17:11 | 08.11.24

17-11-2017 20-11-2018

Борисов при Путин - след Меркел и Макрон

Насред многото проблеми в отношенията между ЕС и Русия, напоследък се появиха и някои добри новини: посещенията в рамките на две седмици в Русия на лидерите на Франция и Германия - Ангела Меркел и Еманюел Макрон, и на премиера Бойко Борисов

Снимка: БТА

Борисов при Путин - след Меркел и Макрон

11:10 | 1 юни 2018 | Автор: Виктор Стефанов 142 10380 Снимка: БТА

На фона на химическите атаки в Сирия и руската подкрепа за Башар Асад, отравянето на Сергей Скрипал, продължаващата война в Украйна, обвиненията за руски кибератаки, за свалянето на малайзийския самолет в Украйна, европейски лидери разговаряха с руския президент Владимир Путин и значително разведриха политическата обстановка.

Кабинетът "Борисов 3"

В същото време обаче трябва да е ясно, че ЕС и НАТО като цяло запазват "студеното" си отношение към Русия, като признак за това са единодушно удължаваните на всеки 6 месеца икономически санкции или общоевропейските критики и за Скрипал, и за Украйна, и за Сирия.

Меркел и Макрон отидоха при руския президент Владимир Путин с ясни позиции, въпроси и отговори, които поставиха на масата, уговаряха решения на национални и световни проблеми. В тези отношения не важи максимата дали страната ти е малка или голяма, а как отстояваш интересите на Общността и страната си.

За съжаление Борисов сякаш само се надяваше на снизходителност. Пред Путин българският премиер бе бледо копие на държавния ръководител, който само преди 2 седмици наперено посрещна и домакинства в София на европейския политически елит, вкл. Меркел и Макрон.

Ето накратко как изглеждаха тримата лидери пред руския президент.

Меркел: Газ, Украйна, защо гоните инакомислещи

В Сочи германският канцлер се опита да убеди Путин да не спира транзита на руски природен газ за страни от ЕС през Украйна, след като бъде построен газопроводът "Северен поток-2". Путин се е показал благосклонен, както твърдят агенциите, но се е застраховал: можело, ако е "икономически изгодно". Но Меркел е убедена, че Украйна ще продължи да транзитира руски газ. Така и "Северен поток-2" ще го бъде, и Украйна ще транзитира газ, та Киев, Полша и Балтийските страни да са спокойни (България също).

"Украинският пакет" на Меркел, разискван с Путин, разбира се, не мирише само на газ. В него се включва и договаряне на мирен план за Източна Украйна, нещо допълващо, но и надскачащо Минските договорки. В такъв план ще се включат и президентите на Франция и Украйна - т.нар. Нормандска четворка.

Меркел изтъкна пред Путин, че Германия има стратегически интерес от добри отношения с Русия. Само така могат да се решават сирийският конфликт, ситуацията в Близкия изток и кризата с излизането на САЩ от сделката за иранската ядрена програма.

Никой не може да обвини Меркел, че е спестила неудобните теми на руския президент, писа Дойче веле и уточни: тя говори в прав текст, като разкритикува ограничаването на свободата на медиите и преследването на дейците на изкуството и културата, руските хакерски атаки срещу външното министерство в Берлин и подкрепата на Путин за режима на сирийския президент Асад.

По повод Асад да добавим още един щрих: Меркел изрази безпокойство от негов указ, според който сирийци, които не предявят правата си на собственост в страната в определен срок, може да я загубят. Канцлерът призова Путин да използва влиянието си върху Асад и да го убеди да отмени тази мярка.

Макрон: Скъпи, Владимир - бизнес, бизнес и пак бизнес

Франция има традиционно силно икономическо присъствие в Русия, което не се повлия от напрежението ЕС-Русия: около 500 компании, в които работят 170 000 служители. В Санкт Петербург, където Макрон се срещна с Путин, компании от Франция подписаха около 50 договора с руски партньори. "Бисерът" сред тях предвижда влизането на френската група "Тотал" в нов проект за втечнен природен газ в руската част на Арктика на стойност 2,5 милиарда долара.

Нещо повече, според Макрон "сега трябва да се проправят нови пътища за засилване на френското присъствие в Русия, по-специално на стартиращите компании и на малките и средни предприятия в сектора на селското стопанство, космическите изследвания, устойчивото развитие на градовете, енергийните услуги и цифровите технологии".

Тук е мястото да припомним думите на евродепутата и бивш премиер на Белгия Ги Верхофстат, който - месеци преди визитата на Макрон - предложи нова стратегия на Европейския съюз - да засили санкциите срещу Кремъл, ако е необходимо, но и да се стреми към по-широко достигане до руснаците. Според Верхофстат, който е лидер на групата на Алианса на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ) в ЕП, икономическото сътрудничество и визовата либерализация са също толкова важни, колкото предприемането на сурови мерки срещу Владимир Путин и най-близките му съюзници.

