Тя трябва да доведе до създаване на постоянен механизъм за овладяване на финансови и дългови кризи в еврозоната от средата на 2013 г., предаде Ройтерс, цитирана от БТА.

Двудневната среща ще се занимава също с начини за предотвратяване на ескалирането на дълговата криза в еврозоната предвид опасенията, че тя скоро може да се разпространи от Гърция и Ирландия към Португалия и Испания. Не се очакват твърди решения по този въпрос, посочва Ройтерс.

Лидерите ще се споразумеят да въведат поправка в Лисабонския договор на ЕС, който влезе в сила преди година, като добавят следните изречения към член 136: "Страните членки, чиято валута е еврото, може да създадат механизъм за стабилност за опазване стабилността на еврозоната като цяло. Гарантирането на финансова подкрепа съгласно механизма ще бъде обект на строга конфиденциалност". Германия поиска поправката в голяма степен заради опасения, че конституционният й съд може скоро да реши, че оказването на финансова помощ на страни в еврозоната е незаконно. Преди три месеца подобна промяна толкова скоро след ратифицирането на договора би била немислима.

Поправката трябва да бъде официално одобрена от страните членки през март 2011 г., а до края на 2012 да бъде ратифицирана от всички 27 страни членки, за да може мерките да влязат в сила от 1 януари 2013 г.
Според юристи и служители, тъй като промяната е малка и одобрена чрез опростена процедура, не е необходимо да има национален референдум във всяка страна за ратифицирането й. Европейският механизъм за стабилност /ЕМС/, който е механизъм за постоянна помощ, ще замени Европейския фонд за финансова стабилност /ЕФФС/ на стойност 750 милиарда евро, когато той изтече в средата на 2013 г.

EМС ще дава финансова подкрепа на страни от еврозоната, които имат проблеми с ликвидността, но не и с платежоспособността, така че ролята му вероятно ще бъде по-голяма от ЕФФС. Няма официални планове да се обсъжда ЕФФС, но някои лидери може да споменат в частни разговори идеи за увеличаване на фонда.

Управителят на Европейската централна банка Жан-Клод Трише каза вчера, че ЕФФС, общ механизъм на ЕС и Международния валутен фонд, в който ЕС влага 440 милиарда евро, трябва да е максимално гъвкав по отношение на размер и обхват.

Не се очаква да бъдат официално обсъдени общи облигации за еврозоната - идея, която бе издигната миналата седмица от Италия и Люксембург.
Германия е твърдо против това. Канцлерът Ангела Меркел отбеляза днес, че би било погрешно да се "колективизират" рисковете. По този начин тя поднови откритата съпротива на най-голямата европейска икономика срещу идея, тръгнала от Италия и Люксембург. Премиерът на Люксембург Жан-Клод Юнкер, който е и председател на Еврогрупата, обаче заяви, че е готов да защити идеята.
Меркел каза още, че Европа трябва да говори за по-дълбока политическа и икономическа интеграция по начин, който съчетава "солидарност и засилване на конкурентоспособността". Тя отново настоя за участие на частни кредитори в постоянния спасителен механизъм.

Европейската централна банка обмисля да поиска увеличаване на капитала си, за да може да се справи с нарастващата цена на борбата срещу дълговата криза. Постът на управител на ЕЦБ може да се окаже друг повод за конфликти. Председателят на Еврогрупата отбеляза, че той не би трябвало да се дава според критерии за националност. През 2011 година приключва мандатът на сегашния шеф на ЕЦБ Жан-Клод Трише и според германските медии Берлин горещо желае германец да бъде негов приемник. Очаква се кандидатурата на Берлин да е шефът на Бундесбанк Аксел Вебер.

Лидерите накратко ще обсъдят и исканията на Полша и някои други страни, променили пенсионните си системи, да им бъде позволено да отпишат част от цената на реформата от бюджетния си дефицит и държавен дълг, за да не бъдат изправени пред мерките на ЕС за бюджетна дисциплина.

Британският премиер Дейвид Камерън може да повтори исканията си за съкращения на бюджета на ЕС в следващия дългосрочен план за разходи на ЕС, който ще започне през 2014 г. Тазгодишният бюджет е на стойност 123 милиарда евро.