Бюджетът на ДОО мина на първо четене: без реформи, но с вдигнати детски със задна дата

ГЕРБ-СДС сега гласуваха "за", но не обещаха подкрепа за следващия бюджет - за 2024 г.

17:57 | 11 юли 2023 10 2973 Снимка: БТА

Парламентът прие на първо четене законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2023 г. със 118 гласа "за", 34 "против" и 64 "въздържал се". Проектобюджета на ДОО подкрепиха от ГЕРБ-СДС и "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ). "БСП за България" и "Има такъв народ" гласуваха "против", а "Възраждане" и ДПС се въздържаха, съобщи БТА.

Парламентът

Дерпутатите приеха и проектобюджета на НЗОК за 2023 г.

Какво предвижда проектът за бюджет за ДОО

Общата сума на приходите и трансферите за 2023 г. от консолидирания бюджет за държавното обществено осигуряване се предлага в размер на 21 801,4 млн. лв. или с 3553,7 млн. лв. повече в сравнение с 2022 г. Предвиден е допълнителен трансфер от държавния бюджет за покриване недостига от средства в бюджета на държавното обществено осигуряване за 2023 г. в размер на 10 225, 4 млн. лв., се посочва в доклада на бюджетната комисия в Народното събрание.

За 2023 г. са планирани около 21,8 млрд. лв. разходи за пенсии, като увеличението на разходите е с 1147,2 млн. лв.

Размерът на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) се увеличава от 710 лв. на 780 лв. със задна дата - от 1 януари 2023 г. Увеличава се максималният месечен размер на гарантираните вземания, изплащани от фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" от 1775 лв. на 1950 лв.

От 1 август т.г. минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица и за земеделските стопани и тютюнопроизводители се увеличава от 710 на 780 лева. Запазва се максималният осигурителен доход за всички осигурени лица - 3400 лв.

От 1 юли т.г. се осъвременяват с 12% по т.нар. швейцарско правило по чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември 2022 г., което има най-голям бюджетен ефект. Минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст се увеличава на 523,04 лв. Запазва се максималният размер на получаваните една или повече пенсии на нивото от 2022 г. - 3400 лв.

Виж още България е 5-а по привлекателност за пенсионери с европейски пенсии

Средният размер на пенсията на един пенсионер през 2023 г. се предвижда да е 788,10 лв., а средномесечният брой пенсионери - 2 026 300.

Из дискусията преди гласуването

В началото на дебата министърът на труда и социалната политика Иванка Шалапатова коментира, че предложеният проект представя реалистична рамка за финансиране на държавното обществено осигуряване през 2023 г. Предложената рамка не внася допълнителни рискове и елементи на несигурност пред дългосрочните и средносрочни фискални перспективи на страната, посочи тя.

Виж още Шалапатова: Увеличението на пенсиите с 12% е хармонизирано с индекса на потребителските цени

Георги Гьоков ("БСП за България") коментира, че липсата на съществени промени и адекватни политики в бюджета на ДОО за 2023 г. не отговаря на очакванията на обществото за справедливост в осигуряването и адекватност на осигурителните обезщетения и отдалечава България от определението социална държава. От БСП настояват за допълнителни средства за ръст на осигурителните плащания, които да компенсират натрупаната кумулативна инфлация поне за 2022 г.

Деница Сачева (ГЕРБ-СДС) коментира, че предложеният законопроект се очаква да действа от 1 август до края на годината, затова, разбираемо, е с ниско ниво на амбиция и ниво на реформи. Тя заяви, че ще подкрепят този бюджет, но този за 2024 г. не може да разчита на безусловната им подкрепа. Сачева отбеляза, че системата отново се връща към зависимост от данъци. За пореден път не се залагат средства, които са така необходими, за служителите на НОИ. Депутаът от ГЕРБ-СДС декларира, че ще предложат увеличаване разходите за персонал на НОИ за второто полугодие на годината, поне с темпа на инфлацията.

Севим Али (ДПС) коментира, че бюджетът не предлага нови политики с малки изключения, като например повишаване на обезщетението за отглеждане на дете за втората година - мярка, която ДПС ще подкрепи на второ четене. ДПС обяви, че не подкрепя вдигането на осигурителната база за самоосигуряващите се лица, земеделски производители и тютюнопроизводители.

Георги Георгиев ("Възраждане") коментира, че представеният бюджет е неадекватен и не отговаря на реалностите. По думите му явно това е начинът, по който ще процедират оттук нататък коалиционните партньори - "ще ни предлагат в социалната политика едно голямо нищо".

Искрен Арабаджиев (ПП-ДБ) каза, че предвид кратките срокове за подготовка на законопроекта е било невъзможно в него да се заложат сериозни реформи. Той изтрази надежда бюджетът за 2024 г. да успее да заложи допълнителни реформи, които да позволят изсветляване на икономиката. Програмата на правителството "Денков-Габриел" е заложила цялостен преглед на системата и по отношение категориите труд за пенсионерите, учителския пенсионен фонд, наследствени инвалидни пенсии, вдовишки добавки, както и в диалог със социалните партньори да се намери формула за определяне на максималния осигурителен доход и за минималната работна заплата.

Лидерът на БСП Корнелия Нинова постави въпроса защо с проектобюджета се отнемат права на осигурени лица и пенсионери. Тя отбеляза, че по сегадействащия Кодекс за социално осигуряване, ако осигурено лице или пенсионер обжалва по административен ред решение например за неправилно определяне на пенсия, на обезщетение за безработица, непризнаване на злополука за трудова, той не дължи държавна такса и при уважаване на жалбата му, има право да получи направените от него разноски и платено възнаграждение за адвокат. Нинова посочи, че сега с предложения проект тези права се отменят и призова това да бъде поправено между първо и второ четене.

ИЗБРАНО