За Паметника на Съветската армия: Ние сега в момента повеждаме пак война за миналото. Това е важна война, но това е война. Тъй като няма изход - миналото не можеш да го промениш.

За отражението му върху изборния резултат: Това намалява електората на ПП и мобилизира левите. За ГЕРБ по-важното е ПП да спадне, отколкото те да спечелят проценти. За ДБ е много изгодно - това е тяхна фиксация в този паметник много отдавна.

За изборната кампания: Няма да се изостри. Няма козове, които да извадят, аргументите са казани, сблъсъкът е от 2020 г.

За президента:  Ако има начин да възкресят левицата като могъща сила с милион гласоподаватели, това е импийчмънт на Радев. Когато излезе от президентството и се обърне към своите поддръжници, той ще получи класическия ляв милион. 

За правителство след вота: Ако първи са ГЕРБ, ПП при никакви обстоятелства няма да ги поддържа.  Ако ГЕРБ са втори - почти сигурно е, че ще имаме правителство.

За малките партии около бариерата: Изненадата ще е и да не влязат трите, и да влязат трите. Аз виждам шансове за Левицата и за Слави Трифонов. Не виждам толкова шансове за Възход, но може да греша.

Социологът Андрей Райчев пред Dir.bg в един разговор за избори през призмата на паметника. 

- Намеси ли се Паметникът на Съветската армия в предизборната кампания? И кой печели, и кой губи от случилото се - от една страна протести, от друга - непреклонно решение на столичните общинари за демонтажа му?

- Решението на столичните общинари е всъщност решение на коалицията ДБ-ПП, подкрепено от ГЕРБ. Те имат различни мотиви. За ДБ това е фиксация в този паметник много отдавна. За тях това е много важно нещо, символ и т.н. За ПП той доскоро не беше проблем изобщо, не мислеха такива работи, но се увлякоха в тази борба. ГЕРБ с удоволствие подкрепя, защото за тях няма нищо по-важно от това ПП да губи своя електорат. ГЕРБ искат ДБ да е силно и да се съюзяват с него - този съюз има легитимираща сила, и максимално се борят срещу "Продължаваме промяната". ПП, благодарение на своята полулява-полудясна политика, така да я нарека, като в това не влагам нищо обидно, спечели много гласове вляво, главно на пенсионери, защото много активно повишиха пенсиите, взеха и други социални мерки. Тази история с паметника ги разделя с част от левия електорат, който гласува за тях. В този смисъл това за ГЕРБ е много изгодно, а за ПП не особено. Нямайки особен политически опит, те не можаха да вземат завоя своевременно и някак си отидоха с другите.

- Но те нямат общински съветници.

- Не е до общински съветници. Те заеха позиция, макар и по-междинна, тъй като се стараят да си задържат левия електорат, но така или иначе, бяха завлечени в тази цялата работа и това е в пряка изгода за ГЕРБ и пряко неизгодно за тях, а за ДБ - много изгодно. Това е от вътрешна гледна точка.

От външна гледна точка, да се изкажа като гражданин - всяко разрушаване на паметници е варварска, дивашка работа. Убедихме се с мавзолея - този мавзолей можеше да бъде запазен, да се преосмисли като сграда, да има къде да водим туристи - примерно, да го направят музей на антикомунизма. Каквото си искаха можеха да го направят, но не трябваше да се руши сградата.

Това е същото - този паметник не е от кой знае каква важност за огромното мнозинство от софиянци, а е егоцентризъм и по този начин вършат едно символично насилие. Насилие над противниците си. Сам по себе си този акт, слава богу, е символично насилие, за разлика от реалното насилие, което беше арестът на Бойко Борисов, лидерът на опозицията. Или преди много години арестът на Андрей Луканов, пак лидер на опозицията тогава. Това са реални насилнически действия, не символични. Това с паметника е в рамките на символичното насилие, което в България многократно е правено. Българите са свикнали на това и не води до кой знае какви последици, но поляризира нацията.

- Не е ли това проблем, че особено сега, по време на избори, още повече разделят нацията?

- Да, това е всъщност естествено - нацията обикновено се разделя по време на избори на два или на няколко лагера, два от които са много противоположни. Но тук единственият подход с паметника, с който може да се реши въпросът, е да се изработи нещо общоприемливо. Обаче те не се стремят към това. Истината е, че този паметник съдържа сам по себе си двусмисленост. Той е двусмислен като такъв. От една страна той е нещо, което цялата нация би трябвало да признава - това е паметник на победата над фашизма. И това никой не го е отменил.

