17:42 | 30.12.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

20 г. от терора в Дубровка: Ветеран от ФСБ разказва за черните вдовици и щурма на спецчастите

Кошмарът се разигра три години, след като руският президент Владимир Путин започна втората война в Чечения

Снимка: Getty Images

20 г. от терора в Дубровка: Ветеран от ФСБ разказва за черните вдовици и щурма на спецчастите

Кошмарът се разигра три години, след като руският президент Владимир Путин започна втората война в Чечения

14:12 | 26 октомври 2022 | Автор : Надежда Христова 215 30161 Снимка: Getty Images

На 23 октомври 2002 година 40 терористи - 21 мъже и 19 жени, нахлуха в театъра до метростанция "Дубровка" в руската столица Москва и плениха 916 души, сред които и чужденци, отишли да гледат музикалния спектакъл "Норд-Ост". По-късно се оказа, че преди началото на мюзикъла чеченците са успели да вкарат в залата огромно количество оръжие и експлозиви. След атаката между редовете патрулират "черни вдовици" с пистолети и колани с експлозиви. Те стояха в противоположните краища на залата, като плановете били да се взривят една след друга.

Русия на Путин

"Желанието ни да умрем е по-силно от вашето желание да живеете", заявява предводителят на терористите Мовсар Бараев, който настоява за изтегляне на руските войски от Чечения и заплашва да взриви театъра.

Заложническата криза приключи с щурм на руските специални части, които сутринта на 26 октомври вкараха във вентилационната система отровен газ. Заложените в театъра бомби бяха обезвредени, а терористите - избити, някои от тях, докато са били упоени от газа. Той обаче предизвика и смъртта на повечето от загиналите заложници, най-вече заради липса на адекватна медицинска реакция. Оказа се, че от 130-те починали, сред които 10 деца, само 5 са убити от терористите, които преди да бъдат упоени, започват да стрелят.

Вижте снимки от трите дни на ужас в Москва

Днес, 20 години след трагедията, разиграла се три години, след като руският президент Владимир Путин започна втората война в Чечения през 1999 г., един от участниците в тези събития - ветеранът от Управление "В" на Центъра за специално назначение към Федералната служба за сигурност на Русия Александър Меринов разказа пред РИА Новости за действията на спецчастите. По думите му, той и колегите му изкусно са предотвратили чудовищен взрив и смъртта на всички намиращи се в московския театър.

Меринов е бил един от командосите, които след ликвидирането на терористите, са обезвредили мощните самоделни взривни устройства.

Щурмът е рано сутринта на 26 октомври

Снимка: Getty Images

"На 23 октомври 2002 г. вечерта си бях вкъщи с моето семейство. По време време имах пейджър, чрез който получавахме съобщения в случай на тревога. Така и се случи - дойде заповед - спешно да се явя в подразделението. След като пристигнах и бързо се екипирах, се отправихме към театралния център в Дубровка, който вече бе под контрола на чеченските терористи", спомня си ветеранът.

Щурмът е рано сутринта на 26 октомври. Командосът от отряд "Алфа" Алексей Филатов разказва, че преди атаката командирът е разрешил, който иска да не участва в него. Нито един обаче не е излязъл пред строя.

"Операцията бе проведена наистина мълниеносно. След това на моя екип бе дадена заповед да влезе вътре и да обезвредим самоделните взривни устройства. Когато влязохме, видяхме страшна картина - множество заложници и около тях всичко бе минирано. Терористите се бяха подготвили много сериозно. На пръв поглед прецених, че има над 200 килограма експлозии. Да не говорим колко гранати имаше, включително F-1 или т.нар. лимонки. Освен това на сцената бяха оставени съдове със запалителна течност, така че хората да бъдат не само избити от експлозията, но и изпепелени", допълва Меринов.

Заложническата криза приключи с щурм на руските специални части

Снимка: Getty Images

По думите му, въпреки че терористите са били ликвидирани и не са успели да задействат "адските машини", не е имало гаранции, че те няма да избухнат. А при един взрив никой нямало да излезе жив от театъра.

"Това щеше да бъде една братска могила за всички, които в този момент бяха в театъра. Както казваше един мой добър приятел от група "Алфа" (специалният антитерористичен отряд на ФСС - бел.ред), щяха да ни събират на молекули. Освен това щеше да има големи щети и по съседните сгради", категоричен бе ветеранът от Управление "В" на Центъра за специално назначение на ФСС.

