Македония гласува новото име, не предвижда вот "не"

После Гърция ще подпише споразумението и ще отвори пътя към НАТО и ЕС

Снимка: Булфото

Македония гласува новото име, не предвижда вот "не"

После Гърция ще подпише споразумението и ще отвори пътя към НАТО и ЕС

13:09 | 26 септември 2018 | Редактор: ДПА 24 4345 Снимка: Булфото

За Македония това е шанс за правителството да спечели легитимност и може би да направи първите стъпки към присъединяване към НАТО и започване на преговорите за членство в ЕС.

На първо място, би било добре, ако гражданите й гласуват в полза на новото име - Северна Македония - както беше договорено в т.нар. Преспанско споразумение от юни, подписано от левите премиери на Гърция и Македония Алексис Ципрас и Зоран Заев.

Съгласно споразумението бившата югославска република трябва да бъде преименувана, за да се сложи край на дългогодишното напрежение с Гърция, която претендира, че името Македония принадлежи на една от нейните области.

Парламентът в Скопие подкрепи споразумението през юни с 69 от 120 гласа. Но за промени в конституцията Заев ще се изправи пред много по-тежка задача, за която е необходимо мнозинство от две трети.

Едва след като това стане, Гърция също ще ратифицира споразумението и ще сложи край на пречките пред присъединяването на съседката й към НАТО и не по-малко важно - на стремежите й към ЕС.

Междувременно Заев насрочи референдум като ключов тест за народната подкрепа, макар че Скопие не беше задължено от Преспанското споразумение да направи това.

Западни лидери се надпреварваха да посещават Скопие преди вота, за да призоват македонците да гласуват и да сигнализират, че ще помогнат на страната само ако приеме споразумението с Гърция.

Германският канцлер Ангела Меркел и външният министър Хайко Маас, американският министър на отбраната Джеймс Матис, австрийският канцлер Себастиан Курц, генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг и еврокомисарят по разширяването Йоханес Хан - всички те предадоха лично това послание през последните дни.

Заев беше по-директен, предупреждавайки македонците, че трябва да избират между споразумението за името или продължаване на изолацията - наложена от членката на НАТО и ЕС Гърция заради спора за името, откакто Македония се отцепи от Югославия през 1991 г.

Въпросът на референдума отразява това: "Подкрепяте ли членство в НАТО и ЕС чрез приемането на споразумение между Македония и Гърция?"

Но докато правителството и международните посетители описаха вота като исторически шанс за Македония, залозите остават неясни за правителството.

Референдумът не е обвързващ и дори ако мнозинството от отговорите се окажат отрицателни или участието не е достатъчно, за да бъде обявен за валиден, Заев може да премине към изменение на конституцията и утвърждаване на промяната на името.

Националистическата опозиция възразява срещу смяната на името, смятайки я за отказ от националната идентичност, а има и критики към процедурата, с която Заев се опитва да превърне споразумението в закон.

"Референдумът е консултативен, така че резултатите му са без значение за възможната ратификация на споразумението", заяви за ДПА преподавателят в университета в Скопие и политически анализатор Биляна Ванковска.

Въпреки че Конституционният съд отхвърли искания за обявяване на референдума за незаконен, тя твърди, че е точно такъв.

Ако референдумът е необвързващ и със спорна законност, тогава защо трябва да се провежда?

"Големият натиск отвън показва, че референдумът е важен за международните играчи, защото той трябва да създаде впечатлението, че македонците демократично и доброволно приемат споразумението", казва тя.

"На референдум гражданите решават - политиците се подчиняват. Един референдум е успешен независимо как гласува мнозинството, стига той да се проведе в съответствие с върховенството на закона. Това, за съжаление, не е така", посочва тя.

Той нарушава "всички законови принципи" , включително кодекса за добри практики на Венецианската комисия, казва тя. Комисията е консултативен орган на Европейския съвет по конституционни и изборни въпроси.

Ванковска смята, че референдумът няма да успее да събере необходимото участие от над 50 процента, за да бъде валиден, но правителството на Заев все пак ще продължи с прилагането на Преспанското споразумение, въпреки че "този процес вече е неправомерен".

Един неуспешен референдум ще "делегитимира" Заев. И като продължи напред, той "ще заобиколи народа, източника на неговата власт, и ще създаде непредсказуема политическа и социална криза".

Но при евентуално изоставяне на Преспанското споразумение Гърция ще продължи да блокира Македония за влизането й в НАТО и напредъка към ЕС, което може да увеличи риска от политическа нестабилност.

Страната вече беше на ръба на етническа война през 2001 г., когато албанското население, което съставлява около една четвърт от 1,7-те милиона жители, се разбунтува за повече права.

Преводът е на БТА

ИЗБРАНО