10:51 | 20.04.24

17-11-2017 20-11-2018

Светослав Иванов: Най-важната задача пред истинските медии е да бъдат пазители

Водещият на "120 минути" по bTV за предизвикателствата в журналистиката и за това какво се промени в последните 25 г.

09:48 | 28 май 2023 | Автор : Елза Тодорова 2 4143 Снимка: bTV

Когато през 2005 г. Светослав Иванов се включва за първи път в радио ефира на живо през интернет, докато е в Европейския парламент в Страсбург, той си дава сметка, че се намираме в ера, която ще промени не само човешките комуникации, но и журналистическата професия. Спомня си и денят, в който "Фейсбук" обяви, че предоставя възможност за видео на живо. "Тогава си казах - ако един човек има 50 милиона последователи и реши да комуникира с тях на живо, коя ще е тази медия, която би му осигурила подобна аудитория?". Именно в ерата на "Фейсбук" и "Туитър" политиците започват да "валят" и фалшиви новини, а голямата роля на медиите се затвърждава - да бъдат пазители.

Dir.bg/25

Ясно си спомня и "събитието на събитията" от последния четвърт век - атентатите от 11 септември 2001 г., което съвпада с началото на академичното му обучение за журналист. Същевременно страната ни е изправена пред много външнополитически казуси, като войната срещу талибаните в Афганистан, няколко години след това и войната срещу режима на Саддам Хюсейн в Ирак. Междувременно тече и преговорният процес за членството ни в ЕС, в Либия са задържани, затворени и несправедливо обвинени българските медицински работници. Признава обаче, че ако преди 20 или 10 години сме усещали динамиката по един начин, в последните 5 тя се усеща по коренно различен.

"Сред толкова много информация, събития, образи, картини и звуци, имаме усещането, че нещо случило се само преди месец, понякога ни изглежда преди 3 месеца, а събития само отпреди година, сякаш са се случили много по-отдавна. Какво остава за събитията от близкото минало? Те вече изглеждат като от друга епоха", казва водещият на "120 минути". Не визира обаче само новините, а "капацитетът ни да възприемаме информация, който не се увеличава успоредно с увеличението на нейния обем".

"Понякога имам усещането, че сме върху скала по време на буря, опитвайки се да пазим паметта. Да ловим дъждовни капки насред проливен дъжд".

Поводът за разговора ни със Светослав Иванов е 25-ата годишнина на Dir.bg. С водещи имена в журналистиката очертаваме онова, което се промени в професията ни не само за добро, но и в негативна посока, като опит да намерим допирателните за правилния път напред.

Визитка:

Светослав Иванов е журналист в bTV и водещ на предаването "120 минути", където среща зрителите с ексклузивни гости от цял свят и задава важните въпроси в търсене на отговорите, които провокират размисъл. Авторската му рубрика "Коментар на водещия" продължава да бъде емблемата на предаването, както и знаковата рубрика "Роуминг".

Носител е на множество престижни награди, а негови статии са публикувани в някои от най-авторитетните печатни издания, сред които британският вестник "The Independent". Светослав Иванов е автор на книга с пътеписи от най-горещите точки на света, както и на сборник от коментарите му от предаването. Автор е и на едни от най-значимите български документални филми за Близкия Изток.

Дипломира се в Софийски университет "Св. Климент Охридски" със специалност "Журналистика". Специализирал е в Организацията на Обединените нации, завършва и специализирана програма "Майсторство в преговорите" в Harvard Business School.

Снимка: bTV

Следва интервюто със Светослав Иванов:

Dir.bg се ражда почти успоредно с навлизането на интернет в България. Разкажете ни Вие как започнахте да ползвате интернет и след това в кой момент той се превърна в неотлъчна част от деня Ви?

В личен план, моето поколение растеше успоредно с разпространението на мрежата в България. В началото тя никак не беше масова. Спомням си ясно - първите dial-up услуги, модемите, които правеха връзка с интернет през телефона, спомням си дори вълнението, когато чуех характерния сигнал, чрез който се установяваше връзката. Тогава бях още ученик. Аз и повечето мои приятели бяхме сред онези късметлии, които имаха шанса да растат успоредно с развитието на интернет в България. Спомням си първият чат-клиент - mIRC/ Internet Relay Chat client/, който беше първата платформа за комуникация, споделяне на файлове и снимки. ICQ пък ми изглеждаше като нещо свръхмодерно за времето си, а възможността да слушаш музика онлайн ми изглеждаше като революция.

