Александър Йорданов пред Dir.bg: Неуспешен референдум ще означава вот на недоверие лично за Зоран Заев

"Трудно е да се помисли, че след такъв неуспех той ще може да продължи "легитимно" и успешно да управлява", смята бившият посланик в Македония

10:17 | 30 септември 2018 | Автор : Валерия Калчева 135 7016

Александър Йорданов е роден на 13 февруари 1952 г. във Варна. Завършва Българска филология във Висшия педагогически институт в Шумен (1976). Работи като журналист и литературен критик на свободна практика (1976-1979). Литературен сътрудник (1982), научен сътрудник I степен (1986), доцент (2010) в Института за литература при БАН.

Балканите

Председател на 36-то Народно събрание (1992-1994). Председател на парламентарната група на СДС в 36-то Народно събрание.

Народен представител в 7-то Велико народно събрание (1990-1991), в 37-то и 38-то народно събрание от СДС.

Председател (1991-1994) на Комисията по външна политика на 36-то НС. Председател на Радикалдемократическата партия в България (1993-2000). Заместник-председател на СДС (1991-1993). Член на Националния изпълнителен съвет на СДС (2007). Член на Националния съвет на СДС.

Главен редактор на седмичника за политика и култура "Век 21" (1990-1998).

Извънреден и пълномощен посланик в Полша (1998-2001) - едновременно в Литва, Латвия и Естония (1999-2001) и в Република Македония (2001-2005).

Обърнахме се към бившия ни посланик в Македония да коментира референдумa за смяна на името, който е от изключителна важност за бъдещето на страната.

- Премиерът на Македония Зоран Заев насрочи референдум като ключов тест за народната подкрепа, въпреки че според Преспанското споразумение Скопие няма такова задължение. Далновиден ход ли беше това от негова страна, г-н Йорданов?

- Демократичното поведение не е специално "задължение". В случая премиерът Зоран Заев избра демокрацията пред чисто партийните политически съображения. Никога допитването до народа не може да бъде "грешен ход".

Виж още Започна историческият вот за името на Македония, какво трябва да знаем?

- И все пак, необходим ли беше референдум, след като правителството и Заев могат да преминат към промяна на Конституцията и утвърждаване на промяната на името на страната, независимо от резултатите от допитването?

- Вярно е, че Парламентът е институцията, която трябва да ратифицира договора от Преспа. В случая бе възможен и обратен подход - първо той да вземе своето решение, а след това то да бъде потвърдено или отхвърлено на референдум.

Правителството, след като е взело политическо решение и е подписало един международен договор, който се отнася до въвеждането на сериозна промяна в Конституцията на страната, е в правото си да провери правомерността на това си решение на референдум.

Това бе и първоначалното мнение на опозицията. Затова и всички партии агитираха гражданите да гласуват на референдума. Но едва след като стана ясно от социологическите проучвания, че гласовете "ЗА" преобладават, част от опозицията смени стратегията и призова за неговия бойкот.

Но това е бягство от политическа отговорност пред настоящето и бъдещето на страната. Неучастието във вземането на едно толкова важно решение говори за слабост на опозицията, за безизходност в нейните действия. А това, че президентът Георге Иванов също призова за бойкот показва, че и той живее в недемократично измерение.

Виж още Македония гласува новото име, не предвижда вот "не"

- Референдумът за новото име на Македония е исторически шанс да се сложи край на дипломатическата блокада от страна на Гърция. Това е възможност правителството да направи първите си стъпки към присъединяване към НАТО и да стартира преговорите за членство в ЕС. Дали гражданите ще оценят това?

- България стана член на НАТО и ЕС без референдум. Защото гражданите бяха достатъчно зрели, за да изпратят в парламента отговорни политици. И те взеха решенията, за които гражданите ги бяха изпратили в парламента. В Македония има сериозно недоверие между политици и граждани, много силно разделение и конфронтация в обществото. Докато у нас на членството в ЕС и НАТО се гледаше като на национална цел и респективно - национален успех, то в Р Македония този въпрос бе облечен в "чужда дреха" - договорът с Гърция. А той предвижда промяна на името на страната. Част от политиците и гражданите възприемат тази промяна като смяна на националната идентичност и не са съгласни. Проблемът е сериозен. Целта е примамлива, но жертвата според тях е голяма.

