно, ако политиците и чиновниците ни се обърнат към местните добри практики на живеещите в България съвременни творци и ако не ги подпомагат, то поне да спрат да им пречат?

Тогава ще отпадне и нуждата да "внасят" гръмки международни мистификатори, които да им "измиват очите" в редките случаи, когато трябва да представят България като съвременна държава, където се цени и развива съвременно изкуство, а не само бронзови паметници на царе, които самият Пламен Деянофф много добре осмива и иронизира пред австрийската си публика:

"В София няма нито една изграждаща се съвременна скулптура в България. Има или паметници от края 19, началото 20 век, когато България се е освободила от турското робство, това са такива паметници на някакви освободители или комунистически паметници."

За съжаление, трябва да се съглася с някои от пресилените му, но верни твърдения като:

"30 години след промяната България все още няма музей за съвременно изкуство, а скоро няма и да има, а е на не повече не повече от 1000 км от тук, и е член на Европейския съюз."

Защото за близо 15 години управление на ГЕРБ в София не беше изградена работеща инфраструктура за съвременно изкуство и столицата на България се превърна в периферия:

"Друго имам предвид под център, както казах, там нито има музей за съвременно изкуство, нито друга някаква структура. Както си го представяме тук, че функционира една столица като Берлин, Виена, Париж в София го няма. Там инфраструктурата е нула. Ако си художник там и искаш да направиш проект, няма подкрепа от никъде, нито стипендии, просто няма нищо."

И разбира се, основната причина за тази ситуация е липсата на прозрачност и конкурси, което много добре е описано от самият Деянофф, защото така е одобрена за реализация идеята му:

"Политиците казаха, че ако направим конкурс няма да получим нищо по-добро. Има опасност като направиш конкурс, всички да дадат фигури на царе, както в Македония, или на някакви основатели на България и няма да имаш никакъв шанс. Така казаха политиците - ще направим както Митеран със стъклените пирамиди пред Лувъра, всички са били против, той ги е поставил там напълно недемократично."

Точно затова промяната трябва да започне с "Бронзовата къща" на Пламен Деянофф, която напълно недемократично и без конкурс беше наложена на София и българското общество. За това, независимо колко от нея ще бъде построено от автора й, Столична община трябва да го демонтира в края на 2018-та година, както беше решено от Общинския съвет на София.

ИЗБРАНО