Досегашният генерален секретар на НАТО Йенс Столтенберг предаде тази сутрин на своя приемник Марк Рюте чукчето на председателя на Северноатлантическия съвет. На церемонията в централата на пакта в Брюксел присъстваха представители на всички държави от военнополитическия съюз, които посрещнаха Рюте и Столтенберг прави и с ръкопляскания, предаде БТА.

Имаме нужда от повече сили с по-добри способности, затова трябва да повишим разходите за отбрана, трябва да увеличим помощта за Украйна, пътят й към НАТО е необратим, заяви Рюте в първите си думи като ръководител на пакта.

По-рано днес пред журналисти Рюте и Столтенберг направиха кратки изявления пред медиите в щабквартирата на Алианса в Брюксел.

Единственият път напред е в единството на Европа и Северна Америка, заяви Столтенберг. Напускам алианса със смесени чувства, но имам чудесен наследник на поста, добави той.

Трудно е да се напусне организация, на която служих в продължение на 10 години, и работата ще ми липсва, но знам, че заедно постигнахме много, добави той. Столтенберг отбеляза, че за последните 10 години е председателствал над 1000 заседания на Северноатлантическия съвет и в това време бяха приети решенията за обособяване на силите на алианса за бързо реагиране и за разширяване на организацията с Черна гора, Република Северна Македония, Финландия и Швеция. Напускам Брюксел след няколко часа, добави той.

Нямам търпение да започна работа, каза на свой ред Рюте и посочи, че НАТО днес е по-силна и по-голяма, основно благодарение на Столтенберг. Ще направя всичко по силите си НАТО да остане здрава като скала, допълни той.

Рюте посочи три свои основни приоритета, като подчерта, че най-важният от тях остава Украйна.

"Разбира се, Украйна е начело в списъка. Но, разбира се, ние трябва да направим повече за колективната ни отбрана и възпиране. Трябва да инвестираме повече и да затворим различията и да се опитаме да постигнем всички набелязани от НАТО цели в това отношение. Трето, трябва да направим повече, за да гарантираме, че наистина изграждаме партньорства, които бяха установени през годините, в т.ч. и в Далечния изток".„

Попитан за очакванията за бъдещата си работа на фона на предстоящите президентски избори в САЩ, Рюте заяви, че не се притеснява и би работил добре и с Тръмп, и с Харис.

"Не се притеснявам от резултатите от изборите за предицент в САЩ. Познавам достатъчно добре и двамата кандидати. Работих 4 години с Доналд Тръмп Той ни притисна да отделим повече пари за отбрана и успя. Също ни притискаше и за Китай и смятам, че беше прав и за това. Разбира се, Камала Харис има чудесен опит като вицепрезидент и е високо уважаван лидер. Така че ще мога да работя и с двамата", каза Рюте.

"Следим внимателно събитията в Ливан, но я ясно, че НАТО няма там някаква специфична роля", каза още Рюте. Той добави, че е в постоянен контакт с партньорите на Алианса там и изрази надежда конфликтът да приключи бързо.

Йенс Столтенберг (65 г.) застана начело на НАТО на 1 октомври 2014 г. като 13-ия генерален секретар на военно-политическия съюз. Мандатът му бе удължаван неколкократно и в досегашната история на алианса той е на второ място по продължителност на заемане на длъжността - 10 години, като по-дълго начело на пакта е бил само нидерландецът Йозеф Лунс (между 1971 и 1984 г. - 13 години).

Марк Рюте (57 г.) бе премиер на Нидерландия в продължение на 14 години (между 2010 и 2024 г.). Преди година той изрази готовност да оглави алианса и успя да получи единодушна подкрепа до срещата на върха на НАТО във Вашингтон в началото на юли тази година.

Радев поздравия генерален секретар на НАТО

Българският президент поздрави Марк Рюте за встъпването му в длъжност като генерален секретар на НАТО. Убеден съм, че НАТО ще продължи успешно да следва целите си за осигуряване на стабилност и сигурност, написа държавният глава в "Екс".

Съвместната ни работа, основана на взаимно доверие и разбирателство, ще допринесе за укрепването на алианса, добави Румен Радев.

Мисията на Рюте в Алианса

Новият шеф на НАТО ще трябва да впрегне всичките си умения да изгражда коалиции, с които беше известен в нидерландската политика, за да запази единството на западния алианс в обстановка на война в Украйна, опасения от следващите ходове на Москва и политическа несигурност във Вашингтон, отбелязва Ройтерс.

Способността на тази организация да пази всички близо 1 милиард души, живеещи под нейна закрила, не може да се опира само на военна мощ, за нея е необходима и политическа сплотеност.

