В доклад на Съвета за сигурност на ООН се констатира, че откакто талибаните възобновиха управлението на Афганистан през 2021 г., страната отново се е превърнала в убежище за терористични организации.

"Ал Кайда" се възражда в Афганистан при управлението на талибаните, като създава осем нови тренировъчни лагера заедно с пет медресета - ислямски образователни институции - в цялата страна, разкрива доклад на Съвета за сигурност на ООН от края на януари, съобщи вестник "Джерусалем пост".

Докладът, изготвен от комисията на Съвета за сигурност, създадена за наблюдение на "Ал Кайда", посочва, че талибаните не са спазили обещанието си към САЩ, посочено в споразумението от Доха, да прекъснат връзките си с терористичната групировка и че двете организации продължават да са близки, отбелязва телевизия Си Би Ес, цитирана от БТА.

Година след превземането на Кабул от талибаните САЩ убиха тогавашния лидер на "Ал Кайда" Айман аз Зауахири с удар от безпилотен самолет в дипломатическия квартал на Кабул. Той се намираше в къща за гости, принадлежаща на министъра на вътрешните работи на талибаните, който е и лидер на свързаната с талибаните мрежа "Хакани" - Сираджуддин Хакани.

"Присъствието на високопоставени фигури от "Ал Кайда" в страната не се е променило и групировката продължава да представлява заплаха в региона и потенциално извън него", се предупреждава в доклада на ООН. В него обаче се отбелязва, че според неговата оценка "понастоящем групировката не може да планира сложни атаки на далечно разстояние".

Анализаторите смятат, че "Ал Кайда" сега е много по-слаба организация, отколкото беше преди, и мнозина се съмняват, че талибаните биха допуснали действия, които биха застрашили хуманитарната помощ, предоставяна от САЩ на Афганистан, която продължава да е от жизненоважно значение за предотвратяване на хуманитарна криза в страната.

"Има ли лагери за обучение в Афганистан? Напълно е възможно. Но капацитетът им да поразяват цели извън непосредствения южноазиатски регион е минимален", казва пред Си Би Ес ветеранът анализатор на регионалната политика Торек Фархади. "Талибаните внимават да не допуснат развитието на подобни дейности, тъй като са в контакт с американските власти."

"В момента САЩ са най-големият хуманитарен донор в Афганистан чрез ООН, но в крайна сметка тази подкрепа доведе до избягване на по-нататъшна хуманитарна криза в страната. Талибаните признават тази ценна подкрепа от страна на САЩ и няма да рискуват да нарушат тази договореност."

Снимка: БТА/AP Photo/Qazi Rauf, File

Си Би Ес отбелязва изявлението на специалния генерален инспектор на САЩ за възстановяването на Афганистан, че от август 2021 г. насам международната общност е предоставила на Афганистан помощ в размер на най-малко 2,9 милиарда долара, от които около 2,6 милиарда долара са предоставени от правителството на САЩ.

В доклада се посочва, че лагерите за обучение са разположени в различни провинции, включително Газни, Лагман, Парван и Урузган. В него се изброяват и местата, използвани от "Ал Кайда" за придвижване на нейни бойци към и от съседен Иран, и се посочва, че в долината Панджир, северно от столицата Кабул, е създадена нова база за складиране на оръжие.

"Групировката поддържа скривалища за улесняване на придвижването между Афганистан и Ислямска република Иран в провинциите Херат, Фарах и Хелманд, като има и допълнителни скривалища в Кабул", се казва в доклада.

"Това настаняване на "Ал Кайда" в рамките на Афганистан потвърди отдавнашните опасения, изразявани от много наблюдатели, относно това, че страната отново се превръща в убежище за терористични организации при управлението на талибаните", казва пред американския сайт "Медиа лайн", отразяващ събитията в Близкия изток, Шахин Модарес, анализатор по международна сигурност, специализиран в Иран, свързан с мозъчния тръст Център за Близкия изток и глобалния ред (Center for Middle East and Global Order).

Модарес заяви, че "Ал Кайда" и талибаните, които отново поеха управлението на Афганистан през 2021 г., след като водените от САЩ коалиционни сили напуснаха страната, имат обща история на сътрудничество и идеологическо съответствие. Той заяви, че по време на въстанието си срещу коалиционните сили двете организации са поддържали дълбоко вкоренени връзки, които се базират на общия джихадистки мироглед и взаимната подкрепа за целите на другата организация.

Силвия Болтук, управляващ директор на платформата за бизнес и геополитическо разузнаване SpecialEurasia, заяви пред "Медиа лайн", че политическата нестабилност в Афганистан след завръщането на талибаните е създала благоприятна среда за възобновяване на терористичните операции.

"Налице е забележителна ескалация на терористичните атаки - от крайпътни и самоубийствени бомби до ракетни и минометни обстрели, директен обстрел, отвличания и престъпления с насилие", каза Болтук и добави, че много от инцидентите, насочени към религиозни обекти, се случват по време на религиозни празници.

Снимка: БТА

Модарес заяви, че освен историческите връзки и идеологическите сходства между двете групировки, присъствието на "Ал Кайда" предоставя на талибаните стратегически предимства, включително достъп до опитни бойци, оперативна експертиза и потенциално влияние върху регионалната динамика.

Ситуацията на границата между Афганистан и Иран е напрегната от няколко години, като двете ислямистки правителства, едното сунитско, а другото шиитско, си отправят взаимни обвинения, като всяко от тях твърди, че другото преследва и не защитава етническите им малцинства. Напрежението се засилва и от дългогодишния спор за река Хелманд.

Снимка: БТА

Модарес отбеляза, че потенциалният интерес на "Ал Кайда" към създаване на бази в Иран отразява стратегически разчет, насочен към подобряване на оперативните ѝ способности и разширяване на обхвата ѝ извън Афганистан.

"Географската близост на Иран до Афганистан, съчетана със сложната геополитическа динамика, предоставя на "Ал Кайда" възможности за създаване на логистични центрове, набиране на нови членове и координиране на трансгранични дейности", каза той.

Притежаването на бази в Иран може да послужи на "Ал Кайда" за множество цели. Според Модарес те включват улесняване на придвижването на бойци, достъп до ресурси и мрежи за подкрепа, както и установяване на присъствие в регион със значителна стратегическа стойност.