След срещата при президента: Обмислят такси на зърното от Украйна, протестите продължават

Това е част от мерките, набелязани на "Дондуков" 2 между протестиращите, Румен Радев и ресорните министри

17:19 | 30 март 2023 | Редактор : Елза Тодорова 83 3175 Стопкадър БНТ

Протестите на зърнопроизводителите ще продължат и утре, а на 7 април те ще се включат в протеста на румънските си колеги срещу безконтролния внос на украинско зърно. Позицията на българското правителство, което определя недоволството като справедливо, и протестиращите обаче е една и съща, а именно, че трябва да се работи на европейско ниво за прекратяване на регламента за безмитен внос на селскостопански продукти от Украйна.

Кабинетът "Радев"

Това стана ясно след среща на "Дондуков" 2 между президента Румен Радев, ресорните министри Явор Гечев и Никола Стоянов и представители на протестиращите зърнопроизводители.

"Това, което обсъдихме днес, са мерките, които ще се вземат, за да се излезе от ситуацията. Радва ни, че позицията на държавата е за промяна на регламента, заради който ние стачкуваме. Тези мерки не могат да се случат от днес за утре, но сме набелязали няколко, по които да се работи. Една от тях е налагане на входно-изходни такси на стоки от Украйна", обясни Костадин Костадинов, председател на управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ).

Служебният земеделски министър Явор Гечев потвърди, че позицията на държавата, изразена пред Брюксел, е че искаме отпадането на невъзможността да се прилагат антидъмпингови механизми по отношение на свръх насищането на пазара.

"Друго искане на страната ни е при констатация на държавите, че има прекомерен внос, прекомерно натрупване на стоки - не само на зърнени храни, държавата да може да прилага депозити, които след излизането и съответно влизането в други държави да бъдат възстановявани, за да може по-равномерно да се разпространява тази продукция", добави министърът. Той обясни, че България самостоятелно не може да наложи вето на регламента за безмитен внос на селскостопански продукти от Украйна. Прагът за взимане на подобно решение е минимум осем държави членки. Вече стана ясно, че страната ни има общо искане с Полша, Унгария, Чехия и Румъния.

"ЕК каза, че първоначално ще пусне 56 млн. евро като номинално на фона на производството на икономиките на държавите, най-много получава България. После Еврокомисията заяви, че ще отпусне нови 70 млн. лева, но това на фона загубите на фермерите, е изключително малко. Ползвайки пропорцията на тези средства, ЕК е установила, че загубите в България са най-големи", поясни Гечев.

Колегата му - министърът на икономиката Никола Стоянов, пък каза, че таксите не са мито: "Идеята в началото беше да осигурим транзитни коридори, за да позволим на държави, които се нуждаят, да получат тези стоки от Украйна, но се оказа, че голяма част от тях остават в България, което доведе и до тези дисбаланси. Търсим механизъм, който да гарантира транзита, дали това ще са гаранционни такси или под друга форма вече са детайли".

На въпрос защо да не се иска мито за украинската продукция, предвид, че страната не е част от общия европейския пазар, Стоянов отговори, че засега ще се въздържи "от такъв тип политически коментари". "Удължението на този регламент е политическо решение, в крайна сметка, но ние искаме в него да влязат точки, които да гарантират интереса на българските земеделски стопани", каза той.

Министърът на икономиката отбеляза още, че по един от европейските фондове, който е на обща стойност 500 млн. евро за срок от седем години, до момента на два пъти са отпуснати общо 26% от средствата заради проблема със зърното. "Тоест Европейският съюз е наясно със сериозността на проблема. Да, тези средства не са достатъчни, но и по тази линия ще се борим", категоричен беше Стоянов.

От Асоциацията на зърнопроизводителите обясниха, че в парична стойност застоялата продукция у нас изглежда така: при слънчогледа тя е 1 млрд. лева, пшеницата - 1,5 млрд., царевицата - 1 млрд.

"Тази стока стои по складовете и навесите на българските производители и търговци зърно. Това са пари, които не са вкарали данъци в бюджета, пари, които се равняват на рентата, която плащаме в България. Нашите производители не могат да откажат тази рента и взеха заеми. Цените на слънчогледа, царевицата и житото паднаха драстично заради нерегламентирания внос. И идеята беше не украинската стока, а българската да остане и да се продава в България", коментира Красимир Аврамов, зърнопроизводител от Стара Загора и първи председател на НАЗ.

По-евтината цена за украинската продукция идва от това, че производителите в Украйна не работят по европейските стандарти, за разлика от задължението, което имат българските, оттам и българската продукция е с по-голяма себестойност, обясниха още от асоциацията.

Утре ще има среща на представели на Агенция Митници, БАБХ и Гранична полиция за затягане на контрола на внасяната украинска продукция.

ИЗБРАНО