На 23 октомври 2002 година 40 терористи - 21 мъже и 19 жени, нахлуха в театъра до метростанция "Дубровка" в руската столица Москва

Снимка: Getty Images

Меринов обаче допълва, че в онзи момент нито един от командосите, обезвреждащи бомбите, не си е мислил, че това може да се случи.

"Разбирахме, че много обикновени хора, включително жени и деца, разчитат на нас. Разбира се, това бе съвсем друга отговорност, отколкото по време на учебните ни занятия по сапьорство. Знаехме, че не трябва да предаваме и колегите си, които проведоха уникален щурм. Затова работихме щателно и акуратно", казва още бившият сапьор.

По думите на Меринов, свалянето на шахидските пояси с експлозиви от телата на черните вдовици предизвикало разнопосочни чувства у него. "Това бяха млади жени, момичета. Изглеждане невероятно, че са способни да извършат такова страшно престъпление. Но за съжаление бяха", разказва Александър Меринов.

Това бяха млади жени, момичета. Изглеждане невероятно, че са способни да извършат такова страшно престъпление, разказва командосът Александър Меринов

Снимка: Getty Images

Командосът разказва, че когато е дадена заповед за извеждането на заложници от сградата на театъра, единственото чувство, което е усещал е било удовлетворение от добре свършената работа.

"А днес ще ви кажа, че всички работиха великолепно. Това бе резултат от ежедневното ни обучение и тренировки, които дадоха своите плодове", категоричен бе Меринов.

По думите му, един от най-активните му колеги, участвали в обезвреждането на бомбите, е бил Михаил Кузнецов, който две години по-късно е изгубил живота си при освобождаването на заложниците в Беслан.

Бившият командос се обърна и към хората, които критикуват и до днес действията на спецчастите без да са специалисти.

"Когато понякога чета в пресата нечии думи, че не е трябвало да има щурм, че е трябвало да се направи по друг начин, честно казано, искам да поставя тези хора на мястото на заложниците в Норд-Ост, в Беслан. И да видя какво ще казват тогава. Но професионалистите прекрасно разбират и оценяват всичко", категоричен бе Александър Меринов.

Всичките терористи -21 мъже и 19 жени, са убити

Снимка: Getty Images

На същото мнение е и президентът на Асоциацията на ветераните от подразделението със специално предназнечение "Вимпел" към КГБ Валерий Попов.

"Много често се опитват да обвиняват командосите за техните действия. А в Дубровка отрядите на Управления "А" и "В" на Центъра за специално назначение изпълниха бойната си задача идеално. Не просто отлично, а именно идеално. Всичко, което можеше да бъде направено в онази ситуация, бе направено", категоричен бе Попов.

Според него, спецчастите са изпълнили не само служебните си задължения, но и гражданския си дълг, като са помагали за спасяването на хората в театъра.

"Защото това не беше тяхна задача и никой не им я беше поставил. С това трябваше да се занимават медиците и екипите на Министерството на извънредните ситуации. Но командосите са хора и изпитват най-обикновените човешки чувства и емоции. Затова и с автомати на гърди отново и отново влизаха и излизаха от залата, за да вземат още някого", допълни шефът на Асоциацията на ветераните.

Снимка: Getty Images

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че Русия неведнъж е ставала обект на терористични атаки, но държавата е научила много за борбата с тероризма от трагедията в Дубровка и винаги ще пази и почита паметта на жертвите там.

Едва преди пет години - през март 2017 г., съучастник в атаката в театъра беше осъден - на 19 години затвор. Прокуратурата поиска присъда от 23 години за Хасан Закаев и обезщетение от 100 милиона рубли за близките на жертвите. Съдът обаче постанови не само по-малка присъда, но и намали исканите компенсации - наполовина.

Самият Закаев - приближен на известния чеченски терорист Шамил Басаев, призна отчасти вината си, като заяви, че не е знаел за какво ще се използва оръжието, което докарал на нападателите на театъра.

За международно издирване е обявен още един съучастник - Герихан Дудаев.

Самият Басаев бе ликвидиран през юли 2004 г. в Ингушетия.

ИЗБРАНО