Александър Йорданов е роден на 13 февруари 1952 г. във Варна. Завършва Българска филология във Висшия педагогически институт в Шумен (1976). Работи като журналист и литературен критик на свободна практика (1976-1979). Литературен сътрудник (1982), научен сътрудник I степен (1986), доцент (2010) в Института за литература при БАН.
Председател на 36-то Народно събрание (1992-1994). Председател на парламентарната група на СДС в 36-то Народно събрание.
Народен представител в 7-то Велико народно събрание (1990-1991), в 37-то и 38-то народно събрание от СДС.
Председател (1991-1994) на Комисията по външна политика на 36-то НС. Председател на Радикалдемократическата партия в България (1993-2000). Заместник-председател на СДС (1991-1993). Член на Националния изпълнителен съвет на СДС (2007). Член на Националния съвет на СДС.
Главен редактор на седмичника за политика и култура "Век 21" (1990-1998).
Извънреден и пълномощен посланик в Полша (1998-2001) - едновременно в Литва, Латвия и Естония (1999-2001) и в Република Македония (2001-2005).
Обърнахме се към бившия ни посланик в Македония да коментира референдумa за смяна на името, който е от изключителна важност за бъдещето на страната.
- Премиерът на Македония Зоран Заев насрочи референдум като ключов тест за народната подкрепа, въпреки че според Преспанското споразумение Скопие няма такова задължение. Далновиден ход ли беше това от негова страна, г-н Йорданов?
- Демократичното поведение не е специално "задължение". В случая премиерът Зоран Заев избра демокрацията пред чисто партийните политически съображения. Никога допитването до народа не може да бъде "грешен ход".
- И все пак, необходим ли беше референдум, след като правителството и Заев могат да преминат към промяна на Конституцията и утвърждаване на промяната на името на страната, независимо от резултатите от допитването?
- Вярно е, че Парламентът е институцията, която трябва да ратифицира договора от Преспа. В случая бе възможен и обратен подход - първо той да вземе своето решение, а след това то да бъде потвърдено или отхвърлено на референдум.
Правителството, след като е взело политическо решение и е подписало един международен договор, който се отнася до въвеждането на сериозна промяна в Конституцията на страната, е в правото си да провери правомерността на това си решение на референдум.
Това бе и първоначалното мнение на опозицията. Затова и всички партии агитираха гражданите да гласуват на референдума. Но едва след като стана ясно от социологическите проучвания, че гласовете "ЗА" преобладават, част от опозицията смени стратегията и призова за неговия бойкот.
Но това е бягство от политическа отговорност пред настоящето и бъдещето на страната. Неучастието във вземането на едно толкова важно решение говори за слабост на опозицията, за безизходност в нейните действия. А това, че президентът Георге Иванов също призова за бойкот показва, че и той живее в недемократично измерение.
- Референдумът за новото име на Македония е исторически шанс да се сложи край на дипломатическата блокада от страна на Гърция. Това е възможност правителството да направи първите си стъпки към присъединяване към НАТО и да стартира преговорите за членство в ЕС. Дали гражданите ще оценят това?
- България стана член на НАТО и ЕС без референдум. Защото гражданите бяха достатъчно зрели, за да изпратят в парламента отговорни политици. И те взеха решенията, за които гражданите ги бяха изпратили в парламента. В Македония има сериозно недоверие между политици и граждани, много силно разделение и конфронтация в обществото. Докато у нас на членството в ЕС и НАТО се гледаше като на национална цел и респективно - национален успех, то в Р Македония този въпрос бе облечен в "чужда дреха" - договорът с Гърция. А той предвижда промяна на името на страната. Част от политиците и гражданите възприемат тази промяна като смяна на националната идентичност и не са съгласни. Проблемът е сериозен. Целта е примамлива, но жертвата според тях е голяма.
Сигурен съм, че ако пред българите бе поставен подобен въпрос и ние едва ли щяхме да изглеждаме по-различно, отколкото изглежда днес македонското общество.
- Ако преобладават отговорите "НЕ" на референдума или пък той се окаже невалиден заради слабо участие, какви са Вашите прогнози за развитието на събитията в Македония?
- Очакванията са референдумът да е успешен. Тоест повече от 50% от гражданите да участват в него, а от тях повечето да гласуват със "ЗА". Ако се случи обратното, ще е много разочароваща изненада. Но, без значение как ще завърши тази "народна консултация", въпросите, произтичащи от договора от Преспа, ще се решат в парламента.
При невалиден или отрицателен вот на референдума, политическата криза ще се задълбочи, правителството ще бъде дестабилизирано и най-вероятният изход са нови парламентарни избори най-късно през пролетта на следващата година. Това е негативният сценарий.
Позитивният разчита на очакването, че част от опозиционните депутати, аргументирайки се с изразената евентуално положителна воля на референдума, ще подкрепят произтичащите от договора с Гърция промени в конституцията. Това няма да стане безконфликтно, отново ще има протести, вероятно и сблъсъци пред парламента, но все пак рубиконът, т.е. референдумът, ще е преминат.
- Очаквате ли сблъсъци по време на самия референдум?
- Не ги изключвам, защото напрежението и противопоставянето е голямо. И защото държавният глава призова към бойкот. А мнозина възприемат този му призив като знак за "атака". Остава да разберем дали у македонците ще надделее разумът или ще закипи кръвта.
- Сключеното споразумение беше подкрепено от Парламента в Скопие с 69 гласа "за". За промени в Конституцията, обаче, на Зоран Заев ще му бъде необходимо мнозинство от 2/3. Тоест предложението ще трябва да събере минимум 80 от 120 гласа в Парламента. Ще се случи ли това, според Вас, и как ще повлияят резултатите от референдума?