Сигурен съм, че ако пред българите бе поставен подобен въпрос и ние едва ли щяхме да изглеждаме по-различно, отколкото изглежда днес македонското общество.

- Ако преобладават отговорите "НЕ" на референдума или пък той се окаже невалиден заради слабо участие, какви са Вашите прогнози за развитието на събитията в Македония?

- Очакванията са референдумът да е успешен. Тоест повече от 50% от гражданите да участват в него, а от тях повечето да гласуват със "ЗА". Ако се случи обратното, ще е много разочароваща изненада. Но, без значение как ще завърши тази "народна консултация", въпросите, произтичащи от договора от Преспа, ще се решат в парламента.

При невалиден или отрицателен вот на референдума, политическата криза ще се задълбочи, правителството ще бъде дестабилизирано и най-вероятният изход са нови парламентарни избори най-късно през пролетта на следващата година. Това е негативният сценарий.

Позитивният разчита на очакването, че част от опозиционните депутати, аргументирайки се с изразената евентуално положителна воля на референдума, ще подкрепят произтичащите от договора с Гърция промени в конституцията. Това няма да стане безконфликтно, отново ще има протести, вероятно и сблъсъци пред парламента, но все пак рубиконът, т.е. референдумът, ще е преминат.

Виж още Среднощни сблъсъци в Солун заради новото име на Македония

- Очаквате ли сблъсъци по време на самия референдум?

- Не ги изключвам, защото напрежението и противопоставянето е голямо. И защото държавният глава призова към бойкот. А мнозина възприемат този му призив като знак за "атака". Остава да разберем дали у македонците ще надделее разумът или ще закипи кръвта.

- Сключеното споразумение беше подкрепено от Парламента в Скопие с 69 гласа "за". За промени в Конституцията, обаче, на Зоран Заев ще му бъде необходимо мнозинство от 2/3. Тоест предложението ще трябва да събере минимум 80 от 120 гласа в Парламента. Ще се случи ли това, според Вас, и как ще повлияят резултатите от референдума?

- Ако референдумът е успешен, то е възможно депутати от опозицията да гласуват произтичащите от Преспанския договор промени. Те ще се аргументират с "волята на народа". Но рискуват завинаги кариерата в собствената си партия - в случая това е ВМРО-ДПМНЕ, освен, ако тази партия не извърши своевременно промяна на курса. Истината е, че премиерът Зоран Заев, социалдемократите и техните албански партньори в управлението нямат план "Б" в случай на неуспешен референдум.

- Един неуспешен референдум би ли "делегитимирал" Заев? Ако той заобиколи народа, ще се стигне ли до политическа и социална криза?

- Несъмнено. Неуспешен референдум ще означава вот на недоверие лично за Зоран Заев. Трудно е да се помисли, че след такъв неуспех той ще може да продължи "легитимно" и успешно да управлява. Политическата криза ще бъде неизбежна.

Неуспешен референдум ще означава вот на недоверие към правителството и е логично то да подаде оставка, за да не допусне ескалиране на напрежението. При успешен референдум "горещият картоф" - смяната на името, отива в ръцете на парламентарната опозиция. Тя трябва да реши дали уважава народния вот или не. И при двата варианта не ни очакват спокойни месеци и години в Македония.

Виж още Битката за Северна Македония започна

- Западните лидери се надпреварваха да посещават македонската столица, за да призоват гражданите на страната да вземат участие в референдума. Какво развитие е най-желано за тях в геополитически план и защо?

- За всички европейци, не само за политиците, е важно Европейският съюз да е силен и стабилен. Да е зона на демокрация, владеене на провото, мир, свобода и сигурност. Именно затова и бе създаден. Затова и ние станахме част от него. Така че интересът на всички европейци е политиците от Западните Балкани да вземат доброто за техните народи решение.