От друга страна, това е паметник на хора, които малко след тази победа над фашизма установяват в България диктаторски режим, на пролетариата. Виждате, че няма как да се каже, че това е хубаво или лошо, защото е и хубаво, и лошо. То не е еднозначно. Ние сме свикнали за България само хубави работи да говорим, но България е съюзник на Хитлер и това не може да е хубаво. Да, те наистина насила са свалени от власт. Да, част от тях са много репресирани. Но сред тях са и фашисти, и нацисти по своите функции и участие. И някак си да обявим, че тези хора, всички до един са невинни жертви, също не е еднозначно. И когато има наистина такива обективно нееднозначни неща, а историята е пълна с такива, подходът трябва да бъде внимателен. И да се търси някакво общоприемливо решение.

Представете си, че Франция и Германия решат за изяснят кой е бил прав във войни, които те са водели 1000 години - няма такава възможност. И най-често и двете са били хем черни, хем бели. Въпреки това те успяха да установят траен мир, на базата на заобикалянето на тези въпроси и заскобяването им.

Ние сега в момента повеждаме пак война за миналото. Това е важна война, но това е война! Тъй като няма изход - миналото не можеш да го промениш.

- И война, в която няма победители.

- Винаги има победители, но те винаги са временни. Бият едните, правят своето. Бият другите, правят обратното. И тази война е водена много дълго време, примерно, във Франция, която много дълго време е разделена на монархисти и революционери, и това продължава век. И накрая завършва по единствения възможен начин - те правят Пантеон и правят една сграда в средата на Париж, където слагат и едните, и другите. И това е изходът. Друг изход нациите не са намерили, тъй като историята винаги е сложна и някак си, ако нашите деди с вас са се избивали един друг, ние трябва да живеем като братя - начинът е да кажем и "двете страни са прави". Но тук се опитват да ни разкажат, че има един правилен прочит на историята - такъв няма.

Аз съм по принцип против, трябва съвсем друг подход да има по въпроса за паметника, но те налагат едно силово решение. Това силово решение, разбира се, сигурно ще го наложат, както го наложиха за мавзолея - махнаха го. Абсурдно е да рушиш. Пирамидата, например, е гроб на един фараон. Идва следващата династия или накрая става република - значи тези гробове, ако се разрушат, ще е тъпо. Това не означава, че всички сме съгласни с фараоните, но това е било в историята, така е било. Трябва да се научим да я четем по друг начин. Но няма. За жалост, шансът е изпуснат и пак тръгна да се поляризира. Това, разбира се, стана във връзка с войната в Украйна.

- Ще има ли отражение темата за паметника върху изборните резултати?

- Както казах - това намалява електората на ПП и мобилизира левите. За ГЕРБ по-важното е ПП да спадне, отколкото те да спечелят проценти. Иначе ГЕРБ винаги са държали междинна позиция за паметника - нито едното, нито другото. Като центристи те се стараеха да не отиват в тази история. И докато бяха на власт, държаха една междинна позиция, пусни-дръпни. Сега рязко се присъединиха, защото виждат много ясно изгодата - не толкова за себе си, колкото вредата за своите врагове.

- Според последните няколко социологически проучвания двете формации ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ постоянно си сменят местата като първи и втори. Всъщност и двете нямат проблем в позицията за паметника, с евроатлантическите ценности, по темата за войната са на едно мнение, тогава кое е онова, което ще определи накрая фотофинишът в чия полза ще бъде?

- Това ще го определи българският народ. Проблемът е, че едните имат предимство сред всички, а другите имат предимство сред гласуващите. Причината е, че младите хора, които повече подкрепят ПП, са по-летливи като гласоподаватели, по-несигурни. И може да има фотофиниш, може и да не е фотофиниш, а да е по-голяма разликата. Това много зависи дали в последния момент ще излязат да гласуват, или няма да гласуват най-младите. ГЕРБ води сред тези, които твърдо са решили да гласуват, но губи сред тези, които по принцип са решили, но не са взели твърдо решение да гласуват. Сражението ще се води там. Казват в момента "аз ще гласувам", обаче това е млад човек, можете да си представите хиляда обстоятелства, при които той просто забравя да гласува или не отива.

- Очаквате ли да се изостри кампанията, която досега изглеждаше вяла и безлична, или напрежението около паметника ще бъде само инцидентно?

- Не, не, няма да се изостри и ще кажа Ви защо. Тоя сблъсък го гледаме още от 2020 г., лятото. Няма козове, които да извадят, аргументите са казани, нещо кой знае какво радикално ново няма да излезе. Така ми се струва. Изненадата затова е изненада, защото не е очаквана.

