Първанов настоя пред Борисов за нов договор за "общата история" с Македония

От АБВ са обезпокоени от две от възможните нови имена на съседката ни

11:27 | 4 септември 2018 | Редактор : Десислава Димитрова 29 2749 Снимка: Министерски съвет

Премиерът Бойко Борисов прие в Министерския съвет представители на ръководството на партия АБВ - нейният създател и бивш лидер Георги Първанов и настоящият председател Румен Петков. Тема на срещата бяха отношенията между България и Република Македония, съобщиха от правителствената информационна служба.

Балканите

Нужен е нов съвместен документ на София и Скопие, с който да се дефинира понятието "обща история", защото моята прогноза е, че в познатия македонистичен дух ще продължи да се прави вреден за българите прочит, каза президентът (2002 - 2012 г.) Първанов на брифинг след разговора.

"И тъй като ние очакваме тази тенденция да се развива и това посегателство върху българската история да продължи, особено след като беше подписан договорът с Гърция, с който Скопие се отказа от античната визия за своята история, предлагаме да има един текст, който приблизително може да звучи така: "Имаме обща история, чиито корени са в Средновековието, минават през общите борби на Възраждането, включително и в първите десетилетия на 20 в. - включително Илинденско-Преображенското въстание. И това, което е общото за тези векове, е българското национално самосъзнание в тези райони на населението, общи са националните цели и задачи", каза още Първанов, цитиран от "Фокус".

И продължи:

"Като историк искам да кажа, че големите поражения в македонската политика на България идват от голямото напрежение на българските партии помежду им. И за това днес ние от АБВ се опитваме да постигнем една консенсусна българска позиция. Нашата, както и обществената оценка за събитията от последната една година за подписания договор между България и Македония и за общите чествания, които бяха реализирани, е без съмнение позитивна. Това очертава една добра перспектива, ако обаче ние вземем мерки своевременно да предотвратим и възможно негативно развитие".

Първанов изтъкна, че още миналата година на 1 август премиерът на Македония Зоран Заев, изброявайки участниците в Илинденско-Преображенското въстание, е забравил да спомене българи като основния контингент от участниците в това въстание.

"Мина време и основното предложение на г-н Заев за ново име беше "Илинденска Македония", което някои от нас приветстваха, но ние реагирахме остро. И бяхме пак така критични, когато се прие името "Северна Македония". Защото и Северна Македония по същество си е Илинденска Македония - това си е разбирането, философията на Скопие за формирането на македонската идентичност на базата на Илинденското начало", коментира още той.

По думите му Илинденското въстание по своя характер е българско и това може да се докаже със стотици документи, които показват, че самосъзнанието на ръководителите и участниците във въстанието е българско.

Бъдещето на Македония не може да минава през грабеж на историята на България и поругаване на историческите факти, заяви пък Румен Петков. Той изтъкна, че АБВ е изразила своите силни резерви и безпокойства относно имената "Илиндеска Македония" и "Северна Македония". Именно за второто се разбраха премиерите на Македония и Гърция през юни, но до официално решение така и не се стигна.

Снимка: Министерски съвет

"За нас е неприемливо политически фактори в Македония да загърбват историята и общото ни Илинденско-Преображенско въстание и да ограничават общата ни история само във времето на Османската империя и османското робство. За нас стремежът да подкрепим Македония за нейното евроатлантическо бъдеще е въпрос на осъзната необходимост за перспективите на държавата и на региона като цяло. За да може да е съвършено ясно, че това бъдеще не може да минава през истината за нашата обща история и през грабеж на историята на България, през поругаване на историческите факти и през поругаване на ценности, които са съхранили българщината през годините", каза още бившият вътрешен министър.

Той уточни, че ще АБВ ще поиска среща с Комисията по външна политика в Народното събрание, за да се проведе дискусия, с която да се достигне до единна позиция, независеща от конюнктурата и в България, и в Македония, и гарантираща българския интерес.

ИЗБРАНО