Предизвикателствата пред Рюте са в изобилие: възможно връщане на скептично настроения към НАТО Доналд Тръмп като президент на САЩ - доминиращата сила в алианса - призиви от източноевропейските съюзници за изпращане на повече подкрепления за защита от Русия и молби от Украйна за по-голяма военна помощ.

Управлявал Нидерландия 14 години, 57-годишният Рюте стана най-дълго задържалият се на власт премиер на родината си, като за това време той успя да се превърне и в опитен играч на международната арена.

Но - макар и човек с визия на приветлив и любезен човек - той понякога критикува безцеремонно правителствата на други държави, като например, когато каза на Унгария да спазва ЛГБТ правата или да напусне ЕС или когато постави под съмнение върховенството на закона в Румъния и България.

На новата си длъжност Рюте ще се нуждае от уменията, които разви като архитект на коалиции и ръководител на четири нидерландски кабинета.

"Факт е, че е много обигран в търсенето на решения и компромиси и в убеждаването и комуникацията с хора - смятам, че това са все качества, които ще му бъдат доста полезни", каза Кайса Олонгрен, бивш нидерландски министър на отбраната при Рюте.

Олонгрен и други го описват като изключително енергичен и деен управленец, което може да стъписа йерархизирана организация като НАТО.

"Той никога няма да си каже: ами хайде ще оставя това за утре", каза Олонгрен пред Ройтерс.

По думите ѝ Рюте може да е любезен, но може и да е твърд, ако се наложи, както е направил, когато открито противоречеше на Тръмп на пресконференция, предавана на живо, или когато нарочно се ръкуваше с руския президент Владимир Путин толкова дълго при посещение на стопанина на Кремъл в Амстердам, че Путин да може да види протестиращи със знамена с цветове на дъгата.

Поход към Изтока

На новия пост Рюте ще бъде под натиск от членовете на НАТО от Източна Европа да покаже, че разбира желанието им за по-голяма защита от Русия и че може да им я осигури.

"Един от тестовете за него ще бъде докъде се простират амбициите на НАТО по отношение на източния фланг, и по-специално на укрепването му", каза Петер Батор, който до началото на тази година беше постоянен представител на Словакия в алианса.

След пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна НАТО увеличи на около 10 000 войниците на територията на източните членове на пакта, които трябва да помагат на армиите на тези страни в защитата им. От алианса твърдят, че при нужда бързо могат да бъдат разположени още стотици хиляди военни.

Но източните държави искат още войски и оръжие - особено системи за противовъздушна отбрана, което ще рече да се убедят западните членове да прехвърлят повече военни активи на изток.

Понеже решенията в НАТО се вземат с единодушие, влиянието на всеки генерален секретар зависи от това доколко политиката му се възприема от страните от алианса и доколко той самият е способен да ги убеди да я подкрепят.

Когато си на такъв пост, каза Оана Лунджеску, бивш говорител на НАТО, "не е достатъчно само да търсиш най-лесния общ знаменател, но и да теглиш алианса напред".

"Точно тук идва тънкостта да си едновременно и генерал, и секретар", посочи Лунджеску, която сега работи в Кралския институт на обединените въоръжени сили (РУСИ), британски мозъчен тръст в областта на отбраната.

Повече разходи за отбрана

Представителите на НАТО и дипломатите вероятно ще се наложи да укротят неговата присъща за нидерландското мислене фиксация върху фискалната пестеливост.

На срещата на върха на ЕС през юни Рюте влезе в сблъсък с другите лидери, когато той и германският канцлер Олаф Шолц остро се противопоставиха на съвместното теглене на заеми за финансиране на отбранителни разходи.

Полският министър-председател Доналд Туск каза, че другите държавни и правителствени ръководители "шумно напомнили" на Рюте, че скоро му предстои да стане шеф на НАТО и поради това би следвало да прави всичко възможно правителствата да не пестят от отбрана.

По оценки на алианса 23 от 32-та му члена тази година ще изпълнят целта да заделят 2% от брутния вътрешен продукт за военни разходи - като Нидерландия едва сега ще достигне това равнище, въпреки че изискването е в сила от десетилетие.

Много представители на НАТО са на мнение, че този праг ще трябва да бъде повишен още - може би до или дори над 2,5% от БВП - за да могат да се подсигурят необходимите войски и въоръжение за реализацията на мащабните промени в отбранителните планове на алианса.

"Това е предизвикателство за него - да убеди държавите членове да влагат повече средства в отбраната си, и то с по-ускорени темпове така, че да могат да придобият способности, които да надградят доста осезателно сегашните", каза Батор.