- Към момента социолозите казват, че в парламента влизат пет партии, но други три пък са много близо до чертата. Ще има ли изненада, според Вас?

- Всъщност, изненадата ще е и да не влязат трите, и да влязат трите. Аз виждам шансове за Левицата и за Слави Трифонов. Не виждам толкова шансове за Възход, но може и да греша. Казвам го като човек с дълги наблюдения и това е моя интуиция, не Ви казвам някакви цифри. Левицата! малко неочаквано се доближи до бариерата, вярно, засега от долната страна, но има време да я изкачи. Там проблемът е, че няма нови лица и няма нови идеи. Левицата, като цяло, се докара до такова тежко състояние в България и нейните дейци вече не действат както трябва, а както може. Говоря за голямата левица, която беше един милион души и повече. Те се спасяват с всички подръчни средства и това са средствата, това правят. Лидерите може да са стари, но ако вземем, например, отношенията между Татяна Дончева и Румен Петков, те бяха много тежки, с обиди, оскърбления и така нататък, които обаче са загърбени, защото целта е по-голяма - целта е спасението на голямата левица. БСП продължава да спада, ако вярвам на социолозите, които мерят, така че положението е драматично. Това е голямата въпросителна в моите очи, освен най-голямата, разбира се - кой ще е първи от ГЕРБ и ПП.

- Ако се запази конфигурацията, която прогнозират социолозите, първи да са ГЕРБ или ПП-ДБ, ще има ли кабинет?

- Огромна разлика има при двата случая. Ако първи са ГЕРБ, ПП при никакви обстоятелства няма да ги поддържа. Ако първи са ПП, аз съм сигурен, че ГЕРБ ще им постави условие само кой да е министър-председателят, но ще ги поддържа. И ПП много трудно ще откажат тази поддръжка, защото тя е съпроводена и със съгласие по съдебната система. Така че това са две много различни Българии, когато ГЕРБ е първи или ГЕРБ е втори.

- Тоест, ако ГЕРБ са първи, по-скоро няма да имаме правителство?

- Ако ГЕРБ са втори - почти сигурно е, че ще имаме правителство. Ако ГЕРБ са първи, ще е много по-трудно. Има най-различни и други варианти, но във всеки случай, много по-трудно ще се състави правителство, докато, ако ГЕРБ са втори, с голяма вероятност ще ги подкрепят. Много зависи и от името на министър-председателя, когото посочат от ПП. ГЕРБ имат интерес да ги подкрепят, защото един вид влизат в коалиция с противниците си, с което напълно излизат от изолация. А това е главната цел на ГЕРБ в момента, да знаете. ГЕРБ не цели в момента връщане на власт. Цели пълно излизане от изолация, в която потъна през 2020-а година.

- А дали са склонни тогава да жертват в името на кабинет битката за кметове и общински съветници, която следва наесен?

- Не, никой нищо няма да жертва. Тази битка е решаваща за оцеляването им. Те не могат да вземат толкова много, колкото имат сега, но ако половината кметове удържат или поне три четвърти, това ще е огромен успех за тях, другото ще им създаде големи проблеми.

- Но ако те направят кабинет с ПП, това няма ли да им попречи на кампанията за местните избори?

- Те няма да направят кабинет, в никакъв случай коалиция няма да има. ПП никога няма да иска коалиция. Но те могат да подкрепят кабинета, предложен от ПП.

- Къде е президентът в цялата предизборна картина - очаквате ли наистина заканите за импийчмънт да прераснат в нещо по-конкретно, или ще си останат само до предизборно ниво?

- Ако има начин те да възкресят левицата като могъща сила с милион гласоподаватели, това е импийчмънт на Радев. Когато излезе от президентството и се обърне към своите поддръжници, той ще получи класическия ляв милион. А пък Илияна Йотова с удоволствие ще довърши мандата, освен ако тръгнат и нея да събарят - това ще е комедия просто. Грешката да предизвикат импийчмънт ще е точно от този порядък, както когато нахлуха в президентството с прокуратурата. Вместо да спечелят власт, те паднаха от власт в резултат от тази грешка. Вярно, малко по-късно, но паднаха именно заради нея. Не ми се вярва втори път да я направят.

Ако я направят, разбира се, ще трябва да четат внимателно българските пословици. В случая пословицата - "Ум царува, ум робува, ум патки пасе". И това ще бъде третият раздел - "ум патки пасе". Не ми се вярва чак такава глупост да направят, но може. Тяхната емоционална самонахъсаност да се нахъсват всеки ден може да ги доведе и до тази глупотевина.