Започна историческият вот за името на Македония, какво трябва да знаем?

Ще наклонят ли везните албанците, ще бъде ли преодолян минималният праг, гарантирана ли е сигурността и какви са световните, регионалните и българските интереси в прилагателното "Северна"?

Снимка: Sdk.mk

Започна историческият вот за името на Македония, какво трябва да знаем?

08:45 | 30 септември 2018 81 4483 Снимка: Sdk.mk

1,8 милиона души решават днес дали югозападната ни съседка да приеме името Северна Македония. Въпросът на референдума гласи: "Дали сте за членство в ЕС и НАТО с приемане на договора между Република Македония и Република Гърция?".

Балканите

Светло евроатлантическо бъдеще обещаха пред македонците премиерът Зоран Заев, правителството и цяла плеяда евроатлантически лидери по време на кампанията за референдума. Затова и Допитването се смята за тест за бъдещето на евроатлантическата интеграция на страната. Това е възможност правителството да спечели легитимност и да направи първите си стъпки към присъединяване към НАТО и стартиране на преговорите за членство в ЕС. Ако, обаче, резултатите от референдума са отрицателни или пък той се окаже невалиден заради слабо участие, то не е ясно какво ще се случи от там нататък. Защото, по думите на Зоран Заев, Македония няма план "Б".

Президентът Георге Иванов, не по-слабо аргументирано, настоя от високата трибуна на ООН, че ако сънародниците му приемат прилагателното "северна" към името на републиката, ще извършат историческо самоубийство. Причината е, че с Преспанския договор, под натиска на Гърция, се нарушава изконното право на македонците за самоопределение. Все пак Иванов не каза, че ще гласува против, а че няма да отиде до урните.

Виж още Зоран Заев подава оставка, ако референдумът в Македония не успее

Спорът между Атина и Скопие продължава с години и никога решението му не е изглеждало по-близко. Очаква се резултатът да зададе и посоката, в която ще продължат усилията за излизане от сложната ситуация. Първа стъпка в тази посока се направи през юни с подписването на договора между двете страни. С него те приемат, че името за вътрешна и външна употреба трябва да е Република Северна Македония, а официалният език - македонски.

"Споразумението за името на Македония ще ни помогне да живеем заедно по-добре", коментира тогава премиерът на България Бойко Борисов.

Смята се, че от успеха на референдума в Македония зависи доколко ще е лесно проевропейското ориентиране и на Сърбия, която е единствената балканска държава, демонстрираща отчетливо топли отношения Москва. Именно затова много международни специалистъ възприемат спора за част от геополитическата битка между Западния свят и Русия.

Виж още Македония гласува новото име, не предвижда вот "не"

Основният въпрос сега е ще се събере ли необходимата избирателна активност, за да може вотът да бъде признат за валиден. За да се случи това, е необходимо да гласуват повече от 50% от избирателите, или около 900 000 от тях. Изходът от референдума, обаче, не е обвързващ за правителството и Заев може да премине към промяна на Конституцията и утвърждаване на промяната на името на страната, независимо от резултатите от допитването.

Гласуването започна още вчера. Гласовете си дадоха хората в неравностойно положение, които бяха посетени от членове на избирателните комисии. Гласуваха също така и македонските граждани в чужбина. Най-голям е броят на регистрираните за участие в Швейцария - 321 души, а най-малък - в Унгария. Резултатите от вота на диаспората, на болните и на лишените от свобода няма да бъдат обявявани до края на вота.

Виж още Битката за Северна Македония започна

Началото на същинския референдумът бе дадено в 7 часа сутринта днес. Той ще бъде проследен от рекорден брой наблюдатели. Над 11 000 са те само от Македония, 493 са представителите на международните организации.

Очаква се албанското население да играе ключова роля за референдума. Социолозите са категорични, че албанците одобряват европейската интеграци. Преброяването отпреди 15 години отчете, че албанците в Македония са най-малко една четвърт от населението. Според експерти, ако новото преброяване действително се проведе по план догодина, процентите ще нараснат до над 30. Причината властите досега да отлагат преброяване е в това, че съществува опасност от ново разпалване на етническото напрежение.

Именно заради това стои под сериозен въпрос и способността на правителството да гарантира мирното провеждане на референдума. Особено що се касае за западната част на Македония. В отговор властите заявиха, че мобилизацията на силите на реда е на високо равнище и те имат готовност за овладяване на евентуално напрежение.

Референдумът в Македония бе коментиран и от българския премиер Бойко Борисов в петък в речта пред 73-ото общо събрание на ООН.

"Македония ще трябва да вземе важно решение по споразумението с Гърция. Това е исторически момент и затова трябва да ги подкрепим да вземат това решение за бъдещето на страната си", заяви Борисов, като по-голямата част от изказването си той посвети на усилията на българското председателство на Съвета на ЕС за подновяване на процеса на интеграция на страните от Западните Балкани.

"Споразуменията, постигнати между София и Скопие и Атина и Скопие, са изключително важни. Те са стъпки за стабилност и сигурност в Югоизточна Европа", категоричен бе Бойко Борисов.

Позията му среща отпор от част от политическите му противници у нас. Причината е в това, че от географска гледна точка части от страната ни попадат в наименованието Северна Македония, което се приема като предпоставка за териториални претенции към България.

ИЗБРАНО