На днешния ден преди осем десетилетия е роден един от доайените на съвременната българска журналистика - Тошо Тошев. Шест от тях журналистът прекара "върху хартиените криле на българските вестници", както се изразява сам в изданието, на което посвети три десетилетия от живота си, като негов зам.-главен и главен редактор - "Труд".

21 октомври 1991 г. Тошо Тошев заедно с Румяна Узунова и други колеги журналисти на пресконференцията, която Тодор Живков даде под домашен арест във вилата си на ул. "Секвоя".

Снимка: Иван Григоров

Но с името на Тошев са свързани още много издания и медии: вестниците "Средношколско знаме", "Вечерни новини", "Народна младеж" и "Преса", БНТ. Автор е на много книги с интригуващи заглавия: "Истина за лично ползване", "Времето за умиране стига", "Китай в годината на Дракона", "Страх", "Лъжата - Жан, Иван и другите", "Лъжата - Жан, Иван и Величеството", "Политическа орда", "Власт", "Политическа орда, "Сенки след виелицата и др.

6 март 1993 г. На кушия на Тодоровден заедно с колегата си Захари Главчовски

Снимка: Иван Григоров

Никога не е било лесно да бъдеш журналист. Особено в годините на чести промени в политическата обстановка, в години на лутане на целия ни обществен живот. И каквото и да е отношението на хората към родните медии, на личности като Тошев дължим да отдадем подобаващото уважение за куража да изразяваш мнението си. Въпреки...

Той самият споделя, че за да отстояваш истината, се иска да имаш надежди. За жалост, надеждите на българите умираха през годините и всеки от нас се прощаваше с тях по различен начин. Да останеш легенда в Прехода на такова общество към почти невъзможна демокрация, беше също толкова невъзможно. Но той го постигна.

23 декември 1993 г. На наградите "Репортер на годината", организирани от вестник "Репортер 7". От ляво надясно: Осман Октай, Рени Цанова, Тошо Тошев и Ахмед Доган

Снимка: Иван Григоров

Кратка биографична справка: Тошо Тошев е роден като Тошко Тошев на 7 декември 1942 г. Учи в техникум, първите му опити в професията са още от ученик във в. "Средношколско знаме". Завършва Българска филология в СУ. През 70-те години работи две години във в-к "Народна младеж", след това в програмна редакция на Българската телевизия.

В средата на 80-те става зам.-главен редактор на в. "Труд", а десет години по-късно - негов главен редактор. Малко след продажбата на вестника през декември 2010 г. Тошев остава вицепрезидент в издателския борд на Медийна група "България" холдинг, която напуска през август 2011 г. заради несъгласие с наложения стил на управление.

По-късно обявява, че ще издава нов вестик - "Преса", чийто първи брой излиза на 3 януари 2012 г. и спира на 31 юли 2015 г.

Бил е председател на Съюза на издателите в България - от създаването му през 2000 до 2011 г. През декември 2002 е награден с орден "Стара планина" I степен.

2 май 1995 г. В разговор със Стефан Савов и президента Желю Желев на годишнина на предаването "Панорама"

Снимка: Иван Григоров

Тошо Тошев признава, че се е учил на медийния "занаят" от Марин Цаков и Петър Панов - хора, за които малцина са чували, защото те са "препратка" към времето на някогашния в. "Средношколско знаме".

Хубавото е, че той самият има доблестта да помни имената на учителите си, независимо от скепсиса, с който някои ще погледнат днес на соц изданието. Поначало Тошев винаги се е откроявал с едно мъжкарско нехайство към хорското мнение и каквото и да е "съгрешавал" в очите на другите, това никога не засенчи ореола над името му. За това се искат качества.

7 декември 2011 г. На рождения си ден с Васил Божков и Цветан Василев в ресторант на ЦУМ

Снимка: Иван Григоров

Тошев е син на човек, осъден на лагер в Белене. Но и като син на "враг на народа" се определя като "добър комсомолец и член на БКП". За разлика от много други, има куража не само да не го "забравя", но и да го припомни днес, на 80. Въпреки "досието" си - "неблагонадеждно по рождение", смело тръгва в една професия, в която буквално всеки час трябва да се доказваш като мислещ и самостоятелен човек.

В интервюто си пред "Труд" разказва за "светли падения и възходи". Всъщност, всички в бранша изпитаха на гърба си противоречията на Прехода, но малцина останаха прави, въпреки "паденията" си.

Тошо Тошев бе официално обявен като принадлежен към бившата Държавна сигурност, и вероятно в очите на някои това е "падение", а у други - "светло падение". Дълга и недовършена тема с отговор във всеки от нас поотделно, и невъзможна за обобщена и еднозначна оценка в обществото ни като цяло.

7 декември 2011 г. В "дебат" с Бойко Борисов на рождения си ден...

Снимка: Иван Григоров

6 юни 2011 г. ....и в "дебат" и със Симеон Сакскобургготски в столичния хотел "Радисън", където бившият ни еврокомисар Меглена Кунева, обяви че влиза в борбата за президентския пост.

Снимка: Иван Григоров

Лошото е, че от дистанцията на настоящето днес Тошо Тошев не вижда "медийна общност", нито истински звезди в писменото слово и телевизията. За него последният мохикан си остава Кеворк Кеворкян. Сигурно това ще разгневи някои звездомани, но какво пък - Тошо Тошев винаги е бил предизвикателен и дързък в оценките. Такъв е и сега.

Малцина ще кажат в прав тест като него: "Едно предложение ми се мерна преди дни от ГЕРБ - да се поставят на обществените сгради плакати или табели с надпис, че комунизмът е престъпен. Тези табели къде ще бъдат поставени - в основите на сградите, на покривите ли, като байряци ли ще се веят? Какво е това дадзибао, като от времето на Мао, каква е тази омраза?!"

17 февруари 2012 г. Инициативен комитет от издателите Тошо Тошев ("Преса"), Делян Пеевски ("Монитор", "Телеграф" и др.), Светлана Шаренкова ("Тема") (тримата на снимката), заедно Тодор Батков ("Стандарт"), Димитър Друмев ("Санома Блясък") и Валери Запрянов ("Тема") обявиха нов медиен съюз, който покани издателите на вестници и списания да се присъединят към новото обединение.

Снимка: Иван Григоров

15 декември 2010 г. Тошо Тошев след официалната пресконференция в БТА за продажбата на вестниците "Труд" и "24 часа"

Снимка: Иван Григоров

Веднъж Тошо Тошев се отказа от голямата награда "Черноризец Храбър" за принос в журналистиката. Оттегля кандидатурата си, когато разбира имената на останалите си конкуренти. Доблестна постъпка на "особен" човек, както го нарече един политик. Тошев наистина беше и си остана "особен", дори и в личния си живот - с няколко брака, няколко деца и няколко тежки здравословни премеждия, през които премина и оцеля като по чудо.

Важното е, че превъзмогна всичко преживяно смело и гъвкаво - с характер, чиято "особеност" остави името му недосегаемо в авангарда на журналистиката.

15 декември 2010 г. Главните редактори на "Труд" и "24 часа" Тошо Тошев и Венелина Гочева заедно с новите собственици на вестниците Огнян Донев (горе вляво) и Любомир Павлов

Снимка: Иван Григоров

30 октомври 2011 г. Заедно с Валерия Велева на пресконференция в президентската изборна нощ в НДК

Снимка: Иван Григоров

Честит юбилей, колега Тошев!

Екипът на Dir.bg ви пожелава още дълги години здраве и живот с пулса на времето, в което живеем и което изисква "особено мнение" по всеки един въпрос на Деня!