Изводът е от шестмесечния доклад на Международния валутен фонд (МВФ), цитиран от ДПА и Франс прес.

Фондът препоръчва държавната подкрепа за световния финансов сектор да продължи, тъй като той остава "ахилесовата пета на икономическото възстановяване" след тежките загуби, които понася от три години, оценявани на 2,2 трилиона долара.  

Дълговата криза в еврозоната се е разпространила в частните банки и спъва възстановяването на финансовия сектор от близката до срив ситуация в края на 2008 година, се казва в доклада.

Според МВФ отслабеният банков сектор е липсващата част от пъзела в световната борба за възстановяването от рецесията в края на 2008 и началото на 2009 година. Някои компании остават уязвими на нови кризи на доверие и трябва да увеличат резервите си от капитал.

Необходимостта от увеличаване на банковия капитал е по-голяма в Европа, отколкото в Съединените щати, където Управлението за федерален резерв (УФР) вече е премахнало повечето от рисковите активи, подкопаващи балансите на банките, се казва в документа.

В същото време МВФ обръща внимание на факта, че в нововъзникващи пазарни икономики като Индия и Китай продължава притока на капитали, тъй като пазарите гледат на такива страни като на място за по-сигурни инвестиции, отколкото по-бавните и задлъжнели икономики в Европа и Съединените щати. В страните от Общността на независимите държави (ОНД) и Централна и Източна Европа продължава изтеглянето на капитали, предупреждават експертите на фонда, цитирани от ИТАР-ТАСС.

За разлика от други региони с развиващи се пазари, много от тези страни се сблъскаха с изтегляне на банкови капитали през първото тримесечие на 2010 година. Според авторите на доклада това е свързано с редица фактори, сред които слабо търсене на кредити, финансово напрежение, нарастващи кредитни опасения.

Най-добро е положението в Полша, където изтеглянето на капитали е по-малко от 0,5 процента, докато най-много капитал, близо 10 процента от общия обем, е изтекъл в Латвия.
Експертите от МВФ наблюдават оживление на кредитния растеж в страни като Полша, Русия и Турция, където повечето банки или значителна част от пазарите се контролират от местни структури.