Народното събрание прие актуализацията на държавния бюджет на първо четене. Според него се предвижда увеличение на новия дълг с 3 млрд. лева, нулева ставка на хляба, намаляване на ДДС за парното и газа. 

"За" бяха 133-ма депутати от "Продължаваме Промяната", "БСП за България", "Има такъв народ", "Демократична България" и четирима независими депутати.

"Против" бяха 104 народни представители от ГЕРБ-СДС, ДПС и "Възраждане".

След гласуването Василев коментира, че доволен от резултата.

"Според мен е много добра новина, че и трите бюджета минаха, защото няма как да мине бюджетът за пенсиите, без да се гласуват парите за пенсиите, които са в големия бюджет, който мина днес", коментира Василев.

"Този бюджет съдържа много мерки, които са важни - и за бизнеса, и за гражданите. Оттук нататък ще очакваме предложенията между първо и второ четене, най-отговорно ще ги остойностим, след което се надявам да имаме разумен разговор в бюджетна комисия, където тези предложения да бъдат оценени и, по възможностите на бюджета и на хазната, част от тях да бъдат приети", заяви финансовият министър.

"Не мисля, че има значение кое правителство ще изпълнява бюджета", коментира Василев. По думите му бюджетът не се прави за правителство, той се прави за гражданите.

На въпрос за второто четене на бюджета и заявката на "Има такъв народ" да предложат много различни идеи, Асен Василев посочи, че и миналата година актуализацията е станала в доста напрегната атмосфера, без ясно мнозинство, и въпреки това се е стигнало до един разумен бюджет, който е бил изпълнен и е помогнал и на фирмите в пандемията от COVID-19, и на медицинските работници и болниците, и на гражданите.

"Силно се надявам, че и сега актуализацията ще успее да събере необходимото мнозинство, където разумните предложения да се приемат, а не чак толкова разумните да бъдат отхвърлени", допълни той.

Вчера депутатите подкрепиха на първо четене и промените в Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса и в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г.

В антикризисните мерки са предвидени са различни по характер инструменти и механизми на подкрепа, в т.ч. увеличение на размера на данъчното облекчение за деца, въвеждане на нулева ставка на ДДС за доставката на хляб за срок от една година, компенсация за физическите лица, крайни потребители на горива, освобождаване от акциз на електрическата енергия и природния газ, намаляване на ставката на ДДС за доставките на природен газ и на централно отопление, намаляване на размера на законната лихва при забава при физическите и юридическите лица.

На какво залага предложената актуализация на държавния бюджет.

Очаква се през 2022 г. реалният растеж на БВП на България да е 2,9 на сто - понижение спрямо прогнозата, с която бе приет Законът за държавния бюджет за 2022 г. В същото време очакванията за растежа са леко повишени спрямо пролетната прогноза поради отчетеното добро представяне на икономиката през първото тримесечие. Според експресните оценки на Националния статистически институт БВП е нараснал с 4,5 на сто (сезонно изгладени данни) през първото тримесечие спрямо същия период на 2021 г.

За 2022 г. се очаква броят на заетите да отбележи ръст от 1,7 на сто, което ще бъде обусловено от икономическия ръст, но също и от потока украински бежанци към страната, като част от тях се очаква да се включат на българския пазар на труда. Безработицата се предвижда да се понижи до 4,5 на сто през 2022 г.

Очаква се инфлацията в края на 2022 г. да достигне 11,6 на сто, като водещ "принос" за това ще имат храните, чието поскъпване ще се ускори до 23,9 на сто на годишна база през декември. Цените на услугите ще се повишат с 9,8 на сто в края на 2022 г., на неенергийните нехранителни стоки - със 7,1 на сто, а при транспортните горива се очаква забавяне на темпа до 13,9 на сто в края на годината.

Със законопроекта е предложено увеличение на максималния размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2022 г., от 7,3 млрд. лв. на 10,3 млрд. лв., като допълнително набраните средства ще послужат за префинансиране по падежиращия държавен дълг в началото на следващата година. Максималният размер на държавния дълг към края на 2022 г. е увеличен съответно от 35,5 млрд. лв. на 38,5 млрд. лв. или 25,6 на сто от прогнозния БВП за 2022 г. Според МФ страната ни остава с третия най-нисък дълг в ЕС (след Естония с 18,1 на сто и Люксембург с 24,4 на сто).

Мерки на данъчната политика, залегнали в антикризисния пакет:

- Освобождаване от акциз на електрическата енергия, втечнения нефтен газ и природния газ, като мярката ще бъде реализирана чрез изготвяне на нотификация до Европейската комисия и промени в Закона за акцизите и данъчните складове. Бюджетният ефект за 2022 г. е със 159 млн. лв. по-малко приходи от акцизи.

- За срок от една година се предвижда прилагането на намалена ставка на ДДС от 9 на сто за доставки на централно отопление и природен газ. Планира се мярката да се прилага от 1 юли и тя ще струва на бюджета съответно 15 млн. лв. и 50 млн. лв.

- Въвеждане на нулева ставка на ДДС за доставка на хляб за една година от 1 юли. Бюджетният ефект за 2022 г. е загуба в размер на 60,9 млн. лв.

- Премахване прилагането на намалената ставка на ДДС за бира и вино, като част от ресторантьорски и кетъринг услуги, което беше временна мярка, свързана с пандемията. Предвижда се за тези доставки да се прилага отново стандартната ставка на ДДС в размер на 20 на сто. Така се очакват с 9,8 млн. лв. повече приходи от ДДС за 2022 г.

- Намаляване на размера на законната лихва от ОЛП+10 на сто на ОЛП+8 на сто. Предвижда се да се прилага от 1 юли, а бюджетът ще загуби 13 млн. лева за тази година.

- Увеличаване размера на данъчните облекчения за деца: за едно ненавършило пълнолетие дете - от 4500 лв. на 6000 лв. годишно, за две деца - от 9000 лв. на 12 000 лв., за три и повече - от 13 500 на 18 000 лв., и на данъчното облекчение на деца с увреждания (от 9000 лв. на 12 000 лв. годишно), както и въвеждане на възможност за авансово ползване за 2022 г. на двете данъчни облекчения. Мярката се предвижда да се прилага от 1 януари 2022 г. Тя ще струва на бюджета 230 млн. лева за тази година.

- Увеличаване на акциза на цигари, тютюн за пушене, пури и пурети, нагреваеми тютюневи изделия и наргилета, както и въвеждане на акцизна ставка за течностите в електронните цигари. Мярката има за цел да осигури минимално, поетапно и балансирано увеличаване на акцизните ставки за четири последователни години.

Заложено е компенсиране на крайни потребители на горива - физически лица, които ползват за собствени нужди бензин и газьол (дизел), без добавки втечнен нефтен газ (LPG или пропан-бутан) и природен газ (метан). Предвижда се компенсацията да е с 0,25 лв./литър. Мярката ще се прилага за периода от 1 юли до 31 декември 2022 г. и ще струва 150 млн. лв. на бюджета.