В лицето на Путин френският президент Макрон (както и Меркел) намери съюзник срещу Тръмп за продължаване на сделката с Иран и за подкрепа за споразумението за климата от Париж.

На Петербургския икономически форум френският президент седеше до руския си колега и се обръщаше към него със "Скъпи Владимир", а двамата кимаха един към друг в съгласие по редица въпроси.

Макрон използва посещението си в Русия и разговорите си с Путин, за да се обяви против "фрагментирането", разпокъсването на света, което "някои сили" използват и което "ще бъде инструмент на страха". Япония, Русия и Франция, както и Китай и всички "наши чужди партньори" имат общ интерес да реагират срещу това, отбеляза френският президент.

Както Меркел, Макрон не пропусна да постави неудобни въпроси. Той обсъди с Путин казуса с украинския режисьор Олег Сенцов, който е в руски затвор, както и с руския режисьор Кирил Серебреников, който е под домашен арест. Макрон се срещна и с руски правозащитници, сред които Александър Черкасов, ръководител на организацията "Мемориал".

Борисов: Големият брат винаги прощава...

Успя ли Борисов при Путин в Москва? И да, и не.

От възстановения диалог на най-високо ниво се разбра, че България "виси" с 800 млн. евро за проваления "Южен поток". Писали сме ги загуби, каза Путин. Но можем да сме сигурни, че той ще си ги поиска някога под някаква форма, с някакво обвързване - енергийно (например с АЕЦ "Белене", към който прояви интерес) или друго.

Разбра се и, че ако "Турски поток се разклони към България, то ще е най-вероятно, за да стигне по-напряко до Сърбия на Александър Вучич и Унгария на Виктор Орбан (все приятели на Путин). За България в такъв случай ще останат стотина милиона евро от транзитни такси. Дали ще остане газ за нас - е също само хипотеза.

Путин охлади ентусиазма, като подчерта, че това все още е само един от вариантите, разбирай България ще трябва да се постарае повече...

Да добавим, че няма надежда за директна руска тръба към България, за т. нар. "Български поток", за какъвто се изказа президентът Румен Радев, видял се с Путин дни преди Борисов.

Изборът на руснаците, освен геополитически, ще е и прагматичен, ще искат гаранции: ще може ли българската страна да се справи с инфраструктурата за транзита - газопровод от турската до сръбската граница и връзката с турската газопреносна система. (Планира се двете тръби на потока да се съберат в Лозенград - оттам към Истанбул и евентуално към България.)

В пъзела естествено влиза и турският президент Реджеп Тайип Ердоган, който ще иска да "диктува" по втората тръба. Но да предположим, че двамата с Путин ще се разберат по въпроса, както загатна самият руски държавен глава след разговора си с Борисов.

Големият проблем е, че България на Борисов продължава да говори почти само за руски природен газ и за възможностите как да го осигури, било за вътрешно потребление или транзит (през хъб или не). В случая: за милиардите куб. метра руски газ през Украйна и откъм Турция, за което натърти премиерът.

"Тогава имахме много сложни отношения. Много съм благодарен, че не ни се сърдят по този повод (за проваления "Южен поток"). По-големият брат винаги прощава", каза Борисов на пресконференцията след срещата си с Путин.

Руският президент отговори, че винаги се смущавал от разговорите за това "кой е по-голям и кой - по-малък, защото по-големият винаги го подтикват да плаща".

Да припомним по този повод назидателния упрек от президента Путин от преди време: "няма да се обиждаме на България и други държави, които не намериха в себе си мъжество да се опрат на решенията" на ЕК по повод проекта "Южен поток".

Унизително е премиер да иска прошка за това че е спазил решения на ЕС, все едно Макрон да иска прошка от Путин, че предшественикът му Франсоа Оланд спря през есента на 2014-а предаването на военните кораби "Мистрал" на Русия заради политиката й спрямо Украйна (по-късно Франция плати обезщетение, но Русия не получи и все още няма такива хеликоптероносачи).

В анонса за посещението на премиера Борисов в Москва стоеше помпозно, че ще бъдат разгледани "актуални международни въпроси". Можеше ли да се очаква от Борисов да зачекне пред Путин такива въпроси, които засягат Русия и тревожат ЕС, както направиха Меркел и Макрон. Можеше - нали страната му е ротационен председател на ЕС.

В същия ден на срещата в Москва руският посланик в Белград Александър Чепурин каза, че Русия би приела подялба на Косово, ако Сърбия прецени, че това е най-доброто решение за нея: "Ние уважаваме позицията на Сърбия и това решение, и ако според нея е най-доброто, ще я подкрепим".

Това изказване би трябвало да направи впечатление на премиера на България, който превърна европейската интеграция на Западните Балкани в неин приоритет.

ИЗБРАНО