- Ако референдумът е успешен, то е възможно депутати от опозицията да гласуват произтичащите от Преспанския договор промени. Те ще се аргументират с "волята на народа". Но рискуват завинаги кариерата в собствената си партия - в случая това е ВМРО-ДПМНЕ, освен, ако тази партия не извърши своевременно промяна на курса. Истината е, че премиерът Зоран Заев, социалдемократите и техните албански партньори в управлението нямат план "Б" в случай на неуспешен референдум.
- Един неуспешен референдум би ли "делегитимирал" Заев? Ако той заобиколи народа, ще се стигне ли до политическа и социална криза?
- Несъмнено. Неуспешен референдум ще означава вот на недоверие лично за Зоран Заев. Трудно е да се помисли, че след такъв неуспех той ще може да продължи "легитимно" и успешно да управлява. Политическата криза ще бъде неизбежна.
Неуспешен референдум ще означава вот на недоверие към правителството и е логично то да подаде оставка, за да не допусне ескалиране на напрежението. При успешен референдум "горещият картоф" - смяната на името, отива в ръцете на парламентарната опозиция. Тя трябва да реши дали уважава народния вот или не. И при двата варианта не ни очакват спокойни месеци и години в Македония.
- Западните лидери се надпреварваха да посещават македонската столица, за да призоват гражданите на страната да вземат участие в референдума. Какво развитие е най-желано за тях в геополитически план и защо?
- За всички европейци, не само за политиците, е важно Европейският съюз да е силен и стабилен. Да е зона на демокрация, владеене на провото, мир, свобода и сигурност. Именно затова и бе създаден. Затова и ние станахме част от него. Така че интересът на всички европейци е политиците от Западните Балкани да вземат доброто за техните народи решение.
Нормално е европейските политици да изтъкват предимствата на едно членство в Съюза. Това дори е тяхно задължение. Нищо не пречеше и на лидерите на държави, които са противници на разширяването на ЕС, да отидат в Скопие и открито да кажат тази си позиция. А не само да критикуват от разстояние. Членството на страните от Западните Балкани в ЕС и в НАТО в геополитически план ще означава, че се разширява територията на свободата, сигурността и просперитета. А от това печелят всички, включително и гражданите на страни, чиито политици недолюбват демокрацията и свободата.
Нима не сте забелязали, че откакто България стана член на НАТО и ЕС броят на руските граждани желаещи да живеят у нас рязко нарасна? Така е, защото сме в добрата зона на света. Нямаше такова желание, когато бяхме в "социалистическия лагер".
- Националистическата опозиция, обаче, възразява срещу смяната на името и смята това за отказ от национална идентичност. Има критики и към процедурата, с която премиерът на страната се опитва да превърне споразумението в закон...
- Въпросът за "националната идентичност" на македонците е като приказка от "Хиляда и една нощ". Много вълшебства има в нея. Много илюзии, много шарлатанство. Живял съм в Р Македония, но не съм срещал албанец, който да каже, че е част от македонската нация.
Самият факт, че повече от 150 години след националното възраждане македонците продължават да се "възраждат" и да спорят за своето национално самоопределение, показва, че напразно си губят времето. И че сега е друго време, с други предизвикателства.
В Македония има граждани, които са наясно, че националното им Възраждане е българско и други, които смятат, че е антибългарско. Докато спорят, часовникът цъка и става все по-малка вероятността албанец да признае, че е част от македонската нация.
- Президентът Георге Иванов обяви, че няма да гласува на референдума за новото име на страната...
- Не за първи път президентът застава срещу интересите на своята страна. Националната идентичност на голяма част от гражданите на Р Македония не се съдържа в името на държавата им. Конституцията описва отделните "народности", представя ги като национално цяло, но нека не забравяме, че националното чувство преди да стане текст в конституцията, т.е. съзнание, е преди всичко подсъзнателно чувство.
- Албанското население ли ще изиграе ключова роля в този референдум? 95% от тях одобряват европейската интеграция за Македония.
- Албанците са феновете на Европа в Македония. Те мислят с категориите на бъдещето, а не на миналото. Те разбират европейското членство, като възможност за икономически и социален просперитет. Мислят и действат прагматично. Впрочем, от 16 години не е правено преброяване на населението в Македония. Последният опит за такова бе през 2011 г., но той се провали поради съмнения за манипулации и "страх", че албанското население отдавна не е само 25%, както регистрира преброяването от 2002 г.
- Ориентацията на Македония е страшно важна и за България, Какво ще се случи при двата възможни изхода?
- Със своята пасивна политика България пропусна възможността да бъде възприемана като локомотив, който е в състояние да изтегли влаковата композиция на Западните Балкани към европейския перон. Едва в последно време ние дадохме сигнали, че ще подкараме локомотива. И македонците веднага приветстваха това. Вдигнахме пара, но е важно тя да не отиде само в свирката.
Мнозинството от македонците желаят европейското членство. Противниците му са главно югоносталгици, хора, живеещи в миналото. При положително развитие на ситуацията България трябва да превърне думите на подкрепа в действия на подкрепа. При негативен вот определено ще възникнат и проблеми с двустранния ни договор.
Защото, когато национализмът мине в настъпление, полосата за разбирателство, за общи решения и инициативи, за съгласувана политика се стеснява неимоверно. А започнем ли ние и македонците да си мерим национализмите, нищо добро не може да очакваме.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}