17:39 | 19.04.24

17-11-2017 20-11-2018

33 г. по-късно въпросът отново е "демокрация или танкове" (снимки)

Мнозина считат протеста пред НС от 1989-а за истинското началото на Прехода и нещо повече - зараждащата се смелост на обществото да се измъкне от хватката на едноличната власт

19:31 | 14 декември 2022 | Редактор : Радостина Димитрова 737 22234 Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

На 14 декември 1989 г. жива верига от скандиращи обгражда Народното събрание, а в пространството отекват две несъвместими думи - демокрация и танкове. Мнозина считат този ден за истинското началото на Прехода и нещо повече - зараждащата се смелост на обществото да се измъкне от хватката на едноличната партийна власт.

Нетърпеливите и гневни хора на площада зоват за незабавна промяна - толкова внезапна, колкото внезапно е било влошаването на времето и настъпването на студа в столицата, спомня си фотографът Иван Григоров, запечатал протестните сцени на фона на снежната обстановка през 1989 г.

Протестиращи на митинга пред "Александър Невски"

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

И ако българското общество е било обединявано от общи идеали по време на дългогодишната си история, то премахването на Член 1 от тогавашната Конституция сплотява гражданите като своеобразна висша цел, чийто инструмент за борба е именно протестният митинг от 14 декември. Той обаче попада в ръцете на партията, това в крайна сметка превръща дефекта в ефект и причинява разделение в обществото.

Вижте всички снимки на Иван Григоров от събитията ТУК>>>

Тридесет и три години по-късно държавата е в спирала от избори, а станалите почти ежедневие протести са по-скоро задължение, отколкото конкретна цел. На дневен ред отново излизат онези две думи от 1989 г. - демокрация и танкове. И тук далеч не става дума само за войната, а за пореден път за личните ни неразбирателства като нация.

Месец по-късно след 10 ноември

На 10 декември пред "Александър Невски" се организира първият митинг, прокарващ искането за свалянето на чл.1 ал.2 от Българската конституция, според който БКП има ръководна роля в държавата. На площада пред храма сред представителите на Съюза на демократичните сили са и редица други популярни лица, скандиращи за демокрация.

Кирил Маричков, Георги Минчев и Петър Берон на протеста пред "Александър Невски"

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Едновременно с това на кадрите на Иван Григоров се забелязват издигнатите плакати на хора със сменени по време на Възродителния процес турски имена. "Искаме майчините си имена", "Ден на правата на човека - върнете ни имената" пише върху големите платна, веещи се над главите на демонстрантите.

Протестиращи скандират за връщане на майчините им имена

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Сред исканията на протестиращите на 10 декември са още да се закрие "Кремиковци", свобода за вероизповеданията, паметник за убитите след Втората световна война, независимост за радиото и телевизията и най-вече - "ново държавно устройство, а не преустройство".

Протестиращи на митинга пред "Александър Невски"

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

И после дойдоха студентите...

Докато нищо неподозиращият парламент се е събрал, за да проведе на 14 декември първата си сесия след 10 ноември, пред Народното събрание пристигат групи студенти, водени от Емил Кошлуков.

Един от организаторите на протеста Емил Кошлуков сред протестиращите по улиците на София

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Те нямат официално позволение от властите за демонстрация, но ги води желанието за мащабни реформи за независимо висше образование. Студентите образуват жива верига около парламента.

Живата верига около парламента

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

До ескалация на напрежението се стига, когато към студентите започват да се включват всякакви други организации и граждани, а живата верига се превръща в огромен протест срещу едноличната партийна власт.

Митингът пред парламента, протестиращите скандират "оставка"

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Стотиците демонстранти яростно отстояват исканията си и са непреклонни - промяната трябва да се случи на момента. Оказва се, че промените в Конституцията могат да се разглеждат чак месец, след като са внесени в НС. Това допълнително поражда съмнение в гражданите, че те отново ще бъдат излъгани от властта, и отказват да се разпръснат от площада.

Митингът пред парламента, протестиращите скандират "оставка"

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Натискът към НС е толкова голям, че години по-късно един от организаторите на митинга пред НС - доц. д-р Михаил Груев, казва пред Българската национална телевизия, че страната е била най-близо до граждански конфликт именно на 14 декември.

Макар уверенията, че желанията на хората ще бъдат чути и изпълнени, те искат всичко да се случи незабавно.

Митингът пред НС

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Пред демонстрантите излизат наследникът на Тодор Живков - Петър Младенов, и негови колеги

Всъщност Младенов ден по-рано сам казва, че чл.1 от Конституцията вече не е необходим, затова протестиращите очакват той да отпадне точно на 14 декември.

Живата верига около парламента

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

В опит да успокоят гнева на мнозинството депутатите излизат при хората, но са посрещнати със скандирания "оставка". Тогава при протестиращите отива и Петър Младенов. Той призовава за спокойствие и междувременно нарича действията на гражданите екстремистки и тласкащи държавата към пропастта. Думите му остават нечути и Младенов се прибира ядосан в Народното събрание. Малко преди да прекрачи прага на сградата, се обръща към военния министър с репликата "Най-добре е танковете да дойдат".

Парламентът провежда първата си сесия след 10 ноември 1989 г.

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Вече 33 години няма еднозначен отговор дали Младенов е произнесъл въпросното изречение за танковете. В годините се установи, че записът, направен от журналиста на БНТ Евгений Михайлов, е автентичен, но не и каква точно е репликата - "Най-добре танковете да дойдат", "По-добре танковете да дойдат" или "По-добре Станко да дойде" (б.а. Станко Тодоров - председател на НС тогава). Петър Младенов така и не признава, че е казал "Най-добре танковете да дойдат".

Последици и рефлексии

След многочасовия митинг многохилядната тълпа все пак се разпръсква без сериозен физически конфликт. Партията пък използва властта си върху медиите, с което пречупва събитията през своята призма, а това от своя страна става причина за разделение на обществото на столица и останалата част на страната.

Думите на Младенов пък стават повод той да бъде свален от поста почти година по-късно.

Една от присъстващите на протеста - Нешка Робева, споделя през 2019 г., че "Младенов не е имал намерение танковете да дойдат".

След това започва разследването за касетата с "Да дойдат танковете". И сега твърдя, че такава реплика не съм чула. Не мисля, че е имало и подобно намерение, ако бяха решили да пуснат танковете, нямаше кой да ги спре. Всичко беше някакъв политически театър, съжалявам, че трябва да го кажа сега. Тогава кукловодите бяха едни, плановете са им били едни, след това всичко се обърка, знаете, че застреляха Андрей Луканов, изпуснаха духа от бутилката", разказва дългогодишният треньор по художествена гимнастика.

33 години по-късно търсенето на демокрацията ѝ в истинския вид продължава. Партиите са много, но отново се говори за еднолична власт. Протестите вървят, но депутатите остават зад тежките врати на Народното събрание. Демокрация или танкове?

ИЗБРАНО