Нормално е европейските политици да изтъкват предимствата на едно членство в Съюза. Това дори е тяхно задължение. Нищо не пречеше и на лидерите на държави, които са противници на разширяването на ЕС, да отидат в Скопие и открито да кажат тази си позиция. А не само да критикуват от разстояние. Членството на страните от Западните Балкани в ЕС и в НАТО в геополитически план ще означава, че се разширява територията на свободата, сигурността и просперитета. А от това печелят всички, включително и гражданите на страни, чиито политици недолюбват демокрацията и свободата.

Нима не сте забелязали, че откакто България стана член на НАТО и ЕС броят на руските граждани желаещи да живеят у нас рязко нарасна? Така е, защото сме в добрата зона на света. Нямаше такова желание, когато бяхме в "социалистическия лагер".

- Националистическата опозиция, обаче, възразява срещу смяната на името и смята това за отказ от национална идентичност. Има критики и към процедурата, с която премиерът на страната се опитва да превърне споразумението в закон...

- Въпросът за "националната идентичност" на македонците е като приказка от "Хиляда и една нощ". Много вълшебства има в нея. Много илюзии, много шарлатанство. Живял съм в Р Македония, но не съм срещал албанец, който да каже, че е част от македонската нация.

Самият факт, че повече от 150 години след националното възраждане македонците продължават да се "възраждат" и да спорят за своето национално самоопределение, показва, че напразно си губят времето. И че сега е друго време, с други предизвикателства.

В Македония има граждани, които са наясно, че националното им Възраждане е българско и други, които смятат, че е антибългарско. Докато спорят, часовникът цъка и става все по-малка вероятността албанец да признае, че е част от македонската нация.

Виж още Първанов настоя пред Борисов за нов договор за "общата история" с Македония

- Президентът Георге Иванов обяви, че няма да гласува на референдума за новото име на страната...

- Не за първи път президентът застава срещу интересите на своята страна. Националната идентичност на голяма част от гражданите на Р Македония не се съдържа в името на държавата им. Конституцията описва отделните "народности", представя ги като национално цяло, но нека не забравяме, че националното чувство преди да стане текст в конституцията, т.е. съзнание, е преди всичко подсъзнателно чувство.

- Албанското население ли ще изиграе ключова роля в този референдум? 95% от тях одобряват европейската интеграция за Македония.

- Албанците са феновете на Европа в Македония. Те мислят с категориите на бъдещето, а не на миналото. Те разбират европейското членство, като възможност за икономически и социален просперитет. Мислят и действат прагматично. Впрочем, от 16 години не е правено преброяване на населението в Македония. Последният опит за такова бе през 2011 г., но той се провали поради съмнения за манипулации и "страх", че албанското население отдавна не е само 25%, както регистрира преброяването от 2002 г.

Виж още Сидеров: Да задължим Македония да се въздържа от опити за присвояване на българската история

- Ориентацията на Македония е страшно важна и за България, Какво ще се случи при двата възможни изхода?

- Със своята пасивна политика България пропусна възможността да бъде възприемана като локомотив, който е в състояние да изтегли влаковата композиция на Западните Балкани към европейския перон. Едва в последно време ние дадохме сигнали, че ще подкараме локомотива. И македонците веднага приветстваха това. Вдигнахме пара, но е важно тя да не отиде само в свирката.

Мнозинството от македонците желаят европейското членство. Противниците му са главно югоносталгици, хора, живеещи в миналото. При положително развитие на ситуацията България трябва да превърне думите на подкрепа в действия на подкрепа. При негативен вот определено ще възникнат и проблеми с двустранния ни договор.

Защото, когато национализмът мине в настъпление, полосата за разбирателство, за общи решения и инициативи, за съгласувана политика се стеснява неимоверно. А започнем ли ние и македонците да си мерим национализмите, нищо добро не може да очакваме.

ИЗБРАНО