През 2005 г. за първи път се включих на живо по интернет директно в ефира на радиото от Европейския парламент в Страсбург. Тогава осъзнах, че вече сме в ера, която ще промени не само човешките комуникации, но и нашата професия. Когато започнах работа в телевизията през 2007-ма, все още на моменти предавахме картина чрез сателит, особено от чужбина. Спомням си първото си включване по Скайп от Лондон, по време на едни размирици в крайните квартали. Когато отидох в Афганистан пък с изненада видях, че имаше повече мобилни оператори от България. Тогава осъзнах, че много скоро стотици хиляди ще тръгнат към Европа, защото те виждат с очите си другия живот по много непосредствен начин. Също имам ясен спомен и от деня, в който "Фейсбук" обяви, че предоставя възможност за видео на живо. Тогава си казах - ако един човек има 50 милиона последователи и реши да комуникира с тях на живо, коя ще е тази медия, която би му осигурила подобна аудитория?

Така настъпи ерата на "Фейсбук" и "Туитър" политиците, заляха ни фалшиви новини, а медиите придобиха функцията на "пазители" на обществото от всички онези, които искат да превземат душите и сърцата на хората. Това е най-важната задача пред истинските медии през този век - да бъдат пазители.

Кога разбрахте за себе си, че Вашата професия ще е именно журналист и какво Ви притегли към нея?

Когато започвах преди 21 години един много умен човек ми каза, че обществото не приема три неща - да се опитваш да казваш на хората какво да мислят, да използваш клишета и да си прекалено самоуверен. Осъзнах тези три съвета постепенно.

Към журналистиката ме привлякоха книгите, словото. Спомням си например, когато за първи път като ученик прочетох разказа "Серафим" на Йордан Йовков. Изпитах толкова силни емоции, че си казах, че само един велик майстор на словото може да те накара да се замислиш върху разликата между добро и зло, състрадание и човечност, без да използва много думи. Към журналистиката ме тласна стремежа именно към това - чрез словото да успея да разкажа онези истории, които те карат да се замислиш, да те подтикнат към действие или някаква промяна. Затова в началото избрах радиото - там можех да работя предимно с гласа и думите. И пренесох този опит в телевизията.

Спомняте ли си какво беше актуално в новините, когато започнахте активна работа като репортер?

Събитието на събитията бяха атентатите от 11.09.2001 г. Тогава вече бях приет в университета, а академичната година започваше след 3 седмици. Започнах работа в "Дарик" още като студент, преди края на първи курс. Бяха бурни времена, a пред България имаше много външнополитически казуси - започна войната срещу талибаните в Афганистан, а три години по-късно и войната срещу режима на Саддам Хюсейн в Ирак. Междувременно - преговорният процес за членство в ЕС, в Либия бяха задържани, затворени и несправедливо обвинени българските медицински работници.

В радиото имах възможността да отразявам процеса по преговорите с ЕС, а на 24-годишна възраст за първи път заминах за Ирак. След като преминах в bTV, получих възможност да обиколя повечето военни зони в света тогава. Това е и причината да събера пътеписите си от тези места в книгата "Там, където загинаха дърветата". Бяха изключително интересни години, натрупах безценен опит, много приятелства и поглед върху света, който понякога ми дава доста различна перспектива върху случващото се в България.

Кое събитие беляза най-ярко историята ни и успяха ли медиите да го осмислят и предадат достатъчно ясно?

Тези 25 години трябва да се разглеждат като период, в който усещането ни за време и пространство е константа. Преди 20 или 10 години усещахме динамиката по един начин, а в последните 5 - по коренно различен. Често споделям пред студенти, че това е нещо като живот на бърз ход, в който личната ни представа за време и пространство е много различна от начина, по който времето и пространството се възприемаха само преди три години.

Сред толкова много информация, събития, образи, картини и звуци, имаме усещането, че нещо случило се само преди месец, понякога ни изглежда преди 3 месеца, а събития само отпреди година, сякаш са се случили много по-отдавна. Какво остава за събитията от близкото минало? Те вече изглеждат като от друга епоха.

И тук не ви говоря само за новините, или информационния поток, а за капацитета ни да възприемаме информация, който не се увеличава успоредно с увеличението на нейния обем. Понякога имам усещането, че сме върху скала по време на буря, опитвайки се да пазим паметта. Да ловим дъждовни капки насред проливен дъжд.

Социалните медии заплаха или възможност са - и за нас, и за децата ни? И как да се предпазим от пропаганда и фалшиви новини?

Те наричат сами себе си не медии, а социални мрежи. И много държат на това, защото си мислят, че това освобождава големите технологични компании от отговорността, че не могат да се борят ефективно с фалшивите новини. В момента се наблюдава пренастройване на алгоритмите, които водят до понижение в разпространението на новинарско съдържание и видео форматите, които са по-дълги и не са заснети вертикално.

Често казвахме, че социалните мрежи промениха класическите медии, но днес вече може да кажем, че Тик-ток промени социалните мрежи. Каква ирония! В момента най-висока видимост получават кратките клипове, но това създава няколко проблема.

За създателите на съдържание качеството се срива, а за рекламодателите, тези толкова къси форми така и не предоставят добри перспективи. Една е психологическата нагласа, с която гледаш един сюжет в рамките на 2-3-5 минути, коренно различна е, когато той е 15-20 секунди и веднага след това трябва да извършиш действие - да скролнеш нагоре за следващата къса форма.

Малко ми напомня на пушенето и начина, по който работи никотиновата зависимост.

Това е много опасно и ефектът е видим, особено при децата и влиянието върху нервната система и поведението им.

А изкуственият интелект може ли да се окаже предизвикателство за информационната среда?

Понякога си мисля, че нашият основен проблем в този забързан свят е с паметта. Когато информацията е на един клик разстояние в "Гугъл", а скоро и на един въпрос към чат-бот с изкуствен интелект, закърнява стремежа да помниш. За какво ти е да помниш, ако можеш да получиш знанието, което ти е необходимо на момента - като в играта "Стани богат", но с право на неограничени жокери - помощ от "Гугъл" или от новия "Оракул", както Ноа Харари нарече новия чат с изкуствен интелект.

Но животът не е игра. Закърнее ли паметта, изчезват и взаимовръзките в главите ни между частите от пъзела на нашето лично знание. Така нашият свят, нашият светоглед става фрагментиран от стереотипи и парчета от пъзел, които много трудно образуват цялостна картина. По този начин изчезва срамът от незнанието. Виждате го с очите си, незнанието крещи, то говори с все по-висок глас, а в социалните мрежи се водят войни с виртуални крясъци. Те се пренасят и на улицата, в политиката, в почти всички аспекти на живота ни.

Да, идва и времето на изкуствения интелект в генеративна форма. Тази тема е прекалено голяма, но списание "Икономист" например ни призовава да не бързаме с очакванията, че това ще доведе до голям икономически растеж за всички. "Защото понякога огромните технологични скокове създават огромна стойност за ... малцина. Джон Рокфелер се превръща в милиардер от преработката на петрол, Хенри Форд от автомобилите, а Джеф Безос, Зукърбърг и Илън Мъск от технологиите".

Къде виждате пороците на журналистиката у нас? И задавам въпроса така, защото ако нямаше такива, вероятно нямаше да сме в дъното на класациите на "Репортери без граници" в последните няколко години?

Радвам се, че вече не сме на дъното на тази класация. България вече не е на последно място в Европейския съюз и излезе от червената зона според методиката на изчисляването на индекса. За сметка на влошаващата се ситуация в Гърция, Малта и Унгария.

Медиите се превърнаха в жертва на технологичния скок, много от тях изчезнаха, други се продадоха и вече не са медии, независимо, че все още не го осъзнават. Но останаха и тези медии и журналисти, които вършат съвестно и истински своята работа. Не съм човек, който обича общия знаменател. Кой какъв е решават зрителите, читателите или слушателите.

България е такава, каквато е, и проблемите със свободата на словото тук не се различават по нищо от проблемите в целия регион. Това означава, че трябва да се борим и да вършим своята работа с достойнство и с повече самочувствие. С изненада наблюдавах как години наред различни политици правеха кампаниите си на гърба на медиите и журналистите, но никога не трябва да забравяме, че по индекс на политическата свобода тези хора са на дъното.

Аз се гордея, че в България има журналисти, които продължават да пазят обществото ни. Има ги - и в bTV, и в много други медии. И е време това самобичуване да свърши.

Тук е моментът и за въпроса, който повдигаме чрез конкурса за чиста журналистика WebReport - кое отличава качествената журналистика? И кое е онова, което все още може да дефинира обективната такава?

Тя се помни. И най-важното - тя не може да бъде объркана. Добрата журналистика никога не може да се прикрие зад маска или роля. Защото особено в днешния свят, телевизията е като скенер - вижда се всичко.

През този четвърт век изгубихме и редица големи имена в журналистиката - като Хачо Бояджиев, Димитър Цонев, Даниела Сеизова, Нери Терзиева, Милен Цветков... За съжаление, не можем да изброим всички, но сред тях са и хора като основателят на Дарик радио (където започвате кариерата си) Радосвет Радев, както и гласът на Дарик Йовка Йовчева. Коя е най-личната за Вас загуба и обещахте ли си нещо в името на този човек?

Лично познавах повечето колеги. С някои от тях бяхме приятели. Други, като г-н Радосвет Радев бяха сред хората, които ми посочиха правилния път в нашата професия. За всички тях пазя хубавите си спомени, които в трудни моменти са като съкровище.

ИЗБРАНО