На 23 октомври 2002 година 40 терористи - 21 мъже и 19 жени, нахлуха в театъра до метростанция "Дубровка" в руската столица Москва и плениха 916 души, сред които и чужденци, отишли да гледат музикалния спектакъл "Норд-Ост". По-късно се оказа, че преди началото на мюзикъла чеченците са успели да вкарат в залата огромно количество оръжие и експлозиви. След атаката между редовете патрулират "черни вдовици" с пистолети и колани с експлозиви. Те стояха в противоположните краища на залата, като плановете били да се взривят една след друга.
"Желанието ни да умрем е по-силно от вашето желание да живеете", заявява предводителят на терористите Мовсар Бараев, който настоява за изтегляне на руските войски от Чечения и заплашва да взриви театъра.
Заложническата криза приключи с щурм на руските специални части, които сутринта на 26 октомври вкараха във вентилационната система отровен газ. Заложените в театъра бомби бяха обезвредени, а терористите - избити, някои от тях, докато са били упоени от газа. Той обаче предизвика и смъртта на повечето от загиналите заложници, най-вече заради липса на адекватна медицинска реакция. Оказа се, че от 130-те починали, сред които 10 деца, само 5 са убити от терористите, които преди да бъдат упоени, започват да стрелят.
Днес, 20 години след трагедията, разиграла се три години, след като руският президент Владимир Путин започна втората война в Чечения през 1999 г., един от участниците в тези събития - ветеранът от Управление "В" на Центъра за специално назначение към Федералната служба за сигурност на Русия Александър Меринов разказа пред РИА Новости за действията на спецчастите. По думите му, той и колегите му изкусно са предотвратили чудовищен взрив и смъртта на всички намиращи се в московския театър.
Меринов е бил един от командосите, които след ликвидирането на терористите, са обезвредили мощните самоделни взривни устройства.
Щурмът е рано сутринта на 26 октомври
Снимка: Getty Images
"На 23 октомври 2002 г. вечерта си бях вкъщи с моето семейство. По време време имах пейджър, чрез който получавахме съобщения в случай на тревога. Така и се случи - дойде заповед - спешно да се явя в подразделението. След като пристигнах и бързо се екипирах, се отправихме към театралния център в Дубровка, който вече бе под контрола на чеченските терористи", спомня